Сменят системата парите следват ученика: Просветният министър разкри как тя изкривява училището

Системата създава грешни стимули и стига до изкривяване на реалните резултати, категоричен е проф. Вълчев

Ключови думи: МОН, Георги Вълчев, финансиране на училищата, парите следват ученика, учителски заплати, 14 септември, 15 септември, учебна година 2026/2027, помощи за ученици, отсъствия, оценки, Българска армия, образование, учители

МОН готви смяна на модела, при който парите в училищата зависят силно от броя на учениците, след като министърът на образованието проф. Георги Вълчев призна, че системата създава грешни стимули и стига до изкривяване на реалните резултати. До една година ведомството трябва да представи нов механизъм за финансиране, който да даде повече сигурност на учителите и особено на малките училища. Вълчев посочи, че сегашната формула поставя директорите под постоянен натиск да задържат всяко дете в системата. Оттам започва и далеч по-сериозният проблем - когато бюджетът зависи от ученика, изчезването му от дневника означава и загуба на пари.

Министърът даде примери, които показват колко далеч може да стигне този натиск. По думите му има ученици, които не владеят достатъчно български език, но въпреки това получават оценки и преминават в следващ клас, а отсъствия понякога не се отбелязват. Вълчев припомни и стар случай от пловдивско училище, при който след смъртта на дете са продължили да бъдат вписвани оценки, за да се получава субсидия. Пред БТА министърът уточни, че подобни крайни случаи не се наблюдават днес, но проблемът с неотразените отсъствия остава.

Учителските заплати отново са на масата - синдикатите вече поискаха възнаграждение над 3000 лева

Новата формула трябва да прекъсне тази зависимост и да даде на педагогическите екипи по-голяма сигурност независимо от броя деца в класните стаи. За МОН залогът е и друг - държавата да започне да получава достоверна информация за отсъствията, отпадането от училище и реалното ниво на учениците. Ако данните се изкривяват заради бюджета, институциите виждат по-добра картина от тази в класната стая и търсят решения на грешното място. Именно това Вълчев поставя като една от причините за предстоящата промяна.

Паралелно с финансовата реформа министърът настоява ръстът на учителските заплати да продължи. Около 18% от хората в образователната система вече са под 35 години, а средната възраст на учителите е около 45 години, съобщи той. Вълчев свързва подмладяването на професията и с по-доброто заплащане, макар да признава, че парите не са единствената причина млад човек да избере учителската професия. Пред БТА той посочи, че в разговорите за следващия бюджет МОН ще защитава увеличение на възнагражденията с повече от 5%.

По-високи еднократни помощи за учениците засега няма да има. Евентуалната промяна се отлага за следващата година, а за учениците от първи до четвърти и от осми клас помощта остава 153 евро. Това оставя сегашната подкрепа непроменена непосредствено преди началото на учебната година. По-сериозният финансов разговор се прехвърля към следващия бюджет, когато ще се решават както заплатите, така и размерът на помощите.

Директорите вече предложиха учебната година да започва по-рано, за да се освободят повече дни за ваканциите

А първата новина за родители и ученици ще дойде още през следващата седмица. МОН трябва да реши дали учебната 2026/2027 година ще започне на 14 септември, понеделник, или ще бъде запазена традиционната дата 15 септември, която тази година се пада във вторник. Общественото обсъждане на графика на ваканциите вече приключи, а Вълчев съобщи, че предложенията са разпределени почти поравно в противоположни посоки. Идеята за 14 септември дойде от Съюза на директорите с аргумента, че спечеленият ден може да бъде добавен към някоя от ваканциите.

Вълчев коментира и друг спор, който вече предизвика реакции - обучението, свързано с Българската армия. Министърът отхвърли тезата, че училищата се превръщат в казарми, и обясни, че учениците в 10. и 11. клас имат по пет часа подготовка, включително за действия при кризисни ситуации. Националната програма на МОН и Министерството на отбраната за изучаване и съхраняване на традициите и историята на Българската армия действа и през 2026 г. Посоката сега е към повече знания за военната история, като според министъра наред с победите трябва да се показва и човешката цена на войните.

Държавата вече финансира училищни проекти за изучаване и съхраняване на историята на Българската армия