Космати гангстери превзеха Германия: Миещите мечки вече са около два милиона

Със сръчните си лапи енотите отварят, разместват и достигат до места, които остават недостъпни за редица други животни

Ключови думи: миещи мечки, еноти в Германия, Херман Гьоринг, Касел, Едерзее, инвазивни видове, диви животни

Популацията на миещите мечки в Германия вече достига около два милиона животни, но прочутата история, че зад нашествието стои нацисткият лидер Херман Гьоринг, не намира потвърждение в архивите. Енотите днес населяват гори и градове, проникват в сгради и причиняват щети, а отношението към тях разделя германците между желанието за ограничаване на вида и защитата му.

Една от най-разпространените версии за появата им в Германия отвежда към 1934 г. и района на Касел. Десетилетия наред се разказва, че Гьоринг лично наредил северноамериканските животни да бъдат пуснати в природата. На места легендата стигнала дотам, че се твърдяло как високопоставеният нацист присъствал на самото освобождаване.

Архивно проучване на бившия ръководител на Горското управление във Фьол Еберхард Лайхт показва различна картина, съобщава Нова телевизия. Документите свидетелстват за заявление до пруското ловно управление за освобождаване на две двойки еноти край язовир Едерзее. Целта била местната фауна да бъде обогатена с нов вид.

Процедурата се развива в период, когато Гьоринг отговаря за горското стопанство и лова, но според намерените документи няма данни той да е участвал лично във вземането на решението. Още по-любопитна е последователността на събитията. Четирите животни били освободени през април 1934 г., преди административното разрешение да бъде окончателно подписано.

Да вложиш душа и сърце в работата си или как Кръстьо Дъбов превърна Зоо Бургас в топ атракция

От района на Едерзее започва разрастване на една от основните германски популации. Днес Касел е известен като европейска столица на миещите мечки, а оценките сочат около 30 000 животни само в градската му зона.

Историята не приключва с четирите енота от 1934 г. В последните дни на Втората световна война друга група се появява в Бранденбург. Разпространена е версията, че животните са избягали от ферма за кожи, поразена при съюзническа бомбардировка.

Генетичните изследвания допълнително усложняват картината. Зоологът Ален Франц изследва ДНК на над 400 миещи мечки в Германия, за да установи дали милионната популация действително произлиза само от малкото животни, освободени през 30-те и 40-те години на миналия век.

Резултатите показват следи от допълнителни независими въвеждания на вида. Различни генетични популации са установени в Източна Саксония, близо до границата с Чехия, и в планината Харц в Северна Германия. Така теорията за няколко първоначални групи се оказва по-близка до реалността от популярния разказ за четирите енота на Гьоринг.

Животните постепенно преминават и германските граници. Документирани са разселвания към Нидерландия, Чехия и Швейцария. Между 90-те години на миналия век и 2018 г. популацията им в Централна Европа нараства с около 300%. Еноти вече са установявани и в Испания, Швеция и Гърция.

Една от причините за успеха им е способността да се приспособяват към различни условия. Миещите мечки се катерят отлично, плуват и намират храна както сред природата, така и в населените места. Характерните им сръчни лапи позволяват да отварят, разместват и достигат до места, които остават недостъпни за редица други животни.

Близо 1500 бургазлии отглеждат крокодили и други диви животни като домашни любимци

Именно тези способности им носят и славата на градски нарушители. В Германия има случаи на еноти, проникнали в болници, зоологически градини и електроцентрали. Те влизат в тавански помещения, търсят храна около домовете и могат да оставят след себе си сериозни материални щети.

Любопитен случай има и на германски коледен базар, където енот стигнал до греяно вино и по-късно бил забелязан да се движи нестабилно по улиците на Ерфурт. Животните имат и навика да оформят общи места за изхождане, което създава допълнителни проблеми, когато изберат таван или друга част от жилищна сграда.

С увеличаването на броя им до приблизително два милиона в Германия миещите мечки започват да получават определения като напаст и малки гангстери. Не всички учени приемат тезата, че щетите в населените места автоматично означават сериозна заплаха за природата.

Екологът Берит Михлер ръководи десетгодишно полево изследване в Национален парк „Мюриц“. Работата на екипа ѝ не открива доказателства за значително отрицателно въздействие върху местното биоразнообразие. Според нея влиянието на енотите в Европа все още не е достатъчно добре проучено, за да се правят категорични оценки за целия континент.

Други специалисти посочват противоположни резултати. Германската ловна асоциация обръща внимание на изследвания, според които миещите мечки се хранят със земноводни и техните яйца. В Европа има наблюдения и за нападения върху гнезда на водолюбиви птици и редки блатни костенурки. Животните могат да бъдат носители и на паразити, опасни за хората.

Спорът за статута им остава. Видът фигурира в европейския списък на инвазивните видове, но част от учените настояват оценката да бъде преразгледана. Германски ловни организации се противопоставят на подобна промяна.

В повечето германски провинции миещите мечки могат да бъдат ловувани през цялата година. Броят на убитите животни е нараснал четири пъти спрямо 2005 г. и вече надхвърля четвърт милион. Въпреки интензивния лов общата популация продължава да расте.

Разделението се вижда и сред самите германци. Едни възприемат енотите като вредители и подкрепят ограничаването им. Други ги намират за привлекателни и дори организират нощни разходки, по време на които ги наблюдават и хранят.

Организации за спасяване на диви животни предлагат комбиниран подход. Сред обсъжданите мерки са стерилизация и последващо освобождаване, лов и поставяне на специални огради около защитени територии. Целта е броят на животните да бъде контролиран, без да се разчита само на отстрел.

Едно изглежда трудно обратимо - миещите мечки продължават да разширяват територията си. Очакванията са климатичните промени да създадат подходящи условия за тях и в нови райони. Така животните, започнали европейската си история с няколко малки групи през миналия век, вече са трайна част от германските градове и гори.