Турнирът за Купата на България: рекордите и големите победители

Ключови думи: Купата на България, футбол България, Левски, ЦСКА, рекорд по купи, финал за Купата, Царска купа, Купа на Съветската армия, футболни прогнози

В следващите дни футболът у нас насочва вниманието си към турнира Купата на България, защото предстои изиграване на срещите от 1/16-финалната фаза, вече и с участието на елитните тимове от Първа лига.

Купата винаги е носила своя собствен чар, а турнирните битки в нея често поднасят изненади. В по-малките градове пък мачовете се превръщат в истински празници, като трибуните се изпълват до краен предел от жадни за качествен футбол фенове.

Прогнози за всички срещи от 1/16-финалите на Купата на България се приемат в сайта на топ букмейкъра у нас, известен като генерален спонсор на ЦСКА и регионален партньор на Милан. Там всеки фен на родния футбол може да направи своите предвиждания за мачовете, възползвайки се и от богато разнообразие от пазари и възможности.

Ето няколко интересните факта, които почитателите на българския футбол трябва да знаят за тази надпревара - особено по-младите.

От Царската купа до Купата на България

Историята на турнира за Купата на България ни отвежда още до царско време, преди промените от 1944 г. Първото състезание за отличието се провежда през далечната 1938 г., като трофеят носи името Царска купа. Преди това се връчва автоматично на спечелилия шампионската титла, но през 1938 г. се взема далеч по-справедливото решение това да се случва в отделна надпревара.

Поради исторически обстоятелства, турнирът се провежда в рамките на само пет сезона - от 1938 до 1942 г. Първият носител на трофея е ФК 13, който го печели за втори път през 1940 г. Сред шампионите името си записват още Шипка, АС-23 и Левски.

След смяната на политическата власт през септември 1944 г., това променя и немалко неща в структурата на българския футбол. През 1945 г. дебютира наследникът на Царската купа, а именно - Купата на Съветската армия. Той запазва статута си на “национална купа” до 1982 г.

Първият първенец в КСА е Левски, а през 1981 г., покрай честванията на 1300 години българска държава, се появява и турнирът за Купата на България. Двете състезания известно време съществуват паралелно, а от сезон 1982/1983 Купата на България заема водещо място.

Левски е отличник с 26 трофея във витрината си

Левски може и да изостава от ЦСКА по отношение на спечелените първенства, но “сините” могат да се похвалят с нещо друго - те са най-успешният отбор в турнира с 26 трофея. Тук “червените” изостават с 22 титли, заемайки втора позиция във вечната класация.

Челната тройка на най-успешните клубове е допълнена от Славия с 8 трофея, като следват Ботев Пловдив, Литекс, Локомотив София и Лудогорец с по четири. По две отличия имат Локомотив Пловдив, Берое и отдавна несъществуващият ФК 13.

По веднъж Купата на България е печелена от Спартак Пловдив, Спартак София, Черно море, Шипка, АС-23, Септември, Марек и Сливен.

Любопитен факт е поредицата от несполуки в турнира на един от историческите клубове в българския футбол - Пирин. “Орлетата” са достигали финала четири пъти в своята история, но са загубили и в четирите случая. Сред отборите, които също са достигали финал, но никога не са ликували с Купата, попадат Спартак Варна, Спартак Плевен, Академик, Миньор, Дунав, Черноморец, Монтана, Арда и ЦСКА 1948.

Три поредни триумфа, постигнати два пъти

Да спечелиш Купата на България е трудно, но да я задържиш три последователни години е постижение, което принадлежи на ЦСКА. “Червените” го правят два пъти - през периода 1972-1974 г. и между 1987 и 1989 г. Това и до днес остава рекордна серия.

Сред по-новите примери за успешна защита на трофея са Литекс през 2008 и 2009 г. и Локомотив (Пловдив) през 2019 и 2020 г. За пловдивчани това са и първите две национални купи в клубната история.

Когато финалът се играе три пъти

През 1949 г. първите два финални сблъсъка между Левски и ЦСКА завършват наравно. Едва третата среща определя победител - “сините” печелят с 2:1 след продължения и триумфират за четвърти път в историята си.

През 1950 г. двата отбора отново не успяват да излъчат носител на трофея в първите два мача. Следва нов трети двубой и още един успех за Левски след продължения, този път с 1:0. Така в рамките на две години двата съперника изиграват общо шест срещи, за да разпределят само две купи.

Два финала завършват с рекордното 5:0

Най-голямата победа във финал за националната купа е с пет гола разлика. Левски постига резултат 5:0 два пъти - срещу Пирин през 1992 г. и срещу ЦСКА през 1998 г. Вторият разгром остава сред най-запомнящите се резултати в историята на съперничеството между двата столични гранда.

Други финали се помнят с общия брой попадения. По седем гола падат при победите на ЦСКА над Спартак (Пловдив) с 5:2 през 1955 г., на Левски над Ботев Пловдив със същия резултат през 1956 г., на Септември над Локомотив Пловдив с 4:3 през 1960 г. и на Левски над ЦСКА с 4:3 през 1976 г.

Да спечелиш Купата като отбор от “В” група

Един от най-необичайните триумфи идва през 2016 г. Тогава ЦСКА печели националната купа като участник във “В” група - третия ешалон на родния футбол. “Червените”, водени от треньора Христо Янев, побеждават Монтана с 1:0 на финала и стават единственият отбор, вдигнал отличието, докато играе извън елита и професионалния футбол въобще.

Турнирът познава и други пробиви на тимове от по-ниските дивизии. Локомотив Пловдив достига до финала като втородивизионен отбор през 1960 г. Половин век по-късно Черноморец Поморие също стига до последния мач от второто ниво, но губи с 0:1 от Берое.

София е категоричен лидер по брой победи в Купата на България

София е категоричният лидер по спечелени национални купи с общо 66 трофея, взети от девет клуба. Най-голям принос имат Левски с 26, ЦСКА с 22 и Славия с 8. 

На второ място е Пловдив със седем купи, разпределени между Ботев (4), Локомотив (2) и Спартак (1). Разград и Ловеч имат по четири отличия благодарение съответно на Лудогорец и Литекс, а Стара Загора се нарежда след тях с двата триумфа на Берое. 

По веднъж трофеят е стигал до Дупница, Сливен и Варна чрез успехите на Марек, Сливен и Черно море. Така географията на победителите обхваща 18 клуба от осем града.

Букмейкър №1 у нас напомня, че онлайн залозите за спорт са само за пълнолетни лица и че към тях трябва да се подхожда с повишено внимание.