След погромите в Европа: Николай Попов посочи какво не бива да се случва в България

Ключови думи: николай попов, погроми, европа, коментар, българия

България има всички предпоставки да бъде прекрасно място за живот и не бива да повтаря грешките на други европейски държави. Това послание отправи лидерът на „Сияние“ Николай Попов, баща на 12-годишната Сияна, която загина при катастрофа край плевенското село Телиш. В публикация във Facebook той коментира кадри от протести и прояви на вандализъм в Париж, Милано, Болоня и Брюксел, свързани в думите му с недоволството от високите цени.

Попов призовава българите да погледнат отвъд случващото се в чужбина и да се замислят каква държава искат да изградят. Според него България има значителен потенциал, но за да се превърне в по-добро място за живот, са необходими работещо правосъдие, сигурност, законност и отговорни институции, предава БЛИЦ.

В публикацията си той прави паралел между недоволството в някои от големите европейски градове и проблемите у нас. Попов не отрича трудностите в България, сред които посочва корупцията, лошите пътища, демографската криза и ниското доверие в институциите. Той обаче смята, че решението не е страната да копира чужди модели, а да се справи със собствените си слабости.

Лидерът на „Сияние“ поставя акцент и върху усещането за сигурност в ежедневието – възможността хората да се разхождат спокойно, да отглеждат децата си без страх и да разчитат на справедливост.

„Целта не е да се радваме, когато на другите им е зле. Целта е да направим така, че на нас да ни е добре“, пише Попов в края на своето послание.

Той завършва с призив България да се превърне в държава, в която хората искат да останат и да се връщат, а не да търсят бъдещето си извън нея.

Ето и целия му пост във Facebook:

Не! Не е видео, генерирано с изкуствен интелект. Истина е!

Това е френската столица Париж снощи. Подобни сцени на вандализъм имаше и в Милано, Болоня и Брюксел.

На това му казват протести срещу високите цени.

Но нека се замислим за нещо много по-важно. Докъде стигнахме, щом в някои от най-богатите европейски държави хората излизат по улиците, а недоволството прераства в погроми, палежи и сблъсъци?

В голяма част от западноевропейските столици сигурността отдавна е сериозен проблем. На много места хората се притесняват да носят скъп часовник, да извадят телефона си на улицата или да оставят чантата си без надзор. Кражбите, грабежите и усещането за безнаказаност карат хората да променят ежедневието си.

И тук идва големият парадокс.

На този фон България все повече може да изглежда като оазис на спокойствието. Страна с прекрасна природа, стратегическо местоположение, предприемчиви хора и огромен потенциал. Страна, в която все още имаме възможност да запазим неща, които другаде постепенно се губят.

Но нека не се заблуждаваме. И у нас има тежки проблеми. Имаме корупция, лоши пътища, несправедливост, демографска криза и институции, на които хората често нямат доверие.

Само че не е нужно да копираме чуждите грешки, за да решим собствените си проблеми.

Не е нужно да чакаме и тук да се стигне до подобни сцени, за да разберем колко важни са сигурността, редът и справедливостта.

Необходимо ни е работещо правосъдие, полиция, която защитава гражданите, институции, които носят отговорност, и политици, които мислят отвъд следващите избори.Необходимо ни е да пазим публи

чните пространства, да прилагаме законите еднакво към всички и да не приемаме беззаконието за нещо нормално.И най

-вече, трябва да спрем да се самоунижаваме като народ и да повтаряме, че в България нищо не става.

България има всички предпоставки да бъде прекрасно място за живот.Не сме

по-малко способни от французите, италианците или белгийците. Не сме обречени да бъдем най-бедните и да живеем с усещането, че винаги сме последни.

Много малко ни трябва, за да подредим собствената си държава. Не чудеса, а ред, законност, отговорност и малко повече общ разум.

Да можем да се разхождаме спокойно, да отглеждаме децата си без страх, да получаваме справедливост и да знаем, че трудът ни има смисъл.

Защото целта не е да се радваме, когато на другите им е зле.

Целта е да направим така, че на нас да ни е добре.

И България да стане държава, от която хората не искат да бягат, а в която искат да се връщат.

Една хубава страна. Един достоен живот. Една България, която най-накрая да подредим така, както заслужаваме.