Село като малък град: Айдемир има 5000 жители, заводи, ферибот и собствена индустриална зона

На картата Айдемир продължава да се води село. На място обаче мащабът му е по-близък до този на малък български град - над 5000 жители, панелни блокове, голяма промишлена зона, предприятия с международни пазари, ферибот към Румъния и инфраструктурни проекти с десетки километри нови мрежи. Населеното място е практически залепено за Силистра и отдавна функционира като част от икономическия организъм на областния град. Точно това прави Айдемир едно от необичайните изключения в българската демографска карта.

И около населението му има важна подробност. В последните дни се разпространява твърдението, че при Преброяване 2021 Айдемир е имал 6588 жители и е бил най-голямото село в страната. Официалната статистика показва друго - при преброяването НСИ отчита 5273 жители, а към края на 2021 г. населението е 5295 души. Числото 6588 идва от данни за хора с постоянен адрес от по-късен период и не бива да се представя като резултат от преброяването. Към 31 декември 2025 г. Айдемир е третото по население село в България с 5058 души, след Лозен и Бистрица край София.

Това обаче не намалява особеното му място. Малко български села разполагат с промишлен профил като този край Силистра. В Западната индустриална зона работи „ТУКАИ България“ - част от испанската международна група TUCAI, която открива производството си в Айдемир през 2007 г. Заводът произвежда гъвкави връзки за вода, газ и горива, а актуалните фирмени данни сочат около 225 служители. Самата компания съобщи през юни 2026 г. и за приключила инвестиция за над 260 хил. евро в енергийна ефективност на производствената си база.

И възнагражденията показват защо подобно предприятие има значение за район извън големите икономически центрове. По данни от финансовите отчети на „ТУКАИ България“ средната нетна месечна заплата за 2024 г. е била 1549 лв., а брутната - 1996 лв. Това не доказва твърдението, че Айдемир държи национален рекорд по заплати сред селата, но показва нещо по-важно - тук има индустриална заетост, която трудно се вписва в традиционната представа за българско село.

На запад от населеното място работи и един от старите индустриални символи на Силистренския край - „Фазерлес“. Производството на дървесно-влакнести плочи започва още през 1976 г., а днес дружеството е частна публична компания с продукция за пазари в Европа, Азия, Африка и Америка. Актуалните фирмени данни сочат около 157 заети. Така само две от големите предприятия в зоната дават работа на стотици души.

Има обаче още една необходима корекция. „Каумет“ действително е част от индустриалната история на Айдемир - предприятието е основано през 1968 г. и произвежда технически каучукови изделия, автомобилни вентили и маркучи. Старите фирмени каталози продължават да го представят като действащо дружество, но актуалните регистърни данни показват, че „Каумет“ АД е заличено през април 2024 г. Затова заводът може да бъде разказван като част от индустриалното наследство на селото, но не и като настоящ голям работодател.

Фериботът Силистра - Кълъраш от години е ключов за тежкия трафик по Дунав, а местните дори блокираха границата с настояване линията да работи

Дунав добавя още един пласт към икономиката на Айдемир. В землището му, в Западната промишлена зона, се намира Фериботен терминал Силистра. Оттам работи линията към румънския бряг при Кичу, край Кълъраш, като се превозват автомобили, камиони и пътници. Фериботът пресича реката за около половин час по течението и е реална алтернатива за част от трансграничния трафик. Малко села в страната могат да добавят към индустриалната си зона и международна транспортна връзка през Дунав.

На другия край на Айдемир стои Татарица - квартал с коренно различна история. Там от поколения живее общност на руски старообрядци, свързвана с казаците некрасовци и миграциите след Булавинското въстание в началото на XVIII век. Академичните изследвания поставят оформянето на старообрядското селище в края на XVIII век. Татарица пази езикови, религиозни и културни следи, които превръщат тази част на Айдемир в едно от малкото подобни места в България.

Селото расте и под земята. Големият ВиК проект предвижда реконструкция на 10,313 км водопроводна мрежа и изграждане на 22,5 км битова канализация. Към тях се добавят над 700 водопроводни отклонения, повече от 1100 канализационни отклонения и помпени съоръжения. Самият размер на проекта подсказва мащаба на населеното място - инфраструктура, която в други части на страната би била характерна за малък град.

Айдемир има и детска градина с две бази, спортен живот, няколко храма и активна местна общност. В кв. „Деленките“ през 2025 г. беше осветен и новият храм „Св. св. Константин и Елена“, изграден с дарителска подкрепа. Панелните блокове в квартала допълват необичайния пейзаж - няколко пресечки могат да отведат човек от типична селска къща с двор до жилищен блок, завод или международен фериботен терминал.

Айдемир привлече национално внимание и при откриването на новия храм в кв. „Деленките“

Именно това е истинската история на Айдемир. Не сензационният етикет „най-голямото село“ и не недоказан рекорд по заплати, а фактът, че на шест километра от Силистра е израснало населено място със структура на малък град. То събира в едно индустрия, международен транспорт, панелни квартали, стара казашка общност и хиляди жители, които ежедневно се движат между селото и областния център. На табелата още пише „Айдемир - село“. Зад нея обаче започва нещо далеч по-голямо от обичайното българско село.