Ефектът домино удари руския бизнес: Настъпват масови фалити

Ключови думи: фалити в Русия, руски компании, Федресурс, Комерсант, руска икономика, основна лихва Русия, ДДС 22 процента, бизнес кредити, корпоративни дългове, лични фалити, санкции срещу Русия, Централна банка на Русия

Руският бизнес навлиза в нова вълна от фалити - броят на започналите производства по несъстоятелност е нараснал с близо 21% през първата половина на 2026 г., докато скъпите кредити, по-високите данъци и отслабващото търсене притискат все повече компании.

От януари до юни съдилищата са обявили в несъстоятелност 3550 юридически лица, съобщава „Комерсант“, позовавайки се на данни от руския регистър Федресурс. Това е увеличение с 10,8% спрямо същия период на 2025 г.

Още по-бързо расте броят на компаниите, поставени под наблюдение - първият съдебен етап, при който се проверяват финансовото им състояние, имуществото и възможността да бъдат спасени. Такива процедури са започнали за 2970 дружества, или с 20,9% повече на годишна база.

Най-тревожният сигнал идва от второто тримесечие. Между април и юни броят на окончателно обявените в несъстоятелност фирми се е увеличил с 21% до около 1900, а новите наблюдения са нараснали с почти 25% до 1580.

Това показва, че проблемът не е равномерно разпределен през годината, а се ускорява. Въпреки това настоящите стойности все още са под тези от първата половина на 2024 г., когато са открити 4360 производства по несъстоятелност и 3470 процедури за наблюдение.

Москва е начело с 859 фалирали компании. Следват Московска област с 260 и Санкт Петербург с 232 случая. В Краснодарския край и Свердловска област са отчетени по около 120 несъстоятелни дружества.

Юристи, цитирани от „Комерсант“, определят случващото се като отложен резултат от неблагоприятните условия през 2024 и 2025 г. Компаниите дълго време са покривали загубите със заеми, отложени плащания и изчерпване на натрупаните резерви, но част от тях вече не могат да удължават този модел.

„Инфлацията, промените в ключовата лихва и поскъпването на кредитирането бавно, но сигурно задействаха ефект на доминото“, коментира адвокатът Анастасия Шамшина.

Цената на заемите остава сред основните проблеми. Към 26 юли ключовата лихва на Руската централна банка е 14,25%, а от 27 юли ще бъде понижена до 14%.

Това не е исторически рекорд, както се твърди в част от публикациите. Ставката достигна 21% през предходния период, след което започна постепенно да се понижава. Настоящото ниво обаче остава достатъчно високо, за да прави новото финансиране трудно достъпно за компании с ниска печалба или висока задлъжнялост.

Руският бизнес предупреди, че високите лихви могат да задушат компаниите

Особено тежко е положението на предприятията, които са вземали кредити с плаваща лихва. При тях месечните разходи се променят заедно с решенията на централната банка и могат да погълнат значителна част от оперативната печалба.

Според анализи, цитирани от руски медии, средно компаниите отделят около 37% от печалбата си преди данъци за плащане на банкови лихви. В някои капиталоемки отрасли разходите по дълга вече надвишават текущите финансови резултати.

Натискът идва и от данъчната реформа. От 1 януари основната ставка на ДДС в Русия беше увеличена от 20 на 22%. Запазени са по-ниските ставки за определени социално значими стоки, но общото повишение засяга огромна част от икономиката.

Променени бяха и правилата за малкия бизнес. Прагът, под който дружествата на опростен режим са освободени от ДДС, беше намален до 20 млн. рубли годишен оборот. Така много предприемачи трябва да начисляват данъка, да подават допълнителни декларации и да поемат по-високи административни разходи.

Паралелно с това потребителското търсене отслабва. Руската централна банка съобщи, че предприятията са понижили очакванията си за бъдещото производство и продажбите. По-ниските приходи, високите заплати в отделни сектори и скъпото финансиране образуват комбинация, която е особено опасна за търговията, строителството, услугите и малките производители.

Проблемите в руската икономика се превръщат в част от натиска върху Кремъл

Друг показател за влошаващата се среда е броят на предварителните уведомления за намерение да бъде поискан фалит. Публикациите от кредитори са се увеличили с 18,5%, а тези, подадени от самите компании длъжници - с 43% спрямо 2025 г. и с 83% спрямо 2024 г.

Това означава, че все повече собственици сами стигат до извода, че бизнесът им не може да бъде спасен при сегашните условия. Доброволното подаване на заявление може да ограничи допълнителното натрупване на дългове и риска управителите да носят лична отговорност за забавена реакция.

Увеличава се и активността на данъчната служба. През първото полугодие тя е подала около 9800 заявления за фалит на компании при едва 2200 година по-рано. Делът на производствата, започнати по инициатива на данъчните власти, е нараснал от 15,1 на 22,7%.

Федресурс определя ръста като реален, но засега не и критичен. Експертите очакват тенденцията да продължи поне до края на годината, като окончателните фалити могат да се увеличат с още 10-15%, а новите производства да растат по-бързо.

Руската централна банка също признава, че в отделни отрасли има компании с остър недостиг на печалба за плащане на лихвите. Сред рисковите сектори са въгледобивът, черната металургия и строителството.

Регулаторът обаче отхвърля тезата, че банковата система е пред непосредствен взрив. Според неговия анализ повечето от най-големите компании остават финансово устойчиви, а делът на дружествата, чиято оперативна печалба не покрива лихвите, е около 9% от наблюдаваната извадка.

Това не отменя натрупващите се рискове. Ако голям системно важен длъжник спре плащанията си, проблемът може да премине от отделни компании към техните доставчици, кредитори и служители.

ЕС продължава да търси нови санкции, които да засилят икономическия натиск върху Русия

При гражданите картината е различна. През първите шест месеца съдилищата са признали за неплатежоспособни 277 500 души - с 6,8% повече от година по-рано.

Само през второто тримесечие са обявени в несъстоятелност около 140 000 граждани и индивидуални предприемачи, но годишният ръст е едва 0,9%. Това показва, че личните фалити се приближават до високо плато, вместо да се ускоряват като корпоративните.

Съдилищата действително отказват по-често да заличават всички задължения. Броят на отказите е нараснал 2,9 пъти, но те представляват само 2,4% от приключилите производства. Следователно не е вярно, че в повечето случаи хората остават с дълговете си.

Плановете за преструктуриране също се използват по-често - броят им е нараснал 2,4 пъти до 2790. Делът им обаче остава около 1% от всички процедури, което означава, че те все още са изключение, а не основен модел.

Корпоративната статистика показва по-опасна тенденция. Все повече руски компании се оказват притиснати едновременно от скъп дълг, по-високи данъци, намаляващо търсене и засилен контрол от кредиторите и държавата.

Това все още не е доказателство за общ икономически срив. То обаче е ясен сигнал, че финансовият запас, позволявал на бизнеса да издържа на войната, санкциите и високите лихви, започва да се изчерпва.