Краят на евтината работна ръка: Превръща ли се България в по-рискова за инвеститорите?

Ключови думи: българска икономика, чуждестранни инвестиции, извънредно облагане, Министерство на финансите, бизнес климат, Бургаска търговско-промишлена палата

Българската икономика навлиза в период, в който традиционните предимства за привличане на инвестиции постепенно се променят. Разходите за труд и енергия нарастват, недостигът на работна сила се задълбочава, а международните компании все по-често преразглеждат разпределението на своите производства, инженерни центрове и инвестиции между различни държави.

Решенията на компании като Takeaway, Bosch, MD Elektronik и Sumitomo Electric Bordnetze показват част от тези процеси. В някои случаи става дума за преструктуриране на международни групи, в други за свиване на производството или за промяна на разходната структура. Общото между тях е, че международният капитал разполага с все повече възможности и сравнява различните инвестиционни локации по комплекс от показатели.

Това поставя България пред необходимостта да запази съществуващите си преимущества и едновременно с това да създава нови.

От ниските разходи към предвидима инвестиционна среда

В продължение на години сравнително ниските разходи за труд бяха сред основните аргументи в полза на България като производствена и инвестиционна дестинация. Тази разлика постепенно намалява. Заплатите се увеличават, населението в трудоспособна възраст намалява, а компании от редица индустрии срещат затруднения при намирането на подходящи кадри.

В резултат на това ниската цена вече не е достатъчна, за да гарантира конкурентоспособността на една инвестиционна локация.

Все по-голямо значение придобиват други фактори – качеството на инфраструктурата, наличието на квалифицирани кадри, производителността, достъпът до финансиране, административната среда и най-вече предвидимостта на правилата.

Данъчната среда е част от тази предвидимост.

За компания, която планира инвестиция за период от пет, десет или повече години, размерът на конкретния данък е само един от елементите на финансовата сметка. Също толкова важно е дали правилата, върху които е изградена тази сметка, ще останат стабилни.

Предложението за допълнително облагане

Предложението на Министерството на финансите за еднократно допълнително облагане на определени печалби през 2027 година постави именно този въпрос в центъра на дискусията.

Предвижда се мярката да обхване компании от шест сектора – банки, застрахователи, телекомуникационни компании, големи хранителни вериги, обменни бюра и дружества за бързи кредити.

За всяка компания, която попада в обхвата на предложението, ще се изчислява средната данъчна печалба за периода от 2020 до 2025 година. Към тази стойност ще се добавят 20 процента, с което ще бъде определен индивидуален праг за 2027 година. Печалбата над този праг ще бъде облагана допълнително с 33 процента.

От Министерството на финансите мотивират предложението с необходимостта част от високите печалби да бъдат насочени обратно към българската икономика, вместо да бъдат разпределяни като дивиденти. Наред с това се предлагат и мерки, насочени към бизнеса, сред които по-висок праг за регистрация по данъка върху добавената стойност и ускорена амортизация за изкуствен интелект и високопроизводителна техника.

Дискусията около предложението обаче показва, че за бизнеса въпросът не се изчерпва с размера на допълнителното облагане.

По-широкият въпрос е свързан с предвидимостта на данъчната политика и доверието в дългосрочната стабилност на правилата.

Пълната статия може да прочетете ТУК.