Стотици българи между 35 и 55 години в болница с инфаркт само за три месеца

Ключови думи: инфаркт, инфаркт при млади хора, НЦОЗА, сърдечно-съдови заболявания, тютюнопушене, високо кръвно, холестерол, диабет, обездвижване, профилактика, кардиология, инфаркт на миокарда, България

626 българи на възраст между 35 и 55 години са били хоспитализирани с остър инфаркт на миокарда само между април и юни 2026 г., показват официалните данни на Националния център по обществено здраве и анализи. За първите три месеца на годината случаите в същата възрастова група са били 587, което означава увеличение с 6,6%. Общо през второто тримесечие в болница с инфаркт са постъпили 3030 души. Статистиката потвърждава, че заболяването остава най-разпространено след 55-годишна възраст, но стотици пациенти се сблъскват с него далеч преди пенсиониране.

Мъжете са огромното мнозинство сред по-младите пациенти. От 626-те хоспитализирани на възраст между 35 и 55 години 537 са мъже и 89 са жени, а сред деветимата пациенти под 35 години няма нито една жена. За периода НЦОЗА отчита 190 починали сред всички хоспитализирани с инфаркт, като 18 от смъртните случаи са във възрастовата група между 35 и 55 години, а един е при мъж под 35 години. Кардиологът д-р Диян Господинов наскоро предупреди пред Флагман.БГ, че неконтролираното високо кръвно остава сред основните причини за преждевременни инфаркти и инсулти.

Тютюнопушенето, високото артериално налягане, повишеният холестерол, диабетът, наднорменото тегло и ниската физическа активност са сред установените фактори, които увеличават сърдечно-съдовия риск. Министерството на здравеопазването посочва, че атеросклерозата започва да се развива още в ранна възраст и дълго време може да не дава симптоми, преди да доведе до остър инфаркт. Българският здравен профил за 2025 г., изготвен в рамките на инициативата State of Health in the EU, отчита и сериозен проблем с начина на живот - делът на ежедневно пушещите възрастни у нас е сред най-високите в ЕС, а физическата активност е сред най-ниските. Пред Флагман.БГ инвазивният кардиолог д-р Петър Илиев също обясни защо комбинацията от никотин, недоспиване, алкохол и други натоварващи фактори е опасна за сърцето на младите хора.

Данните не подкрепят твърдението, че България е пета в Европа по затлъстяване при възрастните. Последният европейски здравен профил показва обратното - през 2022 г. отчетеният дял на затлъстяване сред възрастните е 12%, третият най-нисък резултат в ЕС. Проблемът се измества към по-младите поколения, като 24% от 15-годишните българи са били с наднормено тегло или затлъстяване при средно 21% за ЕС. Затова контролът на теглото, кръвната захар, холестерола и кръвното налягане остава важна част от профилактиката още преди появата на сърдечно заболяване.

Силна или продължителна болка и тежест в средата или лявата част на гръдния кош са сред типичните сигнали за инфаркт. Болката може да се разпространява към едната или двете ръце, рамото, врата, челюстта, гърба или корема и да бъде придружена от задух, гадене, повръщане, световъртеж или студена пот. Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията подчертават, че колкото по-дълго сърдечният мускул остава без достатъчно кръвоснабдяване, толкова по-голямо е увреждането. Периодичното стягане в гърдите също не трябва автоматично да се определя като прединфарктно състояние, но изисква лекарска оценка, особено при хора с рискови фактори.

Профилактиката остава най-силната защита срещу преждевременния инфаркт. Личният лекар може да назначи изследвания на холестерола, триглицеридите и кръвната захар според възрастта и индивидуалния риск, посочва Министерството на здравеопазването. Кардиологът д-р Марин Момов обясни пред Флагман.БГ как навременният контрол на тютюнопушенето, теглото, холестерола и високото кръвно понижава опасността от инфаркт и инсулт. Данните за второто тримесечие дават конкретно измерение на проблема - само за три месеца 635 хоспитализирани с инфаркт са били на възраст до 55 години.