Когато да купиш не значи да притежаваш: Пиратството кражба ли е

При музикалния стрийминг България също е далеч от Европа - плащат едва 7% от интернет потребителите

Ключови думи: пиратство, стрийминг, Евростат, филми, музика, платени абонаменти, дигитално съдържание

Когато плащаш всеки месец, за да получаваш достъп, без съдържанието да става твое, границата между купуването и наемането в дигиталния свят става все по-видима. На този фон България е на последно място в Европейския съюз по дял на интернет потребителите, които плащат за филми, сериали или спортни стрийминг услуги.

По данни на Евростат през 2025 г. едва 9,3% от интернет потребителите у нас са имали платен абонамент за подобно съдържание. Средното ниво за ЕС е 33%. В същото време 87% от българите между 16 и 74 години са ползвали интернет през последните три месеца при 94% средно за Европейския съюз.

България излезе от американския Списък 301 след ударите срещу онлайн пиратството

Разликата става още по-видима при сравнение с държавите, в които платеният стрийминг вече е част от обичайните разходи. В Ирландия 63,9% от интернет потребителите плащат за филми, сериали или спорт, в Дания делът е 61,1%, а в Нидерландия достига 59,2%. След България в дъното на класацията са Словения с 13,7%, Латвия с 16,7% и Литва със 17,4%.

Подобна картина има и при музиката. Средно 23% от интернет потребителите в ЕС са плащали за музикален стрийминг през 2025 г. В България този дял е едва 7%. В Швеция достига 52%, в Ирландия 51%, в Нидерландия 50%, а в Дания 49%.

Данните показват, че българите са активни онлайн, но значително по-рядко превръщат дигиталното съдържание в постоянен месечен разход. Сред факторите са ниската покупателна способност и наличието на безплатни алтернативи чрез различни платформи и социални мрежи. Към тях се прибавят и дългогодишните навици за достъп до съдържание през неофициални и нелегални източници.

Сайтовете за пиратско разпространение на филми са затворени

Това не означава, че всеки българин, който няма платен абонамент, гледа или слуша пиратско съдържание. Данните показват единствено значително по-ниска готовност за плащане спрямо останалата част от Европа.

Разликата се вижда и в по-широкото потребление на култура онлайн. През 2025 г. 39% от интернет потребителите в ЕС са закупили някакъв вид културна услуга през интернет. В тази категория влизат филми, музика, билети за събития и други дигитални услуги.

Паралелно с това България продължава действията срещу онлайн пиратството. През 2026 г. страната беше извадена от американския списък за наблюдение Special 301 след отчетен напредък при защитата на интелектуалната собственост и наказателните производства срещу незаконното разпространение на съдържание.

Статистиката обаче оставя България в другия край на европейската класация. Българите гледат, слушат и прекарват значителна част от ежедневието си онлайн, но когато съдържанието стигне до бутона за платен абонамент, едва малка част от потребителите решават да плащат.