Франция на ръба на гражданска война: Мобилизират армията за очакваните утрешни метежи

След 2300 задържани, стотици ранени и опожареното кметство в Лимож Париж променя тактиката си, докато крайнолевите екстремисти подготвят нови погроми

Ключови думи: Франция протести 24 октомври 2026, френска армия по улиците, Макрон безредици, операция Сантинел, Себастиен Льокорню, Жълтите жилетки

Франция се подготвя за нова вълна от масови безредици и улични сблъсъци в събота, 24 октомври, за когато е подготвен мащабния "протест", уж заради високите цени. Реално страната е на ръба на гражданска война. Правителството мобилизира армейски части, елитни полицейски подразделения и допълнителни сили на жандармерията - явно си е взело поука след погромите от 17 октомври, когато тълпи от стотици хиляди излязоха по улиците, атакуваха институции, подпалваха сгради и разграбваха магазини. Премиерът Себастиен Льокорню призна, че властите не са успели да овладеят насилието, и обеща значително по-мащабна операция по сигурността.

„Мобилизацията следващата събота ще бъде масова“, заяви Льокорню пред френския парламент на 20 октомври. Той обяви промяна в начина на разполагане на полицейските сили след провала при предишните демонстрации. Правителството възнамерява да увеличи числеността на униформените и да осигури по-бърза реакция срещу мобилните групи, участвали в погромите. Той казва всичко това публично, за да предупреди потенциалните "протестиращи", че е най-добре тази събота да си останат у дома. Очакваният за събота обаче не са розови.

Вътрешният министър Лоран Нунес потвърди, че в операцията ще се включат военнослужещи от антитерористичното звено „Сантинел“. Тяхната задача ще бъде да охраняват чувствителни обекти и да освободят полицаи и жандармеристи за поддържането на реда по улиците. Военните няма да бъдат изпращани като основна сила за разпръскване на демонстрациите.

„Сантинел“ съществува от януари 2015 г. и включва приблизително 10 хил. военнослужещи, ангажирани с охраната на чувствителни обекти във Франция. Сред тях са училища, религиозни храмове, железопътни гари, летища и туристически забележителности. Армията изпълняваше подобни охранителни задачи и по време на Олимпийските игри в Париж през 2024 г.

Предстоящото участие на звеното не е прецедент за протестираща Франция. През март 2019 г., по време на „жълтите жилетки“, военнослужещи също поеха охраната на определени обекти, за да освободят полицейски сили за улиците и да всяват респект сред необузданите маси.

„Трябва да действаме с по-голяма бързина и мобилност срещу разпръснати и изключително подвижни групи. Силите за сигурност ще променят тактиката си и ще засилят наблюдението над потенциално опасните участници. Обмисляме и забрана на предварително необявени демонстрации, при които съществува риск от насилие", обясни Нунес.

Вечерен час след погромите в Париж! Властите изкараха полицаи с автомати по улиците

Решението за намеса на армейски части идва след една от най-тежките протестни вълни във Франция през последното десетилетие. На 17 октомври около 550 хил. души излязоха на демонстрации и унищожиха улиците на някои от най-известните градове в страната, някога позната с виното, а сега с дюнера.

Миналата събота близо 60 хил. полицаи и жандармеристи бяха мобилизирани, но силите им се оказаха крайно недостатъчни и недостатъчно въоръжени, за да се справят с тълпата. Погромите в Париж, Марсилия, Лион, Бордо и други градове няма да бъдат забравени скоро. Участници в безредиците изградиха барикади, подпалиха автомобили и атакуваха магазини и обществени сгради.

Най-тежко беше положението в Лимож. Тълпата нахлу в историческата сграда на кметството и я запали, като огънят я унищожи почти напълно, а покривът и часовниковата кула рухнаха. Седмица след метежа френските власти задържаха заподозрян за участие в нападението - крайноляв радикал над 34-години, за когото не съобщиха от какъв произход е.

Френски спецчасти арестуваха ултраляв активист за палежа в Лимож

Според данните, разпространени след безредиците, броят на задържаните надхвърля 2300 души, а пострадалите представители на силите за сигурност са близо 1000. Търговските организации съобщават за над 2000 засегнати магазина, като общите щети се оценяват на стотици милиони евро.

Правителството призна сериозни пропуски в предварителната подготовка. Разузнавателните служби са очаквали около 200 хил. демонстранти, но реалният брой се оказа троен. Подобна може да е картината и утре.

Франция след нощта на хаоса: 1800 арестувани, над 500 ранени и кметство в пламъци! Щетите са огромни

Новите протести на 24 октомври са организирани уж на фона на растящото недоволство от високите разходи за живот, състоянието на обществените услуги и проблемите в образованието. В мобилизацията участват представители на движението „Жълтите жилетки“, ученици, студенти и други протестни групи. Реално обаче основната цел на т.нар. "демонстрации" е рушането на публична и частна инфраструктура и грабежите. Това също не е ново.

Ново обаче е, че Френските власти най-после посочиха с пръст виновният за случващото се - организирани крайнолеви групи.

Едно е сигурно - утрешният ден ще бъде изпитание за способността на френските институции да предотвратят повторение на насилието от предходната седмица. Основната задача на правителството остава да гарантира обществения ред, без да блокира законното право на гражданите да протестират. Дали ще се справят е друг въпрос.