Груевски омекна – вече не сме окупатори, а администратори на Македония

- Г-н Димитров, какъв е вашия коментар на интервюто на премиера на Македония Никола Груевски за скопската телевизия „Сител” за отношенията с България?

- Забелязвам един опит на Груевски  да смекчи позицията и някои щампи на македонизма по отношение на България, но в същото време – и продължаващ твърд отпор на нашите искания, които той представя за маловажни, а ако все пак имат основание – ги обяснява с учебниците, по които е учил история. Смекчаването на позициите намирам в терминологията, която използва. Така например  българското присъствие в Македония през 1944 година имаше едно звучене – както в учебниците, така и за македонския политически елит, и то беше – българската окупация на Македония. Сега  Груевски говори за администриране от страна на България на територията на днешна Македония. Това може да се смята за политическа крачка напред в езика, който поддържаше досега македонският елит.

- Той признава, че ние всъщност отдавна славим едни и същи герои на едни и същи дати.

- Да, макар че е не е много ясно дали ни ругае или наистина признава това, което винаги сме твърдели - че героите от близкото минало, сред които Гоце Делчев и Даме Груев, са общи герои, на един и същ народ, населяващ земите от двете страни на Осоговската планина. Той казва, че ако те строят паметници на тези герои, ние кръщаваме цели градове. Да, кръщаваме ги, и то отпреди 50 и повече години, откакто Сандански и Гоце Делчев получиха тези имена. Докато в Македония едва в последно време започнаха да обявяват за свой герой възпитаника на българското военно училище и офицер от българското военно разузнаване, а също така и учител по български език в Щип - Гоце Делчев. Както е известно, хора, които доскоро бяха за тях видни български шовинисти като Тодор Александров, наскоро се сдобиха с паметник и дори – кръстиха улица на негово име.

- Стрували ви се правдиво Груевски да е научил случайно за терора върху Спаска Митрова?

- Склонен съм да му повярвам. Македонизмът е така силно насаден в средния и дори – третия ешелон на различните власти в Македония, че той действа почти автоматично, понякога и без знанието на висшето ръководство на страната. Т.е., ако трябва да се удари един българин, той се удря от средния и по-долния ешелон, и това е автоматично действие, което вероятно идва от макар и отменения, но все още битуващ в съзнанието на въпросните властови ешелони Закон за македонската национална чест. Един уникален закон в световната юридическа практика, според който се инкриминира принадлежността към една нация, българската, не някоя друга, а само българската. Македония очевидно трябва да започне с отмяната на този закон не само от кодекса закони, но и от съзнанието на властовите ешелони.

- Груевски хвърля вината за всички посегателства върху българската история на учебниците, по които са учили.

- Тези учебници обаче са от времето на комунистическа Югославия. ВМРО – ДПМНЕ твърди, че са дясна партия и ако не се лъжа, дори са асоцииран член на ЕНП. В такъв случай логично се появява въпросът – защо една партия, смятаща се за дясна, стои зад всички коминтерновски учебници, които продължават да обучават децата в Повардарието в тези лъжи и глупости, което оттам нататък им остава за цял живот. Очевидно е, че трябва съвсем сериозно въпросните учебници да се преработят в духа на историческата истина. Веднага искам да кажа, че тези, които са в Македонската академия на науките, не могат да направят това. До един това са хора от миналото, академици, професори, член-кореспонденти, идващи от белградските школи. Те дори не са възпитани в Македония и това, което те могат да напишат, най-добре го видяхме в т.нар. македонска енциклопедия. Не случайно след протест на албанците, а и на други, тя беше забранена и скрита под масите, макар че тиражът й не беше претопен, и тайно се раздаваше от ръка на ръка. Съвършено очевидно е, че с подобни глупости, написани в Белград, през 1946 – 1948 – 1949 година, не може да се възпитават македонските деца, оттам – целият елит в държавата и обикновените хора във второто десетилетие на 21 век.

- Може ли това интервю да се смята за крачка напред към сближаването на България и Македония?

- Не за крачка, а за половин крачка напред, но, ако се продължи в тази посока, очевидно е, че ще стигнем до резултати, които ще бъдат задоволителни за българската страна, и тя ще мисли по-нататък дали да си промени или да не си промени позицията през юни 2013 година, когато ще бъде поредното даване на дата за Македония за започване на преговори за членство в Европейския съюз.