Тревожна картина в България! 46% приемат шамара като възпитание, а всеки четвърти е жертва на агресия на пътя

Ключови думи: проучване, насилие, домашно насилие, шамар, агресия, възпитание

Близо половината българи приемат шамара като допустим начин за възпитание на дете, а 57% посочват стремежа към авторитет и обществено положение сред причините за повтарящата се агресия. Това показва национално представително изследване на „Тренд“, проведено сред 800 души между 5 и 18 септември 2026 г. Данните разкриват противоречие между отношението към насилието като обществен проблем и допускането на физически наказания в семейството. Изследването е осъществено чрез лични интервюта с анкетираните.

Според представените резултати 96% от участниците определят агресията като сериозен проблем, като две трети дават най-категоричната оценка за неговата тежест. В същото време 46% смятат, че в определени ситуации родителят би могъл да прибегне до шамар. Социологът Евелина Славкова обърна внимание на разминаването между принципното отхвърляне на насилието и приемането на част от неговите проявления. По думите ѝ данните очертават необходимост от институционална реакция и последователна работа с обществените нагласи.

Сред обясненията за повтарящото се агресивно поведение най-голям дял получава употребата на алкохол и наркотични вещества - 64%. Други 57% посочват убеждението, че демонстрацията на сила носи авторитет и социален статус, докато 54% открояват превръщането на агресията в обичайно поведение. Липсата на последствия за извършителите е избрана от 53% от анкетираните. Тези проценти отразяват посочени причини за насилието, а не лично одобрение на агресивното поведение от съответния дял респонденти.

Председателят на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“ Калина Крумова предупреди, че агресията се проявява далеч отвъд тежките престъпления и случаите на домашно насилие. Тя посочи ежедневното общуване, семейните отношения, училищната среда и конфликтите между възрастните като пространства, в които подобно поведение придобива устойчивост. Според Крумова превантивната работа трябва да започва още в детството и да включва родителите, които формират първите модели на поведение. Организацията настоява за конкретни действия, насочени към възпитание без физически наказания и по-ранно разпознаване на проблемите.

Проучването установява и значително разпространение на агресията сред участниците в пътното движение. През последните три години 26% от анкетираните са били обект на подобно поведение, а 48% са наблюдавали агресивни прояви на пътя през изминалата година. Данните показват, че конфликтите между водачите са част от по-широк проблем в общуването. От сдружението настояват пътната агресия да се разглежда заедно с останалите форми на нетърпимост и заплашително поведение.

Страхът също оставя отражение върху ежедневните навици. Общо 35% от анкетираните признават, че поне понякога са избягвали определени места, ситуации или часове от денонощието през последната година, за да намалят риска от среща с агресия. За 52% опасенията за личната сигурност или безопасността на близките представляват причина хората да не подават сигнали и да отказват свидетелски показания. Организаторите на изследването настояват за по-добра защита на пострадалите и свидетелите, както и за по-достъпни механизми за съобщаване на нарушения.

Психологът Младен Владимиров свърза устойчивото агресивно поведение с възприетите семейни модели, социалната среда и начините за разрешаване на конфликти. Според него достъпът до психологическа подкрепа трябва да обхваща както децата, така и възрастните, вместо намесата да започва едва след сериозен инцидент. Специалистът обърна внимание на недоверието към институциите и опасенията на хората, че при подаване на сигнал няма да получат достатъчна защита. Той посочи големите градове като среда, в която анонимността и напрежението могат да усложнят междуличностните отношения.

Темата за агресията сред учениците остава чувствителна и в Бургас. През януари 2026 г. Флагман.бг отрази протест на родители от НБУ „Михаил Лъкатник“, които настояха ръководството да предприеме мерки заради проблеми с поведението на ученик в начален клас. Родителите изложиха опасения за спокойствието на децата, докато училищното ръководство представи своята позиция относно ситуацията. Случаят привлече внимание към необходимостта от навременна комуникация между семействата, педагогическите екипи и специалистите.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Родители протестираха в бургаско училище заради проблеми с поведението на ученик

Като приоритетни мерки срещу агресията анкетираните определят ограничаването на употребата на алкохол и наркотични вещества - 58%, засилен полицейски контрол - 55%, и подкрепа за деца и семейства в риск - 53%. По-строгите санкции получават подкрепа от 47% от участниците. Представителят на Министерството на младежта и спорта Мадлен Митева постави акцент върху спортните и младежките дейности като средство за развитие на самоконтрол и социални умения. Тя посочи програмите за младежки центрове и необходимостта от устойчиво финансиране на дейностите им.

ПРИПОМНЯМЕ: Димитър Спасов призова родителите да насочват децата към спорта срещу агресията

Татяна Карова, председател на Сдружение „Българо-турски дамски бизнес клуб“, разказа за смъртен случай в собственото си семейство и настоя за по-ранна намеса при риск от насилие. Тя съобщи, че организацията работи по инструмент за превенция и защита, подобен на вече действащ модел в Турция. От „Мрежа за развитие на личността и талантите“ поставиха допълнителен акцент върху психологическите консултации, дигиталните зависимости и отговорността на медиите при отразяването на агресивни прояви. Според организаторите обществената дискусия трябва да включва трайни превантивни политики, а не единствено реакции след тежки инциденти.