Русия вече не смогва да попълва армията си: губи по 6000 войници повече, отколкото набира

Ключови думи: Владимир Путин, Володимир Зеленски, Анди Бърнам, Русия, Украйна

Русия губи в Украйна приблизително 6000 военнослужещи повече всеки месец, отколкото успява да привлече в армията си, сочи актуална оценка на западни представители, цитирани от The Guardian. Москва продължава да набира хора с висок темп - около 1000 души дневно, но през последните два месеца този поток вече не е достатъчен, за да покрие броя на загиналите и ранените. Данните очертават нарастващ кадрови проблем за Кремъл в момент, когато войната навлиза в пореден период на тежки бойни действия. Самите западни представители подчертават, че става дума за оценка на разликата между бойните загуби и привлечените нови военнослужещи, а не за официално призната от Москва статистика.

Руските власти продължават да разчитат предимно на финансови стимули, договори и регионални кампании за набиране на бойци, вместо да обявят нова общонационална мобилизация. Според западната оценка този модел все по-трудно поддържа необходимата численост на армията при сегашната интензивност на боевете. Кремъл вече премина през една политически чувствителна мобилизационна кампания през есента на 2022 г., когато Владимир Путин нареди привличането на стотици хиляди резервисти. The Guardian посочва, позовавайки се на западни представители, че тогава около един милион руснаци са напуснали страната, като по-малко от половината впоследствие са се завърнали.

Зеленски предупреди: Путин подготвя скрита мобилизация на стотици хиляди руснаци

Ново подобно решение би ударило едновременно обществения климат и пазара на труда в Русия. Изтеглянето на стотици хиляди работоспособни мъже от икономиката би увеличило натиска върху отрасли, които вече изпитват недостиг на кадри, докато повторно масово напускане на страната би задълбочило проблема. Западните представители поставят и друг въпрос - доколко руската армия разполага с достатъчно офицери, техника, учебни бази и логистичен капацитет, за да приеме наведнъж няколкостотин хиляди нови военнослужещи. Затова Кремъл засега поддържа постоянен поток от доброволци и контрактници, вместо да повтори открито сценария от 2022 г.

Паралелно с натиска по фронта Русия засили ударите срещу украински градове, енергийни обекти и друга критична инфраструктура. Според информацията, представена пред The Guardian, от началото на юли руските сили са изстреляли над 360 ракети, като украинската противовъздушна отбрана остава под силно натоварване. Западната оценка е, че Москва търси начин да изтощи украинското общество и да затрудни функционирането на енергийната система преди зимните месеци. Особено чувствителен за Киев остава недостигът на средства за прихващане на балистични ракети, при които времето за реакция е значително по-кратко.

САЩ дадоха на Украйна право сама да произвежда ракети за системите Пейтриът

Украйна от своя страна разширява ударите по руската петролна и промишлена инфраструктура, като през август бяха атакувани редица рафинерии дълбоко във вътрешността на Русия. Част от предприятията прекъснаха работа след нанесени поражения, а натискът върху сектора започна да засяга производството и снабдяването с горива. Киев разглежда тези атаки като средство за ограничаване на приходите и ресурсите, които поддържат руската военна машина. Украинските власти едновременно настояват партньорите им да ускорят доставките на средства за ПВО и на въоръжение с далечен обсег.

Украински дронове удариха тежко Лукойл: Три големи руски рафинерии спряха

Великобритания вече предприе нова стъпка в тази посока след посещението на премиера Анди Бърнам в Киев на 24 август - първата му международна визита след поемането на поста. Британското правителство официално съобщи, че е разрешило на отбранителната компания MBDA да предостави класифицирана информация за произведени във Великобритания компоненти на далекобойните ракети SCALP. Целта е да се подпомогне изграждането на линии за сглобяване в Украйна, като Лондон свързва решението с дългосрочното укрепване на украинските ударни способности. Правителството на Великобритания посочва, че общата британска подкрепа за Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия вече възлиза на около 25 млрд. паунда, включително 16 млрд. паунда военна помощ.

Бърнам настоява съюзниците да увеличат и броя на американските ракети прехващачи за системите Patriot, от които Киев се нуждае за защита срещу балистични удари. Според The Guardian британският премиер възнамерява да постави въпроса и по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември. Лондон разглежда укрепването на украинската противовъздушна отбрана като непосредствен приоритет, докато проектите за местно производство на далекобойни оръжия имат по-дълъг хоризонт. Самото британско правителство заяви след срещата Бърнам - Зеленски, че международните партньори трябва да увеличат подкрепата преди зимата.

Руската реакция срещу нарастващото британско участие остава остра, като Москва отправя предупреждения за ответни действия срещу британски интереси и военни обекти. Западните представители, разговаряли с The Guardian, смятат, че заплахата трябва да бъде приемана сериозно, но оценката им остава, че Владимир Путин се стреми да избегне директен военен сблъсък с НАТО. Според тях руската реторика изпълнява и психологическа функция - да увеличава страховете в европейските общества и да влияе върху решенията на правителствата за подкрепа на Киев. Тази линия не изключва действия под прага на открит военен конфликт, включително кибератаки, саботажи и операции чрез посредници.

Подобен риск вече има конкретен прецедент във Великобритания. През 2025 г. британски съд изпрати в затвора участници в организиран по поръчка на свързаната с Русия групировка Вагнер палеж на склад в Източен Лондон, където се съхраняваха помощи и оборудване за Украйна. Британската контратерористична полиция установи, че организаторите са поддържали контакт с Вагнер и са набирали други лица за извършване на атаката, причинила щети за около 1 млн. паунда. Случаят показва защо западните служби разграничават риска от директна руска атака срещу НАТО от операции, извършвани чрез посредници.

Според западната оценка стратегическата сметка на Кремъл остава свързана с продължителна война на изтощение. Москва разчита, че времето, военните разходи и обществените страхове в Европа постепенно ще отслабят готовността на съюзниците да подкрепят Украйна. В този модел заплахите срещу отделни държави имат значение не само като военно послание, а и като инструмент за политическо разединение вътре в НАТО. Кадровият дефицит от около 6000 души месечно показва цената на същата стратегия за самата Русия - дори постоянният поток от нови войници вече не успява да компенсира темпа на бойните загуби според оценката, публикувана от The Guardian.