Жегата свива Седемте рилски езера, потоци към Джерман вече са пресъхнали

Ключови думи: Седемте рилски езера, Рила, спад на водата, Рибното езеро, Бъбрека, река Джерман, жеги, суша, пресъхнали потоци, Севделин Атанасов, Национален парк Рила, Бяло братство, Петър Дънов, Паневритмия

Жегата вече оставя видима следа високо в Рила - нивото на Седемте рилски езера е спаднало, а част от потоците, които отвеждат водите им към река Джерман, са пресъхнали. Промяната се забелязва най-силно при по-плитките и маловодни езера, където бреговата линия се отдръпва осезаемо. Планинари, които следят района от години, описват картина, която се повтаря през сухите лета, но това лято е ясно видима с просто око. Към момента няма публикувани официални измервания, които да показват в сантиметри или проценти колко вода е загубило всяко от седемте езера.

Най-нагледен е примерът с Рибното езеро. Инженер Севделин Атанасов от Кюстендил, който познава района от дългогодишните си преходи, разказва пред БНР, че при ниско ниво брегът там се прибира с два - три метра. Промяната се вижда и при Бъбрека, където водата обичайно стига до отвесна скала под Чочов връх. Когато езерото спадне, край скалата се показва сух участък и се оформя проход, по който Бъбрека вече може да бъде заобиколен и от север.

Само преди седмици Флагман.бг предупреди: Рибното и Трилистника са сред най-застрашените от постепенно заблатяване езера

Причината за сегашната картина се търси в продължителното горещо и сухо време, което ускори изпарението и намали притока от малките планински потоци. През последните дни температурите останаха високи дори в планините, а валежите бяха локални и недостатъчни, за да възстановят водния баланс. Пресъхването на част от водните ръкави се усеща и надолу по системата, защото именно Долното езеро събира водите на циркуса и от него започва река Джерман. Така видимото отдръпване на брега не е само промяна в пейзажа, а част от водна система, която реагира на сухия период.

Спадът през август не означава, че Седемте рилски езера изчезват за дни. Документи на Министерството на околната среда и водите от години посочват по-дълъг естествен процес, при който високопланинските езера постепенно променят площта и екологичното си състояние. При част от тях съществува тенденция към еутрофикация, обрастване и бавно преминаване към по-плитки водни и торфени местообитания. Към естествения процес се добавя и силният човешки натиск в един от най-посещаваните райони на Национален парк „Рила“.

Още през 2022 г. учени предупредиха, че огромният туристически натиск ускорява промените в Седемте рилски езера

Само през тази седмица районът премина през един от най-натоварените си периоди за годината. Хиляди туристи и последователи на Петър Дънов се качиха към езерата около 19 август за традиционната Паневритмия и посрещането на Божествената нова година. След кулминацията потокът вече намалява, а участниците в Лятната духовна школа постепенно слизат от планината. Според официалната програма на Духовно общество „Бяло братство“ школата приключва на 25 август, след което започва разчистването и закриването на лагера.

Туристическият натиск и жегата са два различни проблема и не трябва да бъдат смесвани. Няма данни сегашният спад на водата да е причинен от посетителите, докато горещото време и слабият приток дават пряко обяснение за сезонното маловодие. Натрупването на хиляди хора около езерата носи друг риск - ерозия на терена, замърсяване и ускоряване на процесите, които с годините променят чувствителната високопланинска среда. Именно затова Национален парк „Рила“ ограничава движението извън определените пътеки и забранява влизането във водата.