Следите на Любен Дилов-син: Защо Бургас има основание да го нарече свой почетен гражданин

Любен Дилов-син остави в Бургас не само спомени, а каузи, идеи и мечти за бъдещето на града. Сега предстои Общинският съвет да реши дали името му ще остане и сред почетните граждани на Бургас

Ключови думи: лЮБЕН дИЛОВ,

„Всички ще умрем, въпросът е смъртта да ни завари живи.“ Това е едно от онези изречения на Любен Дилов-син, в които зад привидната шега стои цяла житейска философия. Днес то звучи по различен начин. Защото, ако има човек, който не просто премина през живота, а непрекъснато се опитваше да го променя, да провокира, да създава и да оставя следи, това беше той.

Сега Бургас е изправен пред решение, което има значение отвъд формалното присъждане на едно отличие. Общинският съвет ще гласува предложението на кмета Димитър Николов Любен Дилов-син да бъде удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Община Бургас“.

В мотивите са посочени приносът му за развитието на културния живот, подкрепата за създаването на самостоятелен Регионален център по трансфузионна хематология, ангажираността с фестивала „Фантастичен Бургас“ и активната му обществена дейност. Но зад тези официални формулировки стои нещо по-голямо. Любен Дилов-син беше от хората, които не приемат един град само такъв, какъвто е. Те виждат какъв би могъл да стане.

Бургас не беше просто избирателен район

Роден в София на 19 ноември 1964 г., син на големия български писател фантаст Любен Дилов, той измина пътя от журналистиката и телевизионната сатира до Народното събрание. Беше сред създателите на „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“, сред основателите на движение „Гергьовден“, писател, публицист и политик. Но през последните години Бургас зае особено място в живота му. Тук Дилов можеше да бъде едновременно народният представител от ГЕРБ-СДС, бохемът на „Меден рудник“, рибарят от Ченгене скеле и човекът, който говореше с еднакъв ентусиазъм за култура, образование, медицина и бъдещето на града. Не се ограничаваше с обичайните политически обещания. Имаше собствена представа за развитието на Бургас и тя далеч надхвърляше морето, плажовете и летния туристически сезон.

„Бургас... никога не е страдал от провинциалност“, казваше той.

В тези думи се съдържаше убеждението му, че един град не се превръща в културен център само защото разполага със сцени, зали и фестивали. Необходими са хора, идеи, самочувствие и свобода.  Дилов виждаше бъдещето на Бургас като университетски и културен град. Подкрепяше разширяването на академичното присъствие чрез филиалите на НАТФИЗ, Художествената и Музикалната академия. Вярваше, че младите хора, които идват да учат тук, могат да променят облика на града. 

„Най-важен е приносът за младите – те ще превърнат града в жива сцена на своите творчески търсения и експерименти.“

За него културата не беше украса към градския живот. Тя беше двигател за развитието му.

И затова настояваше Бургас да не се задоволява единствено с ролята на домакин на големи събития.

„Не само да сме домакини на най-доброто от българската и световната култура, а и да мерим ръст с тях.“ 

От фантастиката до европейското културно самочувствие

Една от инициативите, с които името му остава свързано, е фестивалът „Фантастичен Бургас“. Събитие, което събира литература, кино, технологии, наука и иновации и превръща града в място за среща между творческото въображение и съвременния свят. Това не беше случайна кауза за човек, израснал в семейството на един от най-значимите български писатели фантасти. Но за Любен Дилов-син фантастиката не беше просто литературен жанр. Тя беше начин да мислиш за бъдещето, преди то да се е случило. Именно така гледаше и на Бургас – като на град с възможности, които тепърва трябва да бъдат разгърнати. Подкрепяше и амбицията Бургас да се състезава за титлата Европейска столица на културата. Не като поредна престижна кандидатура, а като възможност градът да преосмисли мястото си на културната карта на Европа.

„Няма „ако“ – да сме живи и здрави, не виждам какво може да ни спре.“

В тези думи имаше характерния му оптимизъм, но и нещо друго – отказ да приема ограниченията за даденост.

Каузите, които не приключват с един човешки живот

Любовта към един град обаче не се доказва само с красиви думи за културата и бъдещето. Сред най-важните обществени ангажименти на Любен Дилов-син беше подкрепата за създаването на самостоятелен Регионален център по трансфузионна хематология в Бургас. Каузата има пряко отношение към здравната сигурност на стотици хиляди жители на Югоизточна България. Тя е свързана с необходимостта регионът да разполага със собствен капацитет за кръводаряване, обработка и осигуряване на кръв и кръвни продукти. Дилов последователно подкрепяше усилията за реализирането на този проект, използвайки обществения си авторитет и възможностите си като народен представител. Това е една от следите, които не се измерват с популярност, аплодисменти или политически дивиденти. Защото подобни каузи имат значение за хора, които никога не са го познавали и може би дори не знаят за участието му. 

Друга негова битка беше Ченгене скеле

За Дилов рибарското селище не беше просто живописно място край Бургас. То беше част от паметта на града, от неговата морска идентичност и от начина на живот на поколения рибари. През 2024 г. той заявява:

„Докарахме почти до успех над 30-годишната битка за статута на Ченгене скеле.“ Почти. Една дума, която днес напомня, че не всички битки завършват в рамките на един човешки живот. И че понякога най-важната следа, която оставяш, е каузата, която други трябва да продължат.

Човекът, който не искаше да бъде безопасен

Приносът на Любен Дилов-син към Бургас трудно може да бъде отделен от цялостната му обществена биография. Той принадлежеше към поколението, което след 1989 г. започна да проверява границите на свободата. „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“ не бяха просто телевизионни предавания. Те промениха езика на публичния разговор, начина, по който българите гледат на властта, и отношението към политическата сатира. Самият Дилов описваше онези години така:

„„Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“ бяха пробване на границите на свободата, всеки път по-натам и по-натам, докато не те удари ток; връщаш малко по-назад, пак напред...“

Това беше и неговият начин да живее – непрекъснато да проверява границите, да провокира установените представи, да поставя неудобни въпроси.

„Човек трябва да е антиконформист, да търси и пробва границите на свободата.“

В една от своите метафори Дилов сравнява човека с игла, която животът постепенно огъва, докато стане безопасна.

„Ти избираш каква игла да си – безопасна или опасна.“

Самият той сякаш цял живот се съпротивляваше на това да стане безопасен. Политическите му позиции можеха да предизвикват несъгласие. Сатиричният му език невинаги беше удобен. Чувството му за хумор често прекрачваше границите на общоприетото.Но именно способността да мисли различно беше част от неговия принос към обществения живот.

„Сериозността е сериозно нещо и не бива да се оставя само на сериозните хора.“

Зад тази шега стоеше едно важно разбиране – че свободата на мисълта не бива да бъде подчинявана на удобството, конюнктурата или страха от чуждото мнение.

Защо Бургас трябва да помни

На 23 април 2026 г., по време на семейно пътуване в Рим, Любен Дилов-син получава тежък инфаркт. След продължително лечение в Италия е транспортиран в България на 21 май. Умира на 2 юни, на 61 години. Остават трите му деца. Остават книгите, публицистиката, телевизионните предавания и политическите битки. Остава приносът му към едно поколение, което се учеше да говори свободно.

А в Бургас остават съвсем конкретни следи

Каузата за Кръвния център. Усилията за Ченгене скеле. Подкрепата за културните фестивали и академичните институции. Амбицията градът да се превърне в европейски културен център, който не живее само три месеца в годината. Остава и нещо, което трудно може да бъде вписано в докладна записка – самочувствието, с което Дилов говореше за Бургас. Той не беше роден тук. Но принадлежността към един град невинаги се определя от мястото на раждане. Понякога тя се доказва с времето, усилията, идеите и каузите, които човек избира да защитава. Почетното гражданство не е награда за безспорност. Нито изисква всички да споделят политическите възгледи, характера или публичното поведение на отличения. То е признание за принос, който надхвърля личната биография и остава значим за общността. В този смисъл Любен Дилов-син има своето основание да бъде сред почетните граждани на Бургас.