Един грешен удар в Червено море може да прекъсне интернет връзката между Европа и Азия

След повредата на три кабела през 2024 г. компаниите инвестират в скъпи сухопътни връзки, но военните удари вече застрашават и облачните центрове за данни

Ключови думи: война Близък изток интернет, подводни интернет кабели, Червено море, Баб ал-Мандеб, Google интернет маршрути, прекъсване на интернет

Войната в Близкия изток застрашава една от най-важните инфраструктури на съвременния свят - подводните кабели, които свързват интернет мрежите на Европа и Азия. Ескалацията на военните действия около Червено море може да доведе до сериозни прекъсвания на комуникациите, забавяне на онлайн услугите и затруднения за бизнеса. Големите технологични компании вече инвестират в алтернативни маршрути, за да намалят зависимостта си от опасния регион.

Над 90% от интернет трафика между Европа и Азия преминава по оптични кабели, положени на дъното на Червено море. Най-уязвимото място е протокът Баб ал-Мандеб между Йемен, Джибути и Еритрея, който е широк под 32 километра в най-тясната си част.

Според оценки на изследователската компания TeleGeography, през този морски коридор преминава близо една пета от световния интернет трафик. Концентрацията на толкова много комуникационни връзки на едно място превръща района в стратегическа точка за глобалната цифрова икономика.

За съжаление опасността не е само теоретична. През 2024 г. котвата на търговски кораб, поразен от ракета на йеменските хути, прекъсна три подводни кабела. Възстановяването на връзките отне месеци, тъй като ремонтните екипи трябваше да изчакат гаранции за сигурност.

Дъг Мадори - директор по интернет анализите в Infoblox, обяснява, че при нормални условия подобен ремонт отнема между една и две седмици. В Червено море обаче опасността от нов обстрел удължава многократно възстановяването на повредената инфраструктура.

Китай и Русия могат да парализират Интернет

Пренасочването на интернет трафика към съседни подводни линии невинаги решава проблема. Причината е, че много от тях преминават през същия тесен морски участък и са изложени на сходни рискове.

„Можете да имате капацитет на множество кабели, но ако всички те са положени в едно и също тясно водно пространство, устойчивостта на мрежата ви се изпарява“, предупреждава Пол Бродски от TeleGeography.

Технологичните компании търсят решение чрез сухопътни оптични трасета. Google, Meta, Microsoft и Amazon използват приблизително три четвърти от световния международен интернет капацитет и имат сериозен интерес да осигурят резервни маршрути.

Според информация на Rest of World Google наскоро е закупил достъп до оптични влакна, положени край държавни тръбопроводи в Турция. Компанията е платила между два и три пъти над обичайната цена от около 6 милиона евро за подобна сделка.

Сухопътните маршрути обаче са значително по-скъпи от подводните кабели. Договорите често обхващат периоди от 15 или повече години и включват големи авансови плащания и годишни такси за поддръжка.

Заплахата вече не се ограничава само до морското дъно. Центровете за данни, върху които работят облачните услуги и приложенията с изкуствен интелект, също могат да бъдат засегнати от военни удари.

Ирански представител предупреди, че технологичните съоръжения в региона могат да се превърнат във военни цели при нова ескалация със САЩ. При предишни атаки с дронове бяха поразени обекти на Amazon Web Services в Обединените арабски емирства и Бахрейн, което затрудни работата на финансови приложения и други онлайн услуги.

Андреас Криг, преподавател по изследвания на сигурността в King's College London, посочва, че центровете за данни са големи и неподвижни обекти. Не е необходимо сървърите да бъдат унищожени пряко - достатъчно е да бъде прекъснато електрозахранването или охлаждането, за да спре работата на цялото съоръжение.

Рискът е особено голям за държавите от Персийския залив, които инвестират милиарди в цифрова инфраструктура. ОАЕ развиват мащабния проект Stargate с участието на OpenAI и Nvidia, Саудитска Арабия инвестира чрез компанията Humain, а Катар насочва 3 милиарда долара към центрове за данни.

Да учотчним обаче - за потребителите в Европа, включително България, евентуална голяма авария в Червен море не означава непременно пълно спиране на интернета - по-вероятните последствия са забавяне на определени международни връзки, претоварване на резервните маршрути и временни проблеми с услуги, зависещи от инфраструктура в засегнатите райони. Това също не е малък проблем.