„Ковид отделение“ се казва първата нефантастична книга на Янчо Чолаков

Новата книга на известния фантаст не бива да се възприема само като ново заглавие на познат автор, а като смело навлизане в територията на реалистичната проза

Ключови думи: Янчо Чолаков, Ковид отделение, българска проза, Калин Николов художник, Роза Максимова, бургаски писатели, българска литература

В литературния живот на България има събития, които не пристигат шумно. Те не вървят с рекламни фанфари и не се самопровъзгласяват за „сензация на сезона“. Те идват тихо – така, както идват истинските книги. С вътрешна тежест, с изстрадана необходимост и с увереността, че литературата не е състезание по скорост, а дълго отстояване на смисъла.

Точно такъв е случаят с новата книга на Янчо Чолаков – „Ковид отделение“.

Сборникът съдържа две повести и пет разказа, а пет от историите са по действителни случаи. Това е първата нефантастична книга на автора – важен завой в творческия му път, който сам по себе си заслужава внимание. За последен път Янчо Чолаков представи своя книга пред публика през 2019 година. А „Ковид отделение“ е едва седмата му книга за четири десетилетия творческа дейност.

Писатели от Бургас спечелиха престижни награди в Русия

В епоха, в която мнозина произвеждат книги със скоростта на публикации в социалните мрежи, тази цифра звучи почти старомодно. Но именно в нея се крие една от най-съществените характеристики на Янчо Чолаков – той не бърза да издава. Текстовете му преминават през продължителна вътрешна редакция, през съмнение, пренаписване и прецизиране, докато авторът не усети, че са достигнали своята окончателна форма. Това е поведение на писател от друга школа – школа, в която уважението към читателя започва с уважение към собственото писане.

Както подсказва заглавието, централната творба ни връща към годините на пандемията – време, което обществото сякаш побърза да забрави, без да го е осмислило. Болничните коридори, изолацията, страхът, абсурдът на административните решения и внезапната крехкост на човешкото съществуване са превърнати не в публицистичен лозунг, а в литературно преживяване.

Разкази на бургаски писател номинирани за наградите на "Уральский следопыт"

Самият Янчо Чолаков признава, че не е изневерил напълно на фантастичното си мислене. В книгата има няколко сюрреалистични епизода, в които реалността сякаш се пропуква и допуска странното. Но това не е бягство от действителността. Напротив – тези моменти само подчертават колко невероятна и понякога нечовешка беше самата реалност на ковид периода. В крайна сметка побеждава суровата истина, а не фантастичното допускане.

Особена стойност на изданието придават 17-те илюстрации на художника Калин Николов. Той е добре познат със своето развинтено въображение, с умението да сменя техники и визуални езици, без да губи собствената си разпознаваема чувствителност. Приятелството между писателя и художника не е просто биографичен детайл – то е създало органична връзка между текст и образ. Илюстрациите не „украсяват“ книгата, а разговарят с нея, разширяват я и понякога добавят втори пласт към внушенията.

Триумф на бургаския писател Янчо Чолаков, отпечатаха му четири произведения в чужбина

„Ковид отделение“ може да бъде открита директно от автора или в книжарниците в Бургас. Изданието е дело на издателство „Кария 2020“ на бургазлийката Роза Максимова – още един пример, че извън столичния литературен център продължават да се случват стойностни и последователни издателски усилия.

И тук идва може би най-важното. Янчо Чолаков е от онези автори, които никога не са превръщали присъствието си на литературната сцена в средство за самореклама. Тактът и скромността са рядко срещани качества в културна среда, която често възнаграждава шумните, а не задълбочените. Но зад тази сдържаност стои солидна биография.

Роден е през 1967 година в Бургас. Завършва българска филология в Софийския университет, а интересите му към историята и азиатската класическа литература оставят трайни следи в неговото мислене и стил. През годините е бил член на журито на десетки литературни конкурси и награди – от „Булгакон“ и „Таласъмия“ до конкурсите „Петя Дубарова“, „Млад разказвач“, мемориалния конкурс на Агоп Мелконян, националните конкурси „И децата покоряват светове“ и „Един миг смисъл, равен на цял живот“, както и международни отличия, сред които руската Премия имени Ивана Ефремова.

Публикуваха повест на бургаски писател в престижно американско списание

Писателският му дебют е още през 1984 година с разказа „Труп в асансьора“, а във фантастиката влиза през 1989 година с „Малък екран“. Той е основател и главен редактор на издателство „Офир“ (1993-2014), което изигра значима роля за издаването на българска и преводна фантастика. Бил е заместник-председател на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, член е на Съвета по фантастична и приключенска литература в Москва, участвал е в

Творческия съвет на алманаха „ФантАstika“, дългогодишен член е на Бургаската писателска общност, а през 2024 година става съучредител на Клуба за хумор и сатира „Морски раци“. Тази година бе избран и за почетен председател на Клуба на бургаските фантасти.

Всичко това очертава фигура на човек, който не просто пише фантастика, а е изграждал литературна среда – редактирал е, организирал е, подкрепял е други автори и е работил за културната памет на жанра.

Затова „Ковид отделение“ не бива да се възприема само като ново заглавие на познат автор. То е късно, зряло и смело навлизане в територията на реалистичната проза, където въображението вече не служи за измисляне на светове, а за по-дълбоко проникване в този, който обитаваме.
А това е много по-трудно.