Сделката с Райнметал увисна, правителството връща преговорите на стартова линия

Има много силна политическа воля да заздравим отношенията от гледна точка на икономическото ни партньорство с критичен инвеститор, какъвто е Германия, каза Пулев

Ключови думи: Райнметал, Rheinmetall, ВМЗ Сопот, завод за барут, завод за боеприпаси, Александър Пулев, Румен Радев, инвестиция 1 млрд. евро, 155-милиметрови снаряди, отбранителна индустрия

Проектът за над 1 млрд. евро между България и германския отбранителен концерн „Райнметал“ се връща на масата за преговори, след като правителството установи липса на финансиране, учредителен договор, съвместно дружество и подходящ терен, съобщиха от Министерския съвет.

Новият етап започва след среща на премиера Румен Радев с представители на ръководството на концерна. В разговорите участваха вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев, министърът на отбраната Димитър Стоянов и германският посланик Ирене Планк.

Пулев обяви, че проектът не е стигнал до реален старт въпреки шумно представените планове през 2025 г. Според него няма учредително споразумение, регистрирано общо дружество между ВМЗ - Сопот и „Райнметал“, осигурени средства, финансова обосновка и цялостна концепция.

България и Райнметал подписаха договор за завод за барут и боеприпаси

Кабинетът няма да прекратява инициативата. Правителството започва поредица от експертни разговори, които трябва да подредят правната структура, финансирането, терена и ангажиментите на двете страни. Срещите с германския концерн ще станат регулярни.

Министър Пулев определи нужните действия като цялостен оздравителен процес. Според него България трябва да намери работеща формула за партньорство, която да гарантира модернизация на армията, разширяване на местното производство и трансфер на германски технологии.

Представителите на „Райнметал“ потвърдиха, че основната цел остава непроменена. Концернът иска да подпомогне българската отбранителна индустрия с материали за боеприпаси, които са дефицитни на международния пазар, и да предостави производствени технологии по стандартите на НАТО.

Германия влиза в България с барутен завод, Райнметал взема 51 процента

Първоначалният план предвиждаше обща инвестиция за над 1 млрд. евро, производство на барут, енергетични материали и 155-милиметрови артилерийски боеприпаси. Германската компания трябваше да притежава 51 процента от бъдещото дружество, а държавното предприятие ВМЗ - 49 процента.

Очакванията бяха предприятията да разкрият над 1000 работни места и да включат България в международната производствена мрежа на „Райнметал“. Българското участие трябваше да получи подкрепа чрез европейския механизъм SAFE, насочен към инвестиции в отбранителния сектор.

Настоящият кабинет поставя под съмнение и избраната площадка. Пулев заяви, че теренът няма необходимото водоснабдяване и енергийна обезпеченост, а част от него попада в горския фонд. Производството на барут и боеприпаси изисква специална индустриална инфраструктура и строги мерки за сигурност.

Министърът съобщи и за водени разговори с две строителни компании при липса на завършена концепция и осигурено финансиране. Той заяви, че правителството ще прегледа цялата документация, преди да пристъпи към конкретни договори и строителни дейности.

Българската отбранителна индустрия влиза във фокуса на европейските инвестиции

Официалната информация от октомври 2025 г. представи проекта като подписан стратегически договор между България и „Райнметал“. Тогава Министерството на икономиката обяви създаването на съвместно дружество, инвестиция от близо 1 млрд. евро и производство край Сопот.

Днешната позиция на кабинета показва, че между политическото обявяване и практическото изпълнение са останали нерешени въпроси. Правителството не посочи срок за регистрация на дружеството, осигуряване на средствата или начало на строителството.

Следващите срещи трябва да покажат дали мегапроектът ще запази първоначалния си мащаб и дали България и „Райнметал“ ще постигнат ново споразумение. И двете страни заявяват готовност да продължат работа, но преди първата копка предстои изграждането на цялата правна и финансова основа.