МЗ иска медицинските козметици вън от колежите, гилдията скочи

Ключови думи: Катя Ивкова, медицински козметик, Министерство на здравеопазването, Наталия Алексиева, Медицински колеж

Министерството на здравеопазването подготвя сериозна промяна за медицинските козметици - специалността да отпадне от висшето образование, а обучението да остане в системата на професионалната подготовка под наименованието „козметик“, става ясно от писмо на здравния министър Катя Ивкова до министрите на образованието Георги Вълчев и на труда и социалната политика Наталия Ефремова, публикувано от Clinica.bg. Идеята предизвика остра реакция сред преподаватели и представители на професията, след като днес темата влезе и в ефира на NOVA. Те предупреждават, че тригодишно висше образование с медицински дисциплини не може механично да бъде заменено с професионална подготовка в средното образование. Самото предложение все още не е окончателна нормативна промяна - предстои междуведомствено обсъждане.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Бургаският университет подготвя Медицинска козметика в обновения Медицински колеж

Позицията на МЗ е, че специалност „Медицински козметик“ няма пряк аналог като самостоятелна професия в Европейския съюз и затова трябва да остане професията „козметик“ в системата на професионалното образование. До извършването на тази промяна ведомството предлага приемът на студенти по медицинска козметика във висшите училища да бъде максимално ограничен. Аргументът е част от по-широка реформа, с която министерството иска да намали дублирането на функции между отделни специалисти и да насочи обучението към професиите, от които здравната система изпитва остър недостиг. В същото време медицинската козметика и сега има особено положение - тя се изучава във висши медицински колежи, но „медицински козметик“ не фигурира сред регулираните медицински професии в официалния списък на МЗ.

Сегашното обучение обаче е далеч от кратък козметичен курс. Медицински университет - Варна например подготвя медицински козметици в продължение на три години, или шест семестъра, като завършилите придобиват образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“. Същият модел действа и в Тракийския университет, където специалността е част от Медицинския колеж и включва обучение за работа в областта на здравето на кожата, медикопрофилактичните и физиотерапевтичните процедури. Именно загубата на тази медицинска основа е най-силният аргумент на противниците на реформата.

„Тази академична степен да бъде прехвърлена в средните училища не граничи с логиката“, заяви пред NOVA преподавателят Наталия Алексиева. По думите й бъдещите медицински козметици изучават дерматология, фармакология и физиология на кожата - дисциплини, които според професионалната общност са пряко свързани с безопасността на клиентите. Алексиева твърди, че представители на професията са научили за подготвяните промени от социалните мрежи, без преди това да бъдат включени в разговор с институциите. Гилдията настоява МЗ да започне официален диалог преди реформата да бъде превърната в нормативни текстове.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Мнима лекарка поставя ботокс в Бургас, жена остана с деформирана устна

Спорът идва след година, в която опасните естетични процедури вече принудиха държавата да затегне контрола. През февруари 2025 г. Министерството на здравеопазването разпореди извънредни проверки след поредица от тежки реакции при жени, на които е бил поставян ботулинов токсин. Само за няколко дни РЗИ провериха 1145 обекта и откриха ботулинов токсин без документи за произход, флакони без етикети и други нарушения. Министерството тогава изрично припомни, че ботулиновият токсин е лекарствен продукт по лекарско предписание и нареди цялостен преглед на нормативната рамка за естетичната медицина.

Този скандал не означава, че медицинските козметици имат право да извършват всички инжекционни медицински процедури. Напротив - спорът сега е за нивото на подготовка на специалистите, които работят непосредствено с кожата, апаратура и хора с различни дерматологични проблеми. От професионалната общност предупреждават, че ако обучението бъде сведено до по-ниско квалификационно равнище, границата между добре подготвен специалист и човек с кратка професионална подготовка ще стане още по-трудно разпознаваема за клиента. Според Алексиева оборудването на едно пълноценно учебно работно място струва над 50 хил. евро, а медицинските колежи вече разполагат с изградена база и партньорства с клиники.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Арина Гудз, която обезобрази жени с ботокс, поиска да учи медицина в Бургас

Темата има пряко отражение и върху Бургас. Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ вече има катедра „Фармация и медицинска козметика“ към Медицинския колеж, а в стратегията за развитието на колежа е заложена работа по разкриването на специалност „Медицинска козметика“. Университетът инвестира и в обновяване на базата си за медицинско обучение, като ръководството публично обяви медицинската козметика сред направленията, които иска да развива. Ако идеите на здравното министерство бъдат превърнати в нормативна промяна в сегашния им вид, подобни планове на висшите училища ще трябва да бъдат преразгледани.

Медицинските козметици не са единствената професионална група, засегната от предложенията на Катя Ивкова. МЗ иска помощник-фармацевтите също да преминат от висшето към професионалното образование, а дотогава приемът им да бъде свит. За лекарските асистенти се предлага сегашната самостоятелна специалност да бъде заменена с надграждаща квалификация след обучение за медицинска сестра или парамедик. Парамедиците пък трябва да се обучават три години само във висши училища и да бъдат насочени основно към спешната помощ.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Медицинският колеж в Бургас подготвя кадри, без които аптечната мрежа трудно би функционирала

Предвижда се още рехабилитаторите, кинезитерапевтите и ерготерапевтите да бъдат събрани в една регулирана професия „рехабилитатор-кинезитерапевт“, за която обучението да продължава четири години и да завършва с бакалавърска степен. МЗ предлага промени и при специалистите по очна оптика, включително отпадане на „медицински оптик“ като отделна специалност. Здравното ведомство мотивира целия пакет с несъответствие между броя на обучаваните кадри и реалните нужди на системата, припокриване на дейности и слабата професионална реализация в част от направленията. На този етап предложенията са работни и предстои да бъдат обсъдени между МЗ, МОН, социалното министерство, висшите училища и засегнатите професионални общности.