Първо признание по Театралната афера: Румен Бечев поиска съкратен процес

Ключови думи: Театрална афера, Румен Бечев, Левон Манукян, Петко Писков, Родопски драматичен театър, театър Смолян, театър Разград, Окръжен съд Пловдив, фиктивни назначения, фиктивни договори, източване на бюджет, организирана престъпна група, пране на пари, културни институции

С признание на вина започна съдебният процес по т.нар. Театрална афера, свързана с предполагаемо източване на милиони левове от бюджетите на културни институции в Смолян и Разград. Бившият директор на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ Румен Бечев заяви, че приема изложените в обвинителния акт обстоятелства, и поиска делото спрямо него да протече по реда на съкратеното съдебно следствие.

Процесът започна в Окръжния съд в Пловдив с разпоредително заседание. На този етап магистратите разглеждат въпросите за подсъдността, евентуалните процесуални нарушения и начина, по който делото ще продължи по същество.

Съдът не уважи исканията на част от защитата производството да бъде преместено в София. Отхвърлени бяха и настояванията за промяна на наложените мерки за неотклонение на подсъдимите.

Комарджия разкрил схемата с източването на милиони от театрите

По делото са привлечени общо осем души. Според прокуратурата схемата е действала в две държавни културни институции и е довела до неправомерно разходване на над 3,5 млн. лева бюджетни средства.

Като извършители на длъжностни престъпления в особено големи размери са обвинени бившите ръководители на театрите в Смолян и Разград - Румен Бечев и диригентът Левон Манукян. Последният е ръководил Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград.

По представената информация Манукян вече е получил акт от Агенцията за държавна финансова инспекция за сума, надвишаваща 1,3 млн. лева. Това е отделна административна констатация, която не замества произнасянето на съда по наказателното обвинение.

Театралната афера стана публично известна през есента на 2024 г., когато разследващите започнаха да проверяват назначенията и разходването на средства в културните институции.

Според обвинението схемата първоначално е била приложена в Родопския драматичен театър в Смолян. Там били назначени около 50 души, за които прокуратурата твърди, че не са извършвали реална трудова дейност.

Повечето от назначените били от Перник и София. След постъпването на заплатите и допълнителните възнаграждения по банковите им сметки те изтегляли средствата и ги предавали на посочвания от прокуратурата за инициатор на схемата IT специалист Петко Писков.

През следващия месец подобен модел бил приложен и в културния институт в Разград, където били назначени още 63 души. Според държавното обвинение трудовите договори били използвани за насочване на значителни бюджетни средства към лица, които не изпълнявали реални служебни задължения.

Прокурор Галин Гавраилов от Окръжната прокуратура в Пловдив посочи, че обичайните възнаграждения на служителите в театрите били между 1000 и 1500 лева, а директорските заплати достигали около 2800 лева.

В същото време част от хората, определяни като фиктивно назначени, получавали месечни възнаграждения от порядъка на 2800 до 3000 лева. Основната част от сумите обаче идвала от начислявани допълнителни плащания.

В отделни случаи общо превежданите средства достигали между 10 000 и 15 000 лева на човек. Именно тези допълнителни възнаграждения според обвинението са позволили от културните бюджети да бъдат изведени милиони левове за кратък период.

Адвокат Николай Гунев, който защитава Румен Бечев, заяви пред съда, че клиентът му признава обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, както и собственото си участие в схемата.

По думите му решението за съкратено производство е обсъдено предварително между защитника и подсъдимия. Адвокатът посочи още, че здравословното състояние на Бечев е влошено, но към момента той може да участва в съдебните заседания и редовно преминава медицински изследвания.

Признанието може да доведе до по-бързо приключване на делото спрямо бившия директор и до намаляване на наказанието му, ако съдът приеме разглеждането на производството по съкратената процедура.

Различна позиция заема защитата на Петко Писков. Прокуратурата го определя като организатор на групата, но неговият адвокат оспорва обвинителната конструкция и твърди, че по делото липсват преки доказателства, които да го свързват с престъпната дейност.

Защитата му заяви, че няма свидетелски показания или експертиза, които да доказват участието на Писков в схемата. Според адвоката прокуратурата е достигнала до собствени изводи, без те да са достатъчно подкрепени от доказателствата, включени в обвинителния акт.

Тези възражения ще бъдат обсъждани в рамките на същинската съдебна фаза. До постановяването на окончателни присъди подсъдимите, които не са признали вина, се считат за невинни.

Според държавното обвинение четирима от осемте подсъдими са участвали в организирана престъпна група и в последващо пране на част от придобитите средства. Останалите обвинения са свързани с длъжностни престъпления, съставяне и използване на документи и неправомерно разходване на бюджетни средства.

Предстои съдът да се произнесе как ще продължи процесът спрямо всеки от подсъдимите и дали искането на Румен Бечев за съкратено съдебно следствие ще бъде уважено.

Делото се очаква да изясни как са били одобрявани назначенията, кой е разпореждал допълнителните възнаграждения, как парите са напускали банковите сметки на служителите и до кои лица в крайна сметка са достигали.

Театралната афера се превърна в един от най-мащабните наказателни казуси, свързани с управлението на държавни културни институции. Първото признание на вина вече е факт, но за останалите подсъдими спорът за доказателствата и отговорността тепърва предстои да се води в съдебната зала.