Кардиологът д-р Кирил Коцев: Грижите за сърцето започват рано

Профилактичното изследване на холестерола би следвало да стартира още в детска възраст - около 10-та година, акцентура специалистът от Национална Кардиологична Болница - София

Ключови думи: Национална Кардиологична Болница, кардиолог, Кирил Коцев

Д-р Кирил Коцев е практикуващ млад кардиолог от Национална Кардиологична Болница, гр. София, който вярва, че грижата за сърцето е в основата на човешкото благоденствие. В своята ежедневна практика той среща хора, които години наред са неглижирали тази грижа, пренебрегвали са сигналите на сърцето – докато организмът не започне да „алармира“ чрез висок холестерол, умора и повишен сърдечносъдов риск. За д-р Коцев информираността и навременният контрол са ключът към по-здраво сърце, а от там и към по-дълъг и по-качествен живот. С много внимание и индивидуален подход д-р  Коцев помага на пациентите си да разберат сигналите на организма, да вникнат в смисъла на профилактиката и да направят онези малки, но важни промени в ежедневието си, които носят голямата разлика.

Д-р Коцев, много хора смятат, че щом се чувстват добре или са в млада възраст, значи сърцето им е здраво и не мислят за сърдечносъдовият риск. Защо това често не е така, когато говорим за висок холестерол?

Въпросът с хиперхолестеролемията често е пренебрегван, тъй като завишените стойности на холестерола не водя до изразена симптоматика. Въпреки това рискът за сърдечносъдови заболявания  се повишава многократно при неконтролирани стойности на холестерола. По тази причина трябва всеки пациент да провежда контролните изследвания, които биват препоръчани от личния му лекар, за да се постигне своевременен скрининг и за хиперхолестеролемия.

Кои са най-честите сигнали, с които тялото ни подсказва, че сърдечносъдовият риск вече не бива да бъде подценяван?

За жалост в практика ни най-често се срещаме с пациенти, които имат установена хиперхолестеролемия едва когато имат и симптоматика свързана със съдови заболявания, което означава, че не е проведен правилно скрининговия процес. България е сред страните с много висок сърдечносъдов риск поради множеството рискови фактори на средата ни и на начина ни на живот, затова смятам, че трябва да се обърне по-голямо внимание на профилактиката на такива заболявания преди да се стигне до развитие на подобни заболявания.

Сърдечносъдовият риск е строго индивидуален и няма еднакви правила за всички – вярно ли е това?

Всеки пациент има различни рискови фактори и начин на живот, което ние вземаме предвид по отношение на средството за контрол на хиперхолестеролемията, при някои пациенти препоръчваме единствено промяна на храненето и на физическата активност, но при други прибягваме до медикаментозната терапия. Особено важно е пациенти с установен захарен диабет да бъде изключително строг контрола на холестерола и на другите рискови фактори, защото при тях най-често установяваме сърдечносъдови заболявания, дори и преди да имат изявени симптоми.

Означава ли това, че стойностите на холестерола, които целим също са индивидуални?

Разбира се, това винаги следва да бъде съобразено с изчисленият процент риск спрямо възрастта, пола и останалите рискови фактори, като например артериална хипертония, захарен диабет, бъбречна дисфункция и вече установено съдово заболяване, като това разделя пациентите в няколко рискови групи, според които се определят прицелните стойности на холестерола.

На каква възраст е добре да започне профилактичното изследване на холестерол, особено при фамилна обремененост?

Профилактичното изследване на холестерола би следвало да се започне в детска възраст около 10 годишна възраст. При пациенти с фамилна обремененост обаче, това се случва по-рано, като е възможно дори и при 2-3 годишни деца да се проведе първото изследване.

Кои ежедневни навици – уж дребни и безобидни – най-често повишават холестерола и натоварват сърцето ни?

Храненето с храни богати на наситени мазнини и липсата на физическа активност най-често допринасят до покачване на стойностите на холестерола. Други фактори, които допринасят за това са разбира се тютюнопушенето и прекомерният прием на алкохол. Разбира се голяма роля в образуването на холестерола има и генетичния профил на пациента.

Може ли промяната в начина на живот наистина да направи разлика и кога при висок холестерол лекарствата са задължителни?

Разбира се, аз смятам че при пациенти които нямат други рискови фактори, които да повишават сърдечносъдовият им риск е най-добре промяната в начина на живота да бъде първата крачка която поемаме. В последствие, ако стойностите на холестерола остават завишени и незадоволителни да се премине и към лекарствена терапия. Въпреки това, често се срещаме с пациенти, които имат вече установено съдово заболяване или са с много висок риск за развиването на такова, при които не можем да си позволим да избегнем употребата на лекарства.

Какво бихте посъветвали пациенти, които нямат симптоми, но имат фамилна история на инфаркт или инсулт в семейството?

При такива пациенти е редно да се проведат и допълни изследвания, през последните няколко години се започнаха значително по-често да се изследват стойности на липопротеин a и на липопротеин B, както и провеждането на образни изследвания като метод за скрининг. Въпреки това подхода към такива пациенти е с по-строг контрол на всички рискови фактори.

Каквo е Вашето професионално мнение на специалист относно приложението на хранителни добавки с цел контрол на високия холестерол?

Аз лично не разчитам на хранителните добавки като метод за борба с холестерола. В практиката ми не съм срещал хора, които единствено с прием на хранителни добавки и без модификация на начина на живот успяват да се справят успешно с високи стойности на холестерола.

Каква е вашата лична рецепта за по-здраво сърце – онези малки стъпки, които всеки може да започне още днес?

Според мен най-достъпните стъпки, които може да се предприемат е да се постигне редовен режим на физическа активност с поне 5-6 часа тренировки с аеробно натоварване на седмица, също така пациентите да се стремят да избягват тютюнопушенето, както и редовният и прекомерен прием на алкохолни напитки.

Какво бихте казали на хората, които отказват да контролират високия си лош холестерол, защото нямат оплаквания?

Бих ги посъветвал да не поемат рискове, които могат да бъдат редуцирани, защото продължителната експозиция на тялото ни на завишени нива на атерогенните форми на холестерол доказано се са свързани с повишена честота на животозастрашаващи състояния като миокарден инфаркт, инсулт и периферна артериална болест. В клиничната практика твърде често се срещаме с пациенти дори под 30 годишна възраст с вече реализиран атеросклеротичен инцидент,които имат известна в миналото и неоптимално лекувана форма на хиперхолестеролемия. В началото на формирането на атеросклеротичните плаки все още има възможност при започване на подходяща терапия да се ограничи или дори намали количеството на плаки в съдовете, но при етапа на вече реализиран атеросклеротичен инцидент обикновено е твърде късно и често се стига до инвалидизиране на пациента. Същото така искам да кажа на пациентите, че е жизнено важно да се доверят на кардиолога си и да спазват стриктно назначената от него терапия, за да контролират наистина ефективно сърдечносъдовия си риск.

FA-11768596