Люси и Камелия свалиха маските и ще се обичат пред всички

Автор: Бесове.бг

Официалното разкриване на връзката между Люси и Камелия пред останалите съквартиранти предизвика повече емоции у самите тях, отколкото у съквартирантите. Лицата на Никол и Златка бяха леко замислени, Мариана тържествуваше, че е права, а останалите дами ръкопляскаха, но Ники продължаваше да не вярва. Все пак всички гласуваха Камелия да остане в Къщата като пълноправен съквартирант, без Орлин, който внезапно се намръщи и се въздържа. Не защото е безнадеждно влюбен в едната от двете, а по свои причини. Ясна беше идеята на продуцентите да покажат, че има и различни хора и не всички са еднакви. Има и такива с различна от приетата за нормална сексуалност. Само че сексуалността на Люси и Камелия бе показана с такава нежност и без капка критичност, като че ли тя е общоприетата, а останалите са нещо сбъркани. Докато със Златка открито се гавреха, че страда по Багата и докато разпъваха на кръст Ирен за връзката й със Стефан Данаилов, двете влюбени гугутки бяха издебвани само в моменти на нежност, или на плач. Те открито страдаха от това, че ще се разкрие истината и в страданието им имаше и нещо не дотам истинско. В Къщата хората са широко скроени и никой няма да ги заклейми с пръст. Лъжата не беше тяхна съзнателна, а част от играта. Тогава толкова много сълзи и угризения, които буквално наводниха екрана, бяха малко излишни. Още по-излишна беше благословията на майката на Люси, която дойде по телефона и майката обясни как приема Ками като свое дете, реагираха веднага зрителите, които знаеха за двете, но не знаеха как ще бъде поднесена изненадата в Къщата. Люси каза в изповедалнята през традиционните си сълзи, че иска любовта й да е открита и да не се срамува да излезе на улицата с любимата си. Имам ли от какво да се срамувам? - попита дръзко тя. Едва ли. След като се е обявила открито от години каква е и няма проблеми да бъде приемана радушно и без предразсъдъци , едва ли точно сега е моментът да пита да се срамува ли. По-скоро въпросът трябваше да бъде – готово ли е обществото ни да ни приеме такива, каквито сме и ако да, трябва ли непрекъснато да се афишираме, че сме различни?