Прикованата на количка Снежка от Бургас: 14 години живея без диагноза, а искам да танцувам
„От 14 години живея без уточнена диагноза, лекарите непрекъснато променят мнението си, а аз имам мечти и искам да съм като всеки нормален млад човек. Мечтая просто да мога да танцувам, да имам семейство и деца”. Това каза 27-годишната Снежана Стоянова от Бургас, която от години полага неимоверни усилия чрез рехабилитация да се изправи на крака. Тя в момента е прикована към инвалидна количка и се бори ежедневно да проходи отново. Приятели и близки на младата жена подеха кампания, за да й помогнат, тъй като в битката си с болестта Снежка има нужда от финансова подкрепа. За целта е организирана поредната благотворителна акция в нейна подкрепа, в която Supernova, Nightbirds, Антония Маринова, Stiff Bones, Дилян and Co ще излязат на една сцена в AliveBar, а всеки може да помогне като купи билет на цена от 3 лв. Ще има и кутии, за да може който има възможност да пусне още за да и помогнем всички заедно, обясняват организаторите на събитието, което ще започне точно в 19 часа.
Младата жена се опитва да живее като всяка нормална своя връстничка, мечтата й е един ден просто да може да танцува
|
В основата на благотворителната кампания е ръководителката на хора, в който Снежка пеела като малка. Наред с това момичето свирело на пиано, участвало в турнета извън България. От 2006 година обаче Снежка се придвижва с инвалидна количка след като лекарите дълго не могат да й поставят диагноза, а състоянието й се влошавало всеки ден.
"От 13-годишна имам здравословен проблем. Бях здрава, но вкъщи стана инцидент с баща ми. Той припадна и от стреса нещо се отключи вътре в мен. Започнах да залитам, след което започнах да ходя по лекари, но те не знаеха какво ми има. Писаха ми една диагноза, после друга, но и до ден днешен не се знае какво точно е. Забраняваха ми всякакъв вид рехабилитация. Но впоследствие разбрах, че е единственото нещо до момента, което ми помага", разказа жената. Не е могла да излезе на изследвания в чужбина, а в България диагнозите й се сменят „церебрална дегенерация”, „синдром на Фридрайх” и т.н. Направена й е операция, след която тя на своя глава започва рехабилитация, в резултат на което има малък, но явен напредък. Помага й майка й, но часовете за заниманията по раздвижването излизат скъпо за семейството. Снежка е студентка в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров”, а майка й е магазинерка в търговска верига. Момичето скромно изчислява, че месечно само, за да идва рехабилитатор в общежитието, където живее, й трябват 200 лева, нужни са й и лекарства, а ако трябва да отиде на лечение в Павел баня е 63 лв. на ден. Сметката е непосилна за семейството й, затова приятелите й организират периодично благотворителни акции, за да й помогнат да живее нормално.
„Опитвам се животът ми да минава както, когато бях здрава. Имам колеги, много приятели, ходя на лекции, събираме с колегите от етажа, говорим си, заедно хапваме. Искам да съм пълноценна”, каза момичето.
