Разбиха международен канал за трафик на мигранти, преминаващ през Бургас, арестувани са двама полицаи

Акцията е резултат от продължително международно разследване, в което са участвали българската Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и сръбската Служба за борба с организираната престъпност

Ключови думи: Европол, ГДБОП, трафик на мигранти, каналджии, Балкански маршрут, България, Сърбия, Турция, Пирот, афганистански мигранти, двама полицаи арестувани, Хавала, организирана престъпна група, нелегална миграция, ECAMS

Международна престъпна мрежа, превеждала мигранти от Турция през България и Сърбия към Западна Европа, е била разбита при съвместна операция под координацията на Европол.

Сръбските власти са задържали петима заподозрени, сред които двама полицейски служители и един от основните организатори на канала.

Акцията е резултат от продължително международно разследване, в което са участвали българската Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и сръбската Служба за борба с организираната престъпност. Европол е подпомагал обмена на информация, анализа на данните и координацията между службите.

Според европейската агенция групата е действала поне от 2025 г. и е изградила цялостна логистична система за прехвърляне на хора по Балканския миграционен маршрут. Само през периода от януари до юли 2026 г. членовете ѝ са участвали в организирането на множество нелегални преминавания през региона.

Основните заподозрени са сръбски граждани от района на Пирот, близо до границата с България. Мрежата е превеждала предимно граждани на Афганистан, които пристигали от Турция и били транспортирани през българска територия към западната ни граница.

Оттам започвал един от най-рисковите етапи на пътуването. Мигрантите били отвеждани до района на т.нар. зелена граница между България и Сърбия, където преминавали пеша извън официалните контролно-пропускателни пунктове.

За да не се изгубят и да избегнат полицейските патрули, те получавали предварително зададени GPS координати. По тези маршрути достигали до определени места на сръбска територия, където ги очаквали членове на престъпната мрежа.

ГДБОП задържа областния координатор на ДПС-Бургас при мащабно разследване

След нелегалното преминаване каналджиите организирали временно настаняване, транспорт и следващите етапи от придвижването. Целта била мигрантите да достигнат Белград, след което да продължат към сръбско-унгарската граница и оттам към държави в Западна Европа.

Цената за преминаването само през Сърбия възлизала на около 1300 евро на човек. Приблизително 1000 евро се плащали за транспортирането от българо-сръбската граница до Белград, а още около 300 евро - за участъка от сръбската столица до границата с Унгария.

Това означава, че дори при превеждането на сравнително малки групи престъпната мрежа е можела да генерира значителни приходи. Общата цена на пътуването от Турция до крайната държава в Западна Европа вероятно е била още по-висока, тъй като отделните участъци се обслужват от различни звена и посредници.

Една от особеностите на канала е начинът, по който са уреждани част от плащанията. Според Европол групата е използвала системата „Хавала“ - неформален механизъм за прехвърляне на средства без стандартен международен банков превод.

При този модел клиентът предава парите на посредник в една държава, а свързано лице изплаща съответната сума на получателя в друга. Самите средства невинаги преминават физически през границата, което затруднява проследяването на финансовите потоци.

Системата има законни приложения в райони с ограничен достъп до банки, но често се използва и от организирани престъпни групи. Тя позволява плащанията да се извършват бързо и с минимална документация, като следите остават извън традиционната финансова система.

Двама полицаи сред задържаните

Особено тревожен е фактът, че сред петимата арестувани има двама сръбски полицейски служители. Европол не разкрива подробности за конкретната им роля, но участието на представители на правоохранителните органи би могло да осигури на групата вътрешна информация за проверки, патрули и полицейски операции.

Всички задържани на този етап са заподозрени, а отговорността им предстои да бъде установена в рамките на разследването и последващото съдебно производство.

При акцията са претърсени пет адреса. Иззети са три автомобила, за които се предполага, че са използвани за превозване на мигранти, както и огнестрелни оръжия, боеприпаси, радиостанция и мобилни телефони.

Разследващите са открили и 5700 евро и 40 000 сръбски динара в брой. Предстои да бъде изяснено дали средствата са свързани с плащания по канала и как са били разпределяни между отделните участници.

Мобилните устройства и радиостанцията могат да се окажат сред най-важните доказателства. Анализът им би могъл да разкрие маршрутите, контактите с водачи и посредници, броя на преминалите мигранти и връзките на групата с други престъпни структури.

ГДБОП влезе във ВиК-Бургас и иззе документи при разследване на организирани злоупотреби

Български разследващи на терен в Сърбия

Четирима български разследващи служители са били изпратени в Сърбия с финансова подкрепа от Европол. Те са подпомогнали местните власти при процесуалните действия и обмена на информация, събрана от българската част на разследването.

В деня на операцията на място е присъствал и експерт на Европол. Той е извършвал проверки в информационните масиви на агенцията в реално време, за да установи евентуални връзки на заподозрените с други престъпления и разследвания в Европа.

Този тип мобилна подкрепа позволява намерените имена, телефонни номера, автомобили и банкови данни да бъдат сравнени незабавно с информация от различни държави. Така разследващите могат още по време на претърсванията да насочат действията си към нови лица и адреси.

Операцията е проведена в рамките на регионална оперативна група, създадена през септември 2023 г. за противодействие на престъпните мрежи, които действат по Балканския миграционен маршрут.

Моделът на разследването показва, че подобни канали не могат да бъдат разбити само с действия в една държава. Мигрантите се набират в Турция, преминават през България и Сърбия, а крайните им дестинации са в други части на Европа.

Всеки участък често се управлява от различна група. Едни лица осигуряват транспорта, други организират нелегалното пресичане на границата, трети предоставят квартири, а финансови посредници събират и разпределят плащанията.

Балканският маршрут остава ключов за каналджиите

Въпреки засиления граничен контрол Балканският маршрут продължава да се използва от международни престъпни организации. Географското положение на България я превръща в една от първите транзитни държави след Турция по пътя към Централна и Западна Европа.

Каналджийските мрежи постоянно променят маршрутите си според разположението на полицейските сили, метеорологичните условия и предприетите мерки по границите. Използването на GPS координати позволява на водачите да направляват групите дистанционно, без задължително да вървят заедно с тях.

Това намалява риска организаторите да бъдат заловени непосредствено на границата. Мигрантите остават сами в труднодостъпни райони, а след достигането на определената точка се свързват с местния шофьор или посредник.

Европол определя трафика на мигранти като една от съществените заплахи за сигурността на Европейския съюз. Международните мрежи контролират цялата верига - от рекламата на услугите и набирането на клиенти до логистиката, фалшивите документи и движението на парите.

По-ранни оценки, цитиращи данни на европейската полицейска агенция, сочат, че огромна част от хората, които достигат нелегално до външните граници на ЕС, използват на определен етап услугите на каналджии. Това превръща незаконното превеждане на мигранти в доходоносен трансграничен бизнес. :contentReference[oaicite:0]{index=0}

За засилване на сътрудничеството между националните служби Европол развива специализиран капацитет за борба с трафика на мигранти. Според информацията на агенцията новият център ECAMS е започнал работа през март 2026 г. с фокус върху обмена на разузнавателни данни, финансовите разследвания и международните операции.

Разбитият канал между Турция, България и Сърбия показва значението на този подход. Задържането на шофьорите или на хората, които посрещат мигрантите на границата, рядко е достатъчно, ако основните организатори и финансовите посредници останат извън обсега на разследването.

Предстои анализът на иззетите телефони и останалите доказателства да покаже колко мигранти са преминали по маршрута, какъв е общият размер на незаконните приходи и дали мрежата е имала съучастници в други европейски държави.

Арестът на двамата полицейски служители поставя и въпроса дали каналът е получавал институционална защита. Това ще бъде една от основните линии, по които сръбските и българските разследващи ще продължат да работят.