България е четвърта в ЕС по брой съдии - над два пъти над средното

Хърватия е начело на класацията, а Ирландия е с най-малко професионални съдии спрямо населението

Ключови думи: съдии в България, Евростат, съдебна система, професионални съдии, съдии на 100 000 души, жени съдии, Европейски съюз, Хърватия, Словения, Люксембург, Висш съдебен съвет, магистрати

България разполага с 35,4 професионални съдии на всеки 100 000 души население и заема четвърто място в Европейския съюз по този показател. Съотношението у нас е повече от два пъти по-високо от средното за общността, което през 2024 г. е било 15,7 съдии на 100 000 жители, показват новите данни на Евростат.

Пред България се нареждат само Хърватия, Словения и Люксембург. Хърватия е начело с 43,3 професионални съдии на 100 000 души, следвана от Словения с 40,2 и Люксембург с 36. България изпреварва съвсем малко Румъния, където показателят е 35,3.

Разликата между България и средното ниво за ЕС е значителна. При равен брой жители страната ни разполага с над два пъти повече съдии от средното за съюза. Данните обаче измерват единствено числеността спрямо населението и не дават оценка за бързината, качеството или ефективността на правораздаването.

Още през 2016 г. България беше сред държавите с най-много съдии спрямо населението

В по-ранна статистика на Евростат за 2016 г. България е имала по 31 професионални съдии на 100 000 души. Сравнението с показателя от 2024 г. показва увеличение до 35,4, докато средното равнище за ЕС се движи в обратна посока.

През 2014 г. в общността са се падали средно по 17,7 професионални съдии на 100 000 души. Десет години по-късно съотношението е намаляло до 15,7. Евростат не посочва една обща причина за спада, а националните съдебни системи се различават сериозно по структура, компетентности и начин на организация.

На другия край на класацията е Ирландия с едва 3,6 професионални съдии на 100 000 души. След нея са Австрия с 4,3, Испания с 6,2, Чехия с 6,7 и Италия със 7,9.

При сравнението трябва да се отчитат и методологичните особености. За Кипър липсват данни, а стойностите за Австрия и Чехия включват само съдии, които имат право да разглеждат конкретно наказателни дела. Това означава, че директното подреждане не показва напълно всички разлики между съдебните системи.

Евростат определя като професионални съдии назначените и получаващи възнаграждение юристи, които имат право да разглеждат граждански, наказателни и други дела и да постановяват съдебни актове. В статистиката влизат съдиите на пълен и непълен работен ден, включително работещите във въззивните съдилища. Не са включени съдебните заседатели и други непрофесионални участници в правораздаването.

Жените имат ясно мнозинство в българската съдийска професия. Те представляват 64,4% от професионалните съдии у нас. Така почти двама от всеки трима съдии в България са жени.

Тази тенденция се наблюдава в почти целия Европейски съюз. Ирландия е единствената държава, в която мъжете са мнозинство сред професионалните съдии - 56,4% при 43,6% жени.

Най-висок е делът на жените в съдебната система на Словения. Там те са 81,4% от всички професионални съдии. Следват Латвия със 79,7% и Гърция със 75,5%. В Германия разпределението е почти равно, като жените са 50,7%.

584 юристи се състезаваха за едва 30 места за младши съдии в България

Високият брой съдии спрямо населението не означава, че свободните места в системата се заемат лесно. Конкурсът за младши съдии през 2026 г. привлече 584 кандидати за 30 позиции, или средно близо 20 души за едно място. Най-много свободни позиции бяха обявени за Софийския градски съд, а в редица окръжни съдилища имаше само по една или две.

Наред с общия брой магистрати остава и въпросът за разпределението им между отделните съдилища. Натовареността не е еднаква във всички райони, а увеличаването на щатните места само по себе си не гарантира, че делата ще бъдат разпределени по-равномерно или приключвани по-бързо.

Заплатата на магистратите на върховно ниво достигна близо 5000 евро

Числеността на съдиите има пряко отражение и върху бюджета на съдебната власт. От началото на 2026 г. възнагражденията на магистратите и съдебните служители бяха увеличени с 5%, като основната заплата на върховно ниво достигна 4874 евро. Това поставя на преден план не само броя на заетите, но и ефективното използване на кадровите и финансовите ресурси.

Данните на Евростат са публикувани по повод Международния ден на наказателното правосъдие, отбелязван на 17 юли. На тази дата през 1998 г. е приет Римският статут, с който е създаден Международният наказателен съд - постоянно действащ орган за преследване на най-тежките международни престъпления.