Александър Йорданов поиска твърд ход срещу Москва: Да се обмисли отзоваването на Митрофанова

След ударите по кораби край България бившият евродепутат настоя за понижаване на дипломатическите отношения с Русия

Ключови думи: Александър Йорданов, Елеонора Митрофанова, Ивайло Дерменджиев, Велизар Шаламанов, НАТО

България трябва да обмисли отзоваването на руския посланик Елеонора Митрофанова и понижаване на равнището на дипломатическите отношения с Москва след новите атаки срещу търговски кораби в Черно море. Това заяви бившият евродепутат Александър Йорданов в предаването „Тази сутрин“ по bTV. Според него страната ни трябва да заеме далеч по-категорична позиция срещу руската военна политика и да съгласува действията си с партньорите от Европейския съюз. Коментарът му последва намерението на премиера Румен Радев да извика руския посланик за разговор заради инцидентите край българското крайбрежие.

Йорданов смята, че обикновен дипломатически разговор няма да бъде достатъчна реакция на случващото се. Той определи нападенията срещу търговски плавателни съдове като опит за пренасяне на военната нестабилност извън непосредствената зона на бойните действия в Украйна. Бившият евродепутат изрази убеждението си, че зад ударите стои Русия, макар българските институции все още да не са представили окончателни доказателства за извършителя. Според него Европейският съюз трябва да отправи ясен сигнал към Москва за необходимостта от прекратяване на войната.

МВнР ще привика Митрофанова, ако се докаже, че атаката срещу корабите е руска

По време на същия разговор специалистът по международно право Ивайло Дерменджиев обясни, че правният статут на морската зона има съществено значение за реакцията на България. Той посочи, че териториалните води се простират до 12 морски мили, докато прилежащата зона може да достига до 24 морски мили от изходните линии. Последните съобщения за атаки се отнасят за кораби на приблизително 17 и 18 морски мили от българското крайбрежие. Дерменджиев уточни, че прилежащата зона не е част от държавната територия, но в нея крайбрежната държава разполага с определени контролни правомощия.

Юристът смята, че България има основания да поиска консултации със съюзниците си по член 4 от Северноатлантическия договор. Тази процедура позволява на държавите членки да обсъждат заплахи за своята сигурност, без автоматично да се преминава към колективна отбрана. Дерменджиев направи разграничение с член 5, като подчерта, че основанията за неговото прилагане при сегашните обстоятелства са значително по-трудни за установяване. Той отбеляза и обстоятелството, че един от засегнатите търговски кораби плава под малтийски флаг, което също има значение за международноправната оценка.

Европейски подводен дрон ще обследва потъналия кораб край Бяла

Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов също настоя за незабавни действия от страна на правителството. По негово мнение още след първото нападение е трябвало да бъде създаден междуведомствен ситуационен център, който да обединява данните на службите и да координира институционалната реакция. Той даде за пример организацията на държавата при военната криза в Косово през 1999 година. Според Шаламанов подобно звено трябва да работи денонощно и да наблюдава не само военните рискове, но и възможните икономически последици, кибератаки, информационни операции и саботажи.

Шаламанов подкрепи идеята България да започне консултации с НАТО и Европейския съюз, включително чрез механизма на член 4. Междувременно премиерът Румен Радев обяви, че от атакувания кораб „Челси 3“ са спасени всички 15 моряци, петима от които са с леки наранявания. По негови данни е постъпила информация и за друг потънал плавателен съд източно от Крапец, като първоначално е бил съобщен един спасен член на екипажа. Българските власти продължават да търсят доказателства за произхода на дроновете, преди да отправят официално обвинение към конкретна държава.

Румен Радев: Комуникация с украинските служби за дроновете не е имало