Война за цените на храните! Мая Манолова разкри надценки до 141%, веригите я обвиниха в манипулация

Ключови думи: Мая Манолова, Игнат Арсенов, КЗП, търговски вериги, надценки на храните

Истинска война избухна между Комисията за защита на потребителите и големите търговски вериги, след като председателят на КЗП Мая Манолова обяви надценки от 99% до 141% при отделни хранителни продукти и ги определи като „безочливи“. Търговците отвърнаха с остра декларация, в която обвиниха комисията, че подвежда потребителите и представя отделни числа извън реалния икономически контекст. Спорът се разгоря днес, 12 октомври, когато контролният орган представи данни от проверките си, а Сдружението за модерна търговия оспори начина, по който резултатите се обясняват пред обществото. В центъра на сблъсъка е въпросът колко действително печелят магазините от храните, които българите купуват всеки ден.

Според Манолова стряскащите проценти не са изчислени по предположения на инспекторите, а произтичат от информация, предоставена от самите търговци. Тя заяви, че проверките на петте най-големи вериги вече показват сериозни разминавания между доставните и продажните цени. Особено внимание е насочено към млечните продукти, плодовете и зеленчуците, където между август и октомври комисията отчита увеличение на надценките с до 17%. При някои промоционални продукти надценката достига 40%, посочиха още от КЗП.

„Това е изкривен пазар, катастрофа за бюджетите на българските семейства. Това не се среща в никоя от другите страни членки на ЕС“, заяви Манолова. Тя предупреди, че търговските вериги ще трябва да представят икономическа обосновка за установените увеличения. Ако не успеят да докажат причините за поскъпването и бъдат установени нарушения на закона, комисията ще пристъпи към санкции.

ПРИПОМНЯМЕ: Мая Манолова влезе изненадващо в голяма търговска верига, КЗП тръгна по следите на скъпите храни

Директорът на Главна дирекция „Контрол на пазара“ Игнат Арсенов обясни, че проверяващите сравняват движението на доставните цени с увеличението на сумите, които клиентите плащат на касата. Според него при част от млечните продукти и плодовете и зеленчуците повишението на доставната цена не обяснява изцяло поскъпването в магазина. От КЗП не приемат автоматично и аргумента за сезонността, тъй като наблюдават продължаващо нарастване на надценките.

Отговорът на Сдружението за модерна търговия не закъсня. Организацията, представляваща водещи търговци на дребно, обвини КЗП в използване на „популистки интерпретации на единични числа и примери“. Според бизнеса най-големият проблем е смесването на три различни понятия - надценка, сравнително ценово равнище и чиста печалба.

„Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби. Евростат мери сравнителни ценови равнища, при които средното ниво за Европейския съюз е прието за база 100“, заявиха от сдружението. Те дадоха пример, че индекс 140 означава цена с 40% над средноевропейската, а не надценка или печалба от 140%.

ВАЖНОТО УТОЧНЕНИЕ: Защо ценови индекс 142 не означава, че храната е със 142% по-скъпа от средната за Европа

Тук обаче има съществена разлика между предишните изявления на Манолова за европейските ценови индекси и представените днес данни от проверките на доставните и продажните цени. Търговският бизнес е прав, че индексът на Евростат не може да се представя като процент надценка. Това обаче само по себе си не опровергава съобщените от КЗП надценки до 141%, ако те действително са изчислени от конкретни фактури и продажни цени. За да бъде направена независима оценка, е необходимо комисията да посочи кои продукти са проверени, при колко от тях са открити подобни стойности и каква е средната надценка.

Сдружението настоява именно за такава подробна информация. „Колко продукта проверихте и при колко от тях открихте 150% надценка? Можете ли да споделите какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги? Защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули?“, питат търговците в официалната си позиция.

Бизнесът противопоставя на твърденията за прекомерни надценки и данни за собствените си разходи. Според сдружението магазините плащат за персонал, електроенергия, хладилен транспорт, складове и бракувани продукти, а нетната печалба в сектора е около 3%. Организацията посочва, че общото ценово равнище на храните в България е 92,6% от средното за ЕС, докато хлябът, месото и рибата са още по-евтини спрямо европейските средни стойности. Тези числа обаче са сравнителни ценови индекси, а не измерител на достъпността на храните спрямо доходите на българските домакинства.

От сдружението изтъкват и 20-процентния ДДС върху храните у нас, който според тях допринася за по-високите крайни цени в сравнение с държави с намалени ставки за основни продукти. Търговците посочват още поскъпването на труда, транспорта и производствените разходи, както и зависимостта на България от внос на редица храни. По тяхна оценка твърдението, че веригите контролират над 70% от хранителния пазар, не се подкрепя от официалните статистики.

МАНОЛОВА ПОДГОТВЯ „ТАБЛО НА СРАМА“: Магазините с цени над справедливите може да бъдат посочвани публично

Манолова обаче не възнамерява да отстъпва. Тя обяви, че предстои решение за определяне на т.нар. справедлива стойност на стоките, което трябва да покаже къде има съществени отклонения в цените. Председателят на КЗП настоява и за бъдещи законови промени, позволяващи санкции при сериозно разминаване със справедливата стойност, ако търговецът не направи корекция. Подобно правомощие все още не е въведено в описания от нея вид, поради което самото наличие на висока надценка не трябва да се приравнява автоматично на доказано нарушение.

Контролът не се ограничава само до хранителните магазини. Манолова съобщи, че паралелно се извършват проверки на банките и бензиностанциите. При около 8% от проверените обекти за горива са установени увеличения, които според КЗП изискват допълнително обяснение, най-вече при пропан-бутана. От комисията посочват необосновани според първоначалния анализ увеличения от 1 до 3 евроцента, докато при бензина и дизела търговските надценки са намалели.

Инспекторите са открили и разлики в продажните цени между магазини на една и съща верига в София и други населени места. Манолова заяви, че ще бъдат разгледани и сигнали за поскъпване при ресторантите, заведенията за бързо хранене и услугите, включително при смяната на автомобилни гуми. Предстоят срещи с компаниите, срещу които има най-много потребителски жалби, като първо ще им бъде дадена възможност да обяснят и коригират спорните практики.

„С проверки се установяват нарушения и СМТ подкрепя санкциите при доказани простъпки. Но с публично сочене на виновници и административен натиск цените на рафта не стават по-ниски. Потребителите заслужават истината, базирана на пълния икономически контекст“, заявиха в заключение от Сдружението за модерна търговия. Така двете страни вече са в открит сблъсък - КЗП настоява за обяснение на огромните разлики между доставните и продажните цени, а търговците искат комисията да публикува пълните данни, вместо само най-високите установени проценти.