Фонд "Култура" плащал бельо, боксери и туристически обувки като работно облекло

Ключови думи: Национален фонд Култура, Сметна палата, одит, работно облекло, бельо, туристически обувки, културни проекти, публични средства, Министерство на културата, художествена стойност, нарушения

```html

Бельо, боксери, рокли, чанти, клинове, колани и туристически обувки са били представяни пред Национален фонд „Култура“ като работно облекло. За подобни покупки са изплатени общо 13 779 лв. в нарушение на трудовото законодателство, установи Сметната палата.

Скандалната констатация е част от одита на управлението на публичните средства и дейността на фонда за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г. Докладът е приет през юли 2026 г. и разкрива сериозни слабости при разпределянето на парите за култура, контрола върху проектите, възнагражденията и обществените поръчки.

Одиторите са установили, че средства за работно облекло са предоставяни и на изпълнителния директор на фонда. Общата сума за него е била 1600 лв., въпреки че подобно плащане не е било допустимо по действащите правила.

Проблемът обаче не се изчерпва с фактурите за бельо и обувки. Един от най-тежките изводи е, че творчески проект е можел да има по-голям шанс за финансиране, когато документите му са попълнени правилно, отколкото когато предлага висока художествена стойност и реален принос към българската култура.

В конкурсните процедури липсвали публикувани методики с ясни правила за оценяване. Така експертните комисии получавали широко поле за субективни решения, а кандидатите не можели предварително да разберат по какъв начин и с каква тежест ще бъде оценяван всеки елемент от предложението им.

В част от програмите административните и техническите показатели получавали по-голямо значение от художествените. Правилно попълненият формуляр, подробният бюджет, графикът и осигуреното съфинансиране носели повече точки, докато творческият потенциал оставал на заден план.

Одитът показва, че при някои процедури задължителни художествени критерии изобщо не са били прилагани. Това е създало риск публичните средства да не достигат до проектите с най-високо качество, а до тези, чиито кандидати са се справили най-добре с административната документация.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Скандал с финансирането на музикалните проекти на Иво Аръков

За трите одитирани години Национален фонд „Култура“ е разполагал с общо 66,5 млн. лв. Над 63 млн. лв., или приблизително 95% от разходите, са били предназначени за финансиране на творчески проекти.

Сметната палата е проверила 63 договора по девет конкурсни програми. Открити са нарушения и несъответствия, които не дават достатъчно гаранции, че държавното финансиране е насочвано към инициативи, отговарящи на дългосрочната национална културна политика.

Контролът след отпускането на парите също се оказал сериозно затруднен. Във вътрешните правила на фонда не били определени конкретни срокове за проверяване на финансовите отчети по проектите.

Така отчети, представени още през 2022 г., са били разглеждани едва през втората половина на 2024 г. По други процедури проверките не били приключили дори към момента на одита.

Забавянето е имало пряка цена за държавата. Плащани са неустойки, а недопустими разходи не са били установявани навреме. Сред откритите спорни плащания са средства за алкохол, кетъринг, храна, нощувки, гориво и възстановим данък върху добавената стойност.

Слабости са открити и в работата на Управителния съвет. Част от решенията са вземани без необходимата конкретика, а някои протоколи от заседанията са подписвани единствено от председателя.

След отпадането на противоепидемичните ограничения продължила практиката за провеждане на неприсъствени заседания, без да са осигурени достатъчно гаранции за сигурността и автентичността на гласуването.

Мандатът на Управителния съвет изтекъл през ноември 2023 г., но нов състав не бил назначен своевременно. Това е поставило въпроси за законосъобразността на решенията, вземани след изтичането на мандата.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Сметната палата даде на прокуратурата материали от Министерството на културата

Сериозен преразход е установен и при парите за персонал. За три години фондът е изразходвал общо 1,8 млн. лв. за заплати и други възнаграждения.

Близо 551 хил. лв. са платени по трудови правоотношения, а около 1,2 млн. лв. - по извънтрудови договори. Утвърдените от Министерството на културата лимити са надхвърлени общо с близо 600 хил. лв.

През 2021 г. преразходът е бил около 146 хил. лв. и е дошъл изцяло от възнаграждения по граждански договори. През 2022 г. надвишаването достигнало 316 хил. лв., а през 2023 г. - още 132 хил. лв.

Одиторите са открили нарушения и при предоставянето на карти за градски транспорт. За 3650 лв. е установено, че са изплатени без правно основание на хора, които не са служители на фонда, или на служители, чиито задължения не изискват служебни пътувания.

Проблеми има и при обществените поръчки. В отделни процедури са установени условия, ограничаващи конкуренцията, липса на приемо-предавателни протоколи и плащания за дейности, които не са включени в предмета на договорите.

Контролът не е успявал да предотврати или своевременно да открие част от нарушенията. Това е позволило средства да бъдат признавани и изплащани, без да има необходимата документация или достатъчно доказателства за извършената работа.

Сметната палата отчита сериозни забавяния и при изпълнението на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Като основни причини са посочени недостатъчният административен капацитет, честите промени в ръководството, рязкото увеличение на бюджета и измененията в нормативната уредба.

Докладът все пак отбелязва, че след края на проверявания период са предприети законодателни и организационни промени за ограничаване на част от слабостите.

Към изпълнителния директор на Национален фонд „Култура“ са отправени две препоръки. Срокът за изпълнението им е 30 октомври 2026 г.

Одитът оставя тежък въпрос пред Министерството на културата и ръководството на фонда - как институция, създадена да подпомага най-стойностните творчески идеи, е допуснала административната изрядност да надделява над изкуството, докато бельо и туристически обувки са били плащани с публични пари като работно облекло.

```