Опаковката същата, продуктът по-малко: Търговците местят поскъпването в грамажа

снимката е илюстративна

Ключови думи: шринкфлация, намален грамаж, цени на храните, Андрей Велчев, За достъпна и качествена храна, търговски вериги, промоции, защита на потребителите, цена за килограм, цена за литър, нелоялни търговски практики, КЗП, поскъпване на храните

Цената на рафта изглежда същата, опаковката е почти непроменена, но вътре вече има по-малко. Това е един от най-тихите начини продуктът реално да поскъпне, без новата цена да удари потребителя в очите. Практиката е известна като шринкфлация и все по-често влиза в полезрението на потребителските организации. Председателят на сдружението „За достъпна и качествена храна“ инж. д-р Андрей Велчев предупреждава, че най-сигурната защита е проста - купувачът трябва да следи цената за килограм или литър, а не само сумата върху големия етикет.

Трикът работи именно защото разчита на навика. Купували сте кафе от 250 грама, което струва 5 евро, и след време отново виждате познатата кутия на същата цена. Само че тя вече е 220 грама. На касовата бележка няма поскъпване, но цената на килограм е скочила с близо 14%. Точно там се вижда реалната сметка, която размерът и дизайнът на опаковката лесно могат да прикрият.

„Потребителят вижда цената от вчера, но невинаги забелязва, че количеството е по-малко. Така поскъпването се премества от етикета върху грамажа“, обяснява Велчев. Самото намаляване на разфасовката не е автоматично нарушение, ако новото количество е обозначено коректно. Проблемът започва, когато начинът на представяне оставя у клиента впечатлението, че купува същия продукт при същите условия.

Австрия вече удари шринкфлацията със специален закон и глоби до 15 000 евро

Законът за защита на потребителите дава на българския купувач един особено важен ориентир. Търговците са длъжни да обозначават както продажната цена, така и цената за единица мярка - например килограм или литър. Именно второто число позволява да бъдат сравнени две опаковки с различен грамаж. Кутията за 4,99 евро невинаги е по-евтина от тази за 5,29 евро, ако първата съдържа значително по-малко продукт.

Другото минно поле са промоциите. Огромен надпис „-30%“ или „супер цена“ привлича погледа, но условията понякога се оказват далеч по-сложни - отстъпката важи само с карта, при покупка на няколко броя или за определена разновидност на продукта. Велчев предупреждава, че клиентът не трябва да разбира истинските условия едва когато стигне до касата. „Не може да очакваме всеки човек да бъде счетоводител, юрист и математик, докато си купува сирене и хляб“, коментира той.

И тук правилата са конкретни. Когато търговецът обявява намаление, за предишна цена по правило се приема най-ниската, на която същата стока е била продавана през период не по-кратък от 30 дни преди промоцията. Целта е да не се вдига цената непосредствено преди кампанията, за да бъде след това зачертана и представена като огромна отстъпка. Затова процентът върху червения етикет не е достатъчен - купувачът трябва да гледа от каква реална цена е изчислен.

Как да разпознаем истинското намаление и кога промоцията само изглежда изгодна

Наблюдава се и друго явление - една и съща стока да струва различно в два магазина от една и съща верига, но в различни градове. Това само по себе си не доказва нарушение. Цената може да зависи от логистика, местни разходи, наеми, конкуренция или отделна търговска кампания. За клиента обаче разликите имат значение и поставят още по-силен акцент върху прозрачността.

В Европа натискът срещу шринкфлацията вече води до специални правила. Австрия например прие през тази година закон, който задължава определени търговци да предупреждават клиентите, когато съдържанието на опаковката е намалено, без съответно поевтиняване. Етикетът трябва да остане до продукта в продължение на 60 дни, а санкциите при нарушение достигат 15 000 евро. Подобни мерки показват колко сериозно вече се възприема моделът „по-малко количество за същите пари“.

За българския потребител засега най-силното оръжие остава дребният шрифт върху етикета. Грамажът, цената за килограм, старата цена при промоция и условията за получаване на отстъпката дават далеч по-точна картина от огромното червено число върху табелата. Шринкфлацията разчита клиентът да помни опаковката, но да не помни колко е имало в нея. Затова при следващото пазаруване най-важната цена невинаги е тази, която магазинът е написал с най-големи цифри.