Бивш топ полицай влезе в затвора

Ключови думи: Денислав Маринов, ОДМВР Плевен, МВР Плевен, затвор, 7 години затвор, цигари веществени доказателства, Згалево, 382 134 кутии цигари, Луна Маринова, Институт по психология МВР, психотестове МВР, Психологична лаборатория Плевен, Латинка Вендова, психологически подбор МВР

Бившият директор на ОДМВР-Плевен Денислав Маринов вече е в затвора, след като преди дни е бил приведен за изтърпяване на окончателното си наказание от 7 години лишаване от свобода. Така след продължила години съдебна сага се затваря наказателната част от една от най-тежките истории, разиграли се вътре в системата на МВР - кражбата на стотици хиляди кутии конфискувани цигари, които самата държава е трябвало да пази като веществени доказателства. На първа инстанция Маринов и още двама бивши служители получиха по 10 години затвор, а след последвалото обжалване наказанието на Маринов е редуцирано. По информацията, разпространена сега, присъдата вече се изпълнява ефективно.

Случаят е особено тежък не само заради стойността на отнетото, а заради позициите, които участниците са заемали. Денислав Маринов влиза в МВР през 1998 г. в сектор „Икономическа полиция“ и постепенно преминава през различни ръководни нива. Бил е началник на Второ районно управление в Плевен, заместник-директор на областната дирекция, а през 2013 г. е временно назначен и за директор на ОДМВР-Плевен. Това е човек, който в определен момент е стоял високо в йерархията на структурата, призвана да разкрива именно престъпленията, за които години по-късно самият той се оказва подсъдим.

В основата на делото стоят 382 134 кутии цигари от различни марки на обща стойност 2 364 251,95 лева. Те не са били обикновена конфискувана стока, чакаща унищожаване, а веществени доказателства по досъдебно производство на Районната прокуратура в Плевен. Съхранявали се в мобилизационна база на ОДМВР-Плевен край село Згалево, където достъпът би трябвало да бъде строго контролиран. Именно оттам в продължение на месеци през 2014 г. цигарите постепенно изчезват.

Според установеното по делото Маринов и двамата му колеги предварително се сговорили и многократно прониквали в складовото помещение, откъдето изнасяли кашони с цигари. За целта били употребявани товарен автомобил и технически средства, а стоката впоследствие била откарвана в неизвестна посока. Липсите са открити едва през март 2016 г. при проверка на веществените доказателства. Точно този времеви диапазон прави историята още по-смущаваща - огромно количество акцизна стока е изнасяно от обект на МВР в продължение на месеци, без механизмът за вътрешен контрол да прекъсне схемата в движение.

Разследването впоследствие е поето от Националната следствена служба под надзора на Софийската градска прокуратура. През 2017 г. тримата служители са отстранени от длъжност, а през 2018 г. обвинителният акт стига до съда. На 18 май 2022 г. Окръжният съд в Плевен ги признава за виновни, а първоинстанционното наказание за всеки е 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Следват години на обжалване, докато съдебната процедура достигне окончателния си край.

Историята има и втори институционален пласт, който няма отношение към наказателната отговорност на Денислав Маринов, но отваря отделен разговор за контрола и доверието вътре в МВР. Негова съпруга е Луна Маринова, служител в Института по психология на министерството и свързана с Психологичната лаборатория в Плевен. Това е звено с чувствителна функция - през психологически подбор преминават кандидати за работа в системата, а оценката трябва да установи дали те притежават необходимата психична устойчивост и личностни качества за професия, свързана с власт, отговорност и в немалко случаи носене на служебно оръжие.

През април 2026 г. журналистическо разследване „Купен вход в МВР. Кой продава психотестовете?“ постави името на Луна Маринова сред служителите, за които бяха отправени твърдения за нерегламентирана подготовка на кандидати и достъп до действащ тестов инструментариум. В разследването бяха изложени свидетелства и твърдения, според които кандидати са получавали предварителна подготовка срещу заплащане и са работили с материали, сходни или идентични с прилаганите при реалния психологически подбор. Маринова и ръководителят на лабораторията Латинка Вендова категорично отрекоха тези твърдения.

Тук границата трябва да бъде поставена ясно. Присъдата на Денислав Маринов не доказва нищо по отношение на професионалното поведение на съпругата му и не създава основание тя да носи отговорност за извършеното от него. Наказателната отговорност е лична. Същевременно въпросите, поставени към Психологичната лаборатория в Плевен, също не могат да бъдат отхвърлени заради семейната връзка - те трябва да бъдат проверени самостоятелно и докрай, защото засягат процедурата, чрез която държавата допуска хора до една от най-чувствителните си системи.

По случая с психотестовете бе започната вътрешна проверка, а в публично разпространената информация се посочва и производство на прокуратурата. Месеци след разгласяването на твърденията няма публично оповестен окончателен резултат, който да отговори на основните въпроси - имало ли е изтичане на действащи тестове, подготвяни ли са кандидати с реални материали, имало ли е плащания и нарушена ли е независимостта на психологическия подбор. Именно липсата на ясен публичен финал оставя съмненията да тежат върху цялата структура, независимо дали в крайна сметка твърденията ще бъдат потвърдени или отхвърлени.

Това е съществената разлика между личната и институционалната страна на историята. Луна Маринова не може да бъде съдена обществено заради престъпление на своя съпруг. МВР обаче носи отговорност да даде ясен отговор какво е установила собствената му проверка по твърдения, които засягат самия вход към системата. Ако сигналите са неверни, служителите имат право това да бъде казано ясно и аргументирано. Ако са установени нарушения, обществото има право да знае какви са те, кой е отговорен и как е гарантирано, че компрометиран инструментариум вече не се прилага.

Точно затова привеждането на Денислав Маринов в затвора е край на едно дело, но не и край на всички въпроси около тази история. Неговата вина вече е въпрос на приключила съдебна процедура и ефективно наказание. Паралелният спор около Психологичната лаборатория в Плевен остава отделен и трябва да бъде разглеждан единствено през доказателствата за действията на конкретните служители. За институция като МВР това разграничение е задължително, но също толкова задължителна е прозрачността - защото доверието в системата започва още от начина, по който тя избира хората, на които утре ще даде униформа, правомощия и оръжие.