Бюджет 2027 удря по джоба? Бизнесът и работещите пред нова тежест

Увеличаването на осигуровките ще засегне най-силно фирмите и служителите, които декларират реалните си доходи, коментира Евгений Кънев

Ключови думи: Бюджет 2027, Евгений Кънев, Стефан Антонов, осигуровки, България

Кой ще плати сметката за Бюджет 2027 - бизнесът, работещите или държавата? Този въпрос противопостави финансовия журналист и икономически анализатор Стефан Антонов и икономиста д-р Евгений Кънев в ефира на „Здравей, България“ по NOVA. Повод за спора станаха намеренията на управляващите да увеличат бюджетните приходи с около 2 млрд. евро, без да предприемат мащабни съкращения на разходите. Особено внимание беше отделено на осигурителната тежест, държавния дълг и рисковете пред икономиката заради напрежението в Черно море.

Според Евгений Кънев предложената финансова рамка поставя основната тежест върху частния сектор. Той предупреди, че увеличаването на осигуровките ще засегне най-силно фирмите и служителите, които декларират реалните си доходи. В същото време, по негови думи, сивата икономика остава недостатъчно обхваната от контрола на държавата. Икономистът обърна внимание и на отслабването на износа, инфлацията и по-слабия интерес на инвеститорите към България.

Стефан Антонов защити различен подход. Според него свиването на бюджетния дефицит не означава непременно рязко орязване на държавните разходи. Той смята, че икономическият растеж може постепенно да намали дефицита като дял от брутния вътрешен продукт. Анализаторът посочи, че в плановете на кабинета има пренасочване на средства между отделни пера и намерение разходите за възнаграждения да спаднат като дял от икономиката през следващите три години.

Бюджет 2027 събира Радев, министри и депутати в Пампорово. Премиерът бил в конфликт с Гълъб Донев?

Друг спорен въпрос е увеличението на заплатите в публичния сектор. Кънев постави под съмнение ефекта от предвидения общ ръст на възнагражденията с около 5%, когато според него липсват достатъчно структурни реформи. Антонов отговори, че правителството предвижда и мерки за подобряване на събираемостта на данъците. Като пример той посочи планирани промени при облагането с ДДС на продажбите на новопостроени жилища, от които се очакват допълнителни приходи от около 120 млн. евро.

Разговорът засегна и последствията от атаките срещу кораби в Черно море. Евгений Кънев предупреди, че поскъпването на морските застраховки може да затрудни българския износ и вноса на суровини за производството. Според него това е риск, който не е отчетен достатъчно в бюджетната рамка. Икономистът предложи създаването на временен държавен фонд, който да поема част от увеличения застрахователен риск за търговските кораби.

Антонов изрази мнение, че подобни извънредни ситуации трябва да могат да се посрещат чрез фискалния резерв. Той предупреди също, че прекалено тревожните сигнали от институциите могат да навредят на доверието в икономиката. Двамата анализатори не постигнаха съгласие доколко бюджетните планове са подготвени за евентуално ограничаване на морския транспорт.

Банкер от БНБ: Защо се вдигат заплатите на учителите, като учениците ни са неграмотни?

Различия имаше и по темата за облагането на банковите печалби и компаниите с висока рентабилност. Според Кънев извънреден данък може да бъде оправдан, ако печалбите са резултат от специфична криза или необичайна пазарна ситуация. Той постави въпроса дали сходни принципи ще се прилагат към всички големи предприятия. Антонов предупреди, че допълнителното облагане на конкретна компания трябва да бъде внимателно обосновано, включително заради риска от международни арбитражни спорове.

Сред малкото теми, по които двамата намериха обща основа, беше необходимостта от по-строг контрол върху злоупотребите с ТЕЛК решенията. В бюджетните намерения се очакват икономии от 228 млн. евро чрез подобряване на контрола. Антонов подчерта, че мерките не трябва да ощетяват хората, които действително се нуждаят от подкрепа, а Кънев посочи електронното управление като възможност за по-ефективно използване на публичните средства.