Председателката на ЕЦБ обясни защо цените в България остават високи

Ключови думи: Кристин Лагард, Европейска централна банка, ЕЦБ, високи цени в България, инфлация в България, инфлация в еврозоната, лихвени проценти, енергийни цени, парична политика, публични финанси

Част от цените в България са били задържани за определен период и сега намират отражение на пазара, което допринася за високата инфлация в страната, обясни председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Тя коментира положението у нас по време на пресконференцията след двудневното заседание на Управителния съвет на ЕЦБ по паричната политика. Лагард потвърди, че България се отличава с високо ценово равнище и по-силен инфлационен натиск спрямо част от останалите страни в еврозоната.

Според нея подобно движение не е необичайно. Цени, които за определено време са останали без съществена промяна, впоследствие се приспособяват към разходите, търсенето и общите условия на пазара. Това води до по-осезаемо поскъпване в кратък период, вместо до постепенно разпределение на увеличението във времето.

Лагард не посочи кои конкретни стоки и услуги са били задържани. Думите ѝ описват общ механизъм, при който натрупаните разходи на производители и търговци се прехвърлят към крайните потребители със закъснение.

България оглави еврозоната по равнище на инфлацията

Председателят на ЕЦБ подчерта, че основната задача пред България е инфлацията да се върне към нива, които са приемливи за населението. Тя свърза тази цел и с необходимостта страната да поддържа стабилни публични финанси.

Високата инфлация намалява покупателната способност на доходите и засяга най-силно домакинствата, които отделят голяма част от бюджета си за храна, енергия, транспорт и жилищни разходи. Дори при растеж на заплатите хората усещат натиск, когато цените на основните стоки се повишават с близък или по-бърз темп.

ЕЦБ разглежда еврозоната като една икономическа зона при определянето на паричната си политика. Банката следи и различията между отделните държави, тъй като инфлацията, кредитните условия и икономическата активност не се движат с еднаква скорост навсякъде.

Лагард определи България като едно от ясно видимите отклонения в момента. Това означава, че общата политика на ЕЦБ трябва да отчита средното състояние на еврозоната, докато националните власти носят отговорност за местните фактори, бюджетните разходи и решенията, които влияят върху цените.

НСИ отчете спад на част от цените, но годишната инфлация остана висока

На общоевропейско равнище краткосрочните инфлационни очаквания остават повишени. В същото време показателите за по-дълъг период се задържат около целта на ЕЦБ от 2%, което според централната банка подкрепя постепенното стабилизиране на цените.

Управителният съвет остави трите основни лихвени процента без промяна. Решението идва след нова оценка на енергийния пазар, икономическата активност и риска по-високите разходи да преминат към цените на повече стоки и услуги.

ЕЦБ не се ангажира предварително с повишение или намаление на лихвите през септември. Следващото решение ще зависи от новите данни за инфлацията, заплатите, икономическия растеж, кредитирането и развитието на конфликта в Близкия изток.

Как решенията на ЕЦБ се отразяват върху лихвите по ипотечните кредити в България

Инфлацията в еврозоната се понижи до 2,8% през юни спрямо 3,2% през май. Спадът не премахва риска от ново ускоряване, защото пълният ефект от енергийния шок все още не е достигнал всички части на икономиката.

Предприятията продължават да плащат повече за суровини, материали, енергия и доставки. Когато тези разходи останат високи за по-дълъг период, фирмите започват да променят крайните си цени, за да запазят дейността и финансовата си устойчивост.

Този процес не се проявява едновременно във всички сектори. Част от компаниите повишават цените веднага, докато други изчакват, ограничават печалбата си или работят по договори с предварително определени стойности. Така натискът достига до потребителите на отделни вълни.

Според ЕЦБ поскъпването на енергията от началото на конфликта в Близкия изток и отражението му върху храните, стоките и услугите ще задържат инфлацията над целевото ниво през първата половина на 2027 г.

След този период се очаква постепенно отслабване на натиска, ако енергийните цени тръгнат надолу, а останалите стоки и услуги започнат да поскъпват с по-умерен темп. Тази прогноза остава зависима от развитието на конфликта и състоянието на международните енергийни доставки.

Икономисти очакват нов ценови натиск върху храните през 2027 година

ЕЦБ следи продължителността на енергийния шок и начина, по който той влияе върху заплатите, инфлационните очаквания и решенията на бизнеса. По-продължителното задържане на високи енергийни разходи увеличава риска поскъпването да обхване по-широк кръг от продукти.

Данните за икономиката на еврозоната показват частично оживление през второто тримесечие. Секторът на услугите възстановява част от загубената активност, а цифровите услуги запазват по-стабилно развитие заради нарастващия принос на технологиите и приложенията с изкуствен интелект.

ЕЦБ очаква икономическият растеж да остане умерен в близкия период. Енергийният натиск и несигурността ограничават инвестициите и потреблението, но разходите на домакинствата, цифровите технологии, инфраструктурните проекти, отбраната и частичното възстановяване на износа продължават да подкрепят икономиката.

Посланието към България е, че високите цени не се обясняват с един фактор. Отложените ценови корекции, разходите на бизнеса, енергията и публичните финанси действат едновременно. Връщането към по-ниска инфлация ще зависи както от решенията на ЕЦБ, така и от бюджетната дисциплина и икономическата политика в страната.