Исторически жест от Атина: Тленните останки на цар Самуил може да се върнат в България

Личността на владетеля продължава да присъства и в съвременните исторически спорове на Балканите, включително в отношенията между София и Скопие

Тленните останки на българския цар Самуил може да бъдат предадени от Гърция на България още в рамките на тази седмица, съобщава гръцкото издание „Нафтемборики“, цитирано от bTV. Ако това бъде потвърдено официално, ще приключи десетилетен дипломатически и исторически спор около мястото, където трябва да почиват костите на средновековния владетел.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Паметникът на цар Самуил в Скопие осъмна с надпис Цар на Македония

Историята на останките започва през 1969 г., когато гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос провежда разкопки в базиликата „Св. Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро. В южната част на храма са открити четири погребения, които изследователят свързва с владетелското семейство на Самуил. Един от скелетите е идентифициран като негов въз основа на мястото на погребението, възрастта, следи от стари травми и други антропологични данни. Български официални източници също представят гроб №3 в базиликата като гроб на цар Самуил, макар в научната литература да съществуват резерви към напълно категоричното отъждествяване.

Особено внимание привлича неправилно зарасналото счупване на лявата ръка на погребания мъж, което изследователите свързват с травма, получена при битката при река Сперхей. Антропологичният анализ сочи още възраст около 70 години и ръст приблизително 1,55 метра. При разкопките са открити и останки от фино изплетена ризница, както и скъпа копринена тъкан със златни нишки. След археологическото проучване костите са пренесени в Солун и се пазят в Музея на византийската култура.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Улици в Гърция и днес носят името Василий II Българоубиец

Българската държава от години настоява останките да бъдат върнати. През 2014 г., когато се отбелязват 1000 години от смъртта на цар Самуил, делегация начело с тогавашния президент Росен Плевнелиев посещава Солун и се покланя пред тях. По молба на България костите са извадени от музейното хранилище и показани за поклонение, а в делегацията участват представители на държавните институции, БАН и културните среди. Тогава Плевнелиев определя Самуил като една от големите фигури в българската история, а гръцката страна говори за общ европейски подход към опазването на историческото наследство.

Според bTV последният етап от усилията за връщане на останките започва през 2022 г., когато кабинетът на Кирил Петков активизира контактите с Атина. Темата се движи паралелно с по-широкото сътрудничество между двете държави в енергетиката, транспорта, пристанищата и инфраструктурата. България поставя въпроса периодично още от 2014 г., но досега не е стигала до окончателно предаване на костите. Ако сегашната информация бъде потвърдена от институциите, това ще е първият реален пробив по казус, който повече от десетилетие остава нерешен.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Историкът Божидар Димитров и неговите битки за българското културно наследство

Цар Самуил управлява България в края на X и началото на XI век и води продължителни войни срещу Византия. Смъртта му през 1014 г. настъпва след драматичния разгром при Беласица, а четири години по-късно Първото българско царство попада под византийска власт. Личността на владетеля продължава да присъства и в съвременните исторически спорове на Балканите, включително в отношенията между София и Скопие. Именно затова евентуалното връщане на останките има не само археологическа, но и силна символна стойност за България.