Омразата стана национален спорт, а българската толерантност - удобен мит

Ключови думи: омраза, език на омразата, Георги Кузев, убийство в Пловдив, Младежки хълм, Банско, антисемитизъм, неонацизъм, италиански ученици, дете със специални потребности, Долна Митрополия, агресия, саморазправа, толерантност, Димитър Малинов, Цалапица

Три дни бяха достатъчни, за да видим три различни лица на един и същ проблем - хора, които са загубили усещането къде свършва личната им преценка и къде започват законът, човешкото достойнство и чуждият живот. В Пловдив 37-годишният Георги Кузев беше убит, а петима непълнолетни вече са обвинени от прокуратурата за деяние с особена жестокост и по хулигански подбуди. В Банско италиански еврейски младежи се оказаха зад стените на хотел, пред който според кадри и свидетелства се отправят нацистки поздрави, заплахи и възгласи Sieg Heil. В Плевенско 17-годишно момче със специални потребности беше свалено от автобус заради изтекла карта и остана само в жега над 37 градуса.

Трите истории нямат общи извършители, нямат еднакви мотиви и не трябва изкуствено да се смесват. Свързва ги друго - моментът, в който човекът отсреща престава да бъде възприеман като човек. Той се превръща в педофил, евреин, различен, проблемен пътник, враг, натрапник, някой, който според чуждата преценка вече заслужава по-малко права и по-малко съчувствие. От тази точка до насилието разстоянието понякога се оказва плашещо кратко.

Петима непълнолетни са обвинени за убийството на Георги Кузев в Пловдив

Случаят на Младежкия хълм е най-страшният пример. Прокуратурата обвинява две момичета и три момчета на възраст между 14 и 17 години в умишленото убийство на Георги Кузев, като тепърва съдът ще установява индивидуалната вина на всеки от тях. Разследването сочи, че мъжът е бил привлечен към среща чрез комуникация в социалните мрежи, след което е последвала жестока саморазправа. Това не е правосъдие, не е гражданска бдителност и не е защита на деца - когато група хора сама реши кой е виновен и сама изпълни присъдата, законът вече е заменен от линч.

Особено тревожно е колко лесно подобна саморазправа намира публика. Агресията се снима, разпространява и превръща в съдържание, а унижението на друг човек започва да носи същия заряд като клип, създаден за забавление. Преди години България гледаше кадри как младеж със специални потребности е воден на каишка като куче в пловдивски мол. Днес обвинението твърди, че непълнолетни са заснели насилие, завършило със смърт - технологиите са други, но механизмът на обезчовечаване изглежда болезнено познат.

Съдът вече наказа участниците в гаврата с младеж със специални потребности в пловдивски мол

После дойде Банско. Италиански медии и представители на еврейската общност съобщиха за младежи пред хотел, които отправят нацистки поздрави, скандират Sieg Heil и заплашват група италиански еврейски тийнейджъри. Българската прокуратура уточни, че към този етап не са установени данни за физическа саморазправа или телесни повреди и продължава да проверява всички записи, свидетели и твърдения за нанесени щети. Това разграничение е важно, но не променя един основен факт - нацисткият поздрав и антисемитската заплаха не стават по-приемливи, ако никой не е успял да нанесе удар.

Тъкмо тук започна познатото национално упражнение по прехвърляне на вината. От полицията съобщиха за предишни сигнали срещу част от италианската група за шум, непристойни жестове и друго поведение, а управителят на хотела заяви за щети на стойност 15 000 евро. Прокуратурата тепърва проверява размера и произхода им. Дори всяко твърдение срещу гостите да се докаже, отговорът е сигнал, проверка и санкция по закон - не Sieg Heil, антисемитски обиди и самоназначени наказателни отряди.

Това е границата, която публичният разговор опасно започва да размива. Изречението „те са ги провокирали“ не обяснява нацистките жестове, а ги поставя в причинно-следствена връзка с поведението на жертвите. По същата схема насилникът винаги намира удобна причина - някой го е ядосал, някой е различен, някой е казал нещо неподходящо. Ако приемем тази логика, законът става излишен, защото всеки разгневен човек получава въображаем лиценз сам да определя наказанието.

Има и политическо лицемерие, което трудно остава незабелязано. В българските социални мрежи от години се повтаря оправданието на Кремъл за войната срещу Украйна чрез т.нар. денацификация, а част от същата публика внезапно намира смекчаващи обстоятелства, когато нацистки поздрави се появят пред хотел в България. Ако нацизмът е зло, той е зло и в Киев, и в Москва, и в Банско, независимо кой го демонстрира и срещу кого е насочен. Моралният стандарт престава да бъде стандарт в мига, в който го сменяме според това кой стои от другата страна.

Българското Министерство на външните работи осъди категорично антисемитизма след случая в Банско, а прокуратурата продължава проверката. Съветът на Европа също предупреждава през 2026 г., че езикът на омразата все по-често се омаловажава в публичния и политическия разговор и че подобна реторика захранва насилие, мотивирано от омраза. За България проблемът не е непознат - международни наблюдатели от години обръщат внимание на стигматизиращия език срещу различни обществени групи. Омразата рядко започва с юмрук - преди него почти винаги има думи, които постепенно са направили юмрука приемлив.

Третият случай няма идеология и тъкмо затова е толкова показателен. МВР - Плевен съобщи, че 17-годишно момче със специални потребности е било свалено от автобус, защото картата му е изтекла и не е разполагало с пари за билет. Детето тръгнало пеш само в температура над 37 градуса и след повече от два часа издирване полицаите го открили уплашено и обезводнено. От МВР определиха действията на водача като неправомерни и посочиха, че оставянето на непълнолетен със специални потребности при подобни условия е създало пряка опасност за живота и здравето му.

Друг случай с дете с увреждане предизвика институционална проверка след отказ за превоз

Тук няма тълпа, няма политически символи, няма обвинения в престъпление. Има един възрастен човек, едно уязвимо дете и избор дали правилникът ще бъде приложен механично или първо ще бъде защитен човешкият живот. Някой е решил, че изтеклата карта е достатъчна причина момчето да остане само. Ако полицията не го беше открила навреме, днес щяхме да обсъждаме поредната трагедия и отново да питаме как никой не е предвидил очевидното.

Преди три години Димитър Малинов от Цалапица беше пребит до смърт. През май 2026 г. Върховният касационен съд окончателно потвърди 17 години затвор за Рангел Бизюрев за умишленото убийство. Една нощ отне живота на млад човек и промени завинаги живота на още няколко семейства. Историята трябваше да е достатъчен урок колко безвъзвратен става мигът, в който агресията премине границата.

Убийството на Димитър Малинов в Цалапица разтърси страната още през 2023 година

Има изкушение да наречем всичко това поредица от отделни инциденти и да продължим нататък. Така е по-удобно, защото не изисква да се питаме защо насилието събира публика, защо унижението се споделя като забавление и защо призивите за саморазправа често получават повече одобрение от призивите законът да свърши работата си. Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността предупреди тази година и за влиянието на езика на омразата върху младите хора, които едновременно се превръщат в негови жертви и извършители. Това вече не е разговор единствено за полиция, прокуратура и съд - това е разговор за средата, в която растат децата ни.

Петимата обвинени за смъртта на Георги също са непълнолетни. Това не отменя отговорността им и не намалява тежестта на обвинението, но показва още една разрушена страна на трагедията. Ако съдът докаже вината им, един човек е загубил живота си, а няколко тийнейджъри ще влязат в зрелостта през наказателно дело за убийство. В онази вечер на Младежкия хълм е приключил повече от един живот такъв, какъвто е бил дотогава.

Затова най-лесното решение - още омраза срещу хората, извършили омраза - няма да ни изведе никъде. Не са нужни тълпи, които искат смъртно наказание, нито нови самоназначени съдии във Facebook. Нужни са работещи институции, бързо правосъдие, образование, което учи защо човешкото достойнство няма етнос и диагноза, и политически език, който не превръща цели групи в мишени. Когато обществото награждава агресията с внимание, политиката я превръща в инструмент, а социалните мрежи я превръщат в спектакъл, следващата трагедия престава да изглежда необяснима.

Днес името е Георги. Вчера беше Димитър. Утре ще бъде някой, когото още не познаваме, ако продължим да приемаме омразата като естествен шум в ежедневието. Истинският въпрос вече не е дали българите сме толерантен народ - подобни самохвални определения нямат стойност, ако поведението ни ги опровергава. Въпросът е дали ще спрем да търсим оправдание за омразата, преди тя отново да намери жертва.