Умря Кръстникът на лондонската мафия! Фреди Форман пращаше враговете си на дъното на морето

През 90-те някогашният гангстер замени пистолета с писателската машина и издава осем книги, в които разказва за престъпленията, бандите и хората, белязали младостта му

Ключови думи: Фреди Форман, братята Край, Рони Край, Реджи Край, Том Харди

Един от най-страховитите убийци в историята на британската мафия, който знаеше къде лежат десетки трупове, почина на 94 години в Лондон. Фреди Форман, известен като Кръстника на лондонския подземен свят и „Браун Бред Фред“, издъхна тази сутрин, 10 октомври, в 6:48 часа в старчески дом в западната част на британската столица след кратко боледуване, съобщава британският The Sun.

Мъжът, който десетилетия наред всяваше ужас сред престъпните банди, издъхна спокойно, заобиколен от близки, като най-големият му син Грег е бил до него в последните му часове. Смъртта го застигна след дълъг живот, през който неведнъж успяваше да се изплъзне както от куршумите на враговете си, така и от най-тежките наказания на закона.

Прякорът му „Браун Бред Фред“ звучи почти безобидно за човек, който не познава лондонския уличен жаргон, но значението му е смразяващо. В римувания език на кокни „brown bread“ означава мъртъв, а Форман си спечелва прозвището заради хората, които е убивал или помагал да бъдат премахнати. Наричали го още „Шефа“, защото зад привидно спокойното му поведение стоял човек, способен да изпълнява най-мръсните поръчки на британската организирана престъпност. Два пъти се изправял пред съда в Олд Бейли по обвинения за убийство и два пъти бил оправдаван, но години по-късно сам признал участието си в престъпленията, за които правосъдието не успяло да го осъди.

Фредерик Джералд Форман е роден на 5 март 1932 година в Батърси, Южен Лондон, далеч от бляскавия живот, с който по-късно ще се свързва името му. На 18 години вече е професионален крадец, а първите му стъпки в организираната престъпност преминават през банда магазинни обирджии, известна като „40-те крадци“. Скоро попада под крилото на Били Хил, наричан Краля на подземния свят, който през 50-те години командва една от влиятелните престъпни групировки в столицата. За жестокостта на тази среда говори и описваният начин, по който Хил възнаграждавал хората си - според броя на шевовете, с които лекарите трябвало да закърпват пребитите им противници.

Истинското издигане на Форман започва, когато пътищата му се пресичат с Рони и Реджи Край, близнаците, превърнали Източен Лондон в собствена престъпна територия през 60-те години. Запознанството става чрез по-големия им брат Чарли, а отношенията се задълбочават, след като Рони помага на Форман да се укрие, докато полицията го издирва за взлом. Постепенно той се превръща в един от най-доверените изпълнители на бандата, предоставяйки своите „професионални услуги“ срещу дял от престъпните печалби. Това е времето, когато братята контролират нелегални заведения, организират въоръжени грабежи, изнудват търговци и водят кървава война със съперниците си за господство над Лондон.

През януари 1965 година Форман е замесен в убийството на Томи „Джинджър“ Маркс, свързано с враждата около Джордж „Джими“ Евънс. Месец по-рано Евънс прострелял брат му Джордж в слабините с отрязана ловна пушка, а последвалото отмъщение се превърнало в поредната кървава глава от историята на престъпния Лондон. Форман и съучастникът му Алфи Джерард били оправдани за убийството, но впоследствие той разказал как стрелял с револвер 38-и калибър по Маркс и Евънс. По собствените му думи Евънс опитал да се прикрие зад Маркс, а тялото на убития по-късно било изхвърлено в морето и никога не било открито.

Още по-зловеща е историята на Франк Мичъл, известен като Лудия с брадвата, чиято съдба също се оказва преплетена с тази на Форман. През декември 1966 година близнаците Край организират бягството му от затвора Дартмур, надявайки се да го държат под свой контрол. Вместо това непредсказуемият престъпник започва да създава проблеми и само единадесет дни след освобождаването му е убит при операция, в която според съдебни показания участват Форман и Алфи Джерард. Тялото на Мичъл изчезва безследно, а един от членовете на бандата, Албърт Донохю, свидетелства, че двамата го качили в микробус и го простреляли многократно.

Показанията на Донохю не довеждат до осъдителна присъда срещу Форман за убийството на Мичъл, а самият гангстер години по-късно описва жертвата като напълно неуправляем човек. Според разказите му близнаците първоначално настанили беглеца в апартамент, където той живеел с млада жена, но поведението му скоро станало непоносимо за всички. Рони Край се обърнал към Форман с молба да помогне за разрешаването на проблема, след което Мичъл изчезнал завинаги. Разказите за този случай се превръщат в едни от най-мрачните свидетелства за начина, по който престъпната организация се разправяла дори със собствените си съюзници.

Междувременно в Лондон се водела истинска война между клана Край и братята Ричардсън - Чарли и Еди, които управлявали престъпните си операции от пункт за метални отпадъци в Камбъруел. Враждата била толкова ожесточена, че Форман запазил ненавистта си към Еди Ричардсън почти до края на живота си. Двамата дори се спречкали на погребението на известния обирджия Томи Уисби през 2017 година, когато вече били възрастни мъже. След смъртта на Ричардсън през август тази година близки до Форман предположиха, че старият гангстер би изпитал удовлетворение от мисълта, че е надживял един от най-големите си врагове.

През 1966 година Рони Край застрелва Джордж Корнел в известната лондонска кръчма „Сляп просяк“, с което ускорява разпадането на собствената си престъпна империя. Две години по-късно Реджи Край убива Джак „Шапката“ Маквити, а задачата за укриването на трупа отново стига до Форман. По-късно той разказва как негов познат от крайбрежието увил тялото в телена мрежа, прикрепил тежести и го потопил в морето далеч от корабните маршрути.

През 1969 година Форман получава десетгодишна присъда за съучастие след убийството на Маквити, а с влизането на близнаците Край зад решетките приключва и една от най-кървавите епохи на британския подземен свят. Затворът не слага окончателен край на престъпната кариера на Форман, който след освобождаването си заминава за Съединените щати и се захваща с бизнес с игрални автомати. Впоследствие се завръща във Великобритания и отново се оказва въвлечен в престъпен заговор, този път около грандиозния обир на депото на Security Express в Шордич през Великден 1983 година. Бандата задига около шест милиона британски лири, което превръща удара в един от най-обсъжданите парични грабежи на десетилетието. Форман става част от групата, известна като „Прочутата петица“, чиито членове бягат в Испания, за да се укрият от британските власти.

На слънчевия бряг Коста дел Сол престъпникът сменя мрачните лондонски улици с палми, скъпи заведения и безгрижни дни в Марбея. Районът по онова време дори получава подигравателното прозвище „Коста дел Крим“, защото там намират убежище редица британски бегълци, възползващи се от затрудненията при екстрадицията. Сред приближените на Форман е и Рони Найт, съпруг на популярната актриса Барбара Уиндзор, а животът на бегълците постепенно заприличва повече на безкраен светски купон, отколкото на укриване от закона. През 1990 година испанската полиция слага край на идилията, като арестува Форман в апартамента му в Марбея и го качва на самолет за Великобритания, все още облечен в бели шорти и сандали.

След завръщането си той получава 9-годишна присъда за разпореждане със средства от обира и остава зад решетките до 1995 година. Същата година вече е на свобода и участва в погребението на Рони Край, като помага за носенето на ковчега на някогашния си бос.

Постепенно гангстерът заменя пистолета с писателската машина и издава осем книги, в които разказва за престъпленията, бандите и хората, белязали младостта му. В един от най-парадоксалните обрати на живота си човекът, който десетилетия крие чужди трупове, започва да печели от публичното разказване на тайните на подземния свят.

Възрастният Форман се превръща в търсен събеседник на режисьори, документалисти и журналисти, а сред най-неочакваните му познанства се появява холивудската звезда Том Харди. Гангстерът помага на актьора да се подготви за превъплъщението му в близнаците Край във филма „Легенда“ от 2015 година, където Харди изпълнява и двете главни роли. Двамата дори се снимат заедно, а актьорът по-късно пише предговор към една от книгите на Форман - „Последният истински гангстер“. Бившият килър участва и в документални продукции за собственото си минало, включително филма „Фред“, който разглежда престъпната му биография отвъд обичайното романтизиране на мафиотските времена.

С напредването на възрастта Форман започва все по-често да говори за съжалението, което изпитва заради отношенията си с братята Край. В интервюта определя работата си за тях като най-голямата грешка в живота си и признава, че престъпното минало продължава да го преследва. Спомня си и за пропуснатите шестнадесет рождени дни и коледни празници, през които вместо със семейството си е бил в затворническа килия. Макар да твърди, че престъпността от неговото поколение е имала определен кодекс, самите му разкази за убийства и изчезнали тела показват колко жестока е била действителността зад този мит.

В последните си години Форман не крие отвращението си от нападенията срещу беззащитни хора и осъжда насилието над възрастни жени, което според него е било недопустимо дори за старите престъпни банди. В разговор през 2011 година разказва за неписано правило, според което крадците не трябвало да извършват обири в собствените си квартали, а нарушителите били принуждавани да върнат плячката. Приятелите му продължават да го описват като човек, способен на топлота и щедрост, докато биографията му остава неразривно свързана с жестоки убийства и организирана престъпност. Това противоречие го съпътства до последния му ден и разделя хората, които са го познавали като близък, от онези, които виждат в него един от най-безмилостните представители на британската мафия.

Кръщелникът му Ник Рейнолдс, син на организатора на Големия влаков обир Брус Рейнолдс, разказа, че е посетил Форман преди няколко месеца в болница „Сейнт Мери“. Тогава възрастният мъж бил в добро настроение, разговарял оживено за миналото и изглеждал изненадващо жизнен за годините си. Рейнолдс си спомня за него като за старомоден джентълмен, когото мнозина обичали, докато други изпитвали истински страх от името му. Бившият модел Морийн Фланаган, близка до семейството на Край, също описва Форман като последния представител на старата гангстерска гвардия, като подчертава грижовното му отношение към жените и децата.

Режисьорът и продуцент Стив Рейт, работил по документалния филм „Фред“, разкрива и друга страна от личността на някогашния убиец. По думите му Форман настоявал продукцията да носи посланието, че престъпният живот не се отплаща, въпреки че част от почитателите на криминалните истории се възмутили от неласкавото представяне на миналото му. Самият Форман останал доволен от крайния резултат, защото филмът не скривал последствията от решенията, които е вземал. Продуцентът си спомня, че старият гангстер признавал съжалението си за редица свои постъпки и тежестта, която те оставили върху живота му.

През последните месеци Форман напуска дългогодишния си дом в лондонския квартал Майда Вейл и се премества в дом за възрастни хора, където състоянието му се влошава след кратко заболяване. Близък на семейството разказва, че смъртта му е настъпила спокойно, без драмата, която десетилетия наред съпътствала криминалния му живот. След себе си той оставя синовете си Грег и Джейми, като вторият е актьор, дъщеря си Даниел и внуци. Сред останалите му близки спомени са приятелствата със знаменитости, любовта към бокса и съвместната работа със сина му Грег около лондонското заведение Punchbowl, по-късно продадено на режисьора Гай Ричи.