Жегата уби до 14 000 души в Европа, иде ли подобен ужас и към България

За България няма актуална оценка за жертвите през 2026 г., а предварителен анализ свърза 552 смъртни случая с горещините през миналото лято

Ключови думи: гореща вълна, жертви на жегите, смъртност в Европа, България, EuroMOMO, извънредна смъртност, екстремни температури, топлинен удар, Франция, Германия, Белгия, НИМХ, СЗО

Близо 14 000 души вероятно са загубили живота си по време на екстремната гореща вълна, която обхвана Западна Европа между 18 юни и 1 юли. Числото превръща жегата в едно от най-смъртоносните природни бедствия на континента през последните години, но не представлява окончателно преброяване на хора, починали с диагноза топлинен удар.

Оценката е получена чрез обобщаване на данни за извънредната и пряко свързаната с горещините смъртност в няколко от най-тежко засегнатите държави. Националните здравни системи използват различни методи и периоди на наблюдение, поради което отделните числа не са напълно съпоставими.

Най-надеждната общоевропейска оценка към момента идва от EuroMOMO - мрежа за наблюдение на смъртността, подкрепена от Световната здравна организация и Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията.

Системата отчита 10 650 смъртни случая над очакваното равнище в 27 държави през седмицата от 22 до 28 юни. Повече от 9000 от починалите са били на възраст над 65 години.

Смъртоносни жеги: Екстремните горещини в Европа взеха над 10 000 жертви само за седмица

Извънредна смъртност означава разликата между реално регистрираните смъртни случаи и броя, който обичайно се очаква през същия период на годината. Тя включва починали от всички причини, а не само хора, при които горещината е била записана като основна причина.

Високите температури често не убиват директно. Те претоварват сърцето, затрудняват дишането, водят до дехидратация и влошават хронични заболявания. В смъртния акт може да бъде записан инфаркт, инсулт, бъбречна или дихателна недостатъчност, без жегата да бъде посочена като първопричина.

Координаторът на EuroMOMO Ласе Вестергор заяви, че подобен скок в смъртността в началото на лятото е изключително необичаен. Според него не е установена друга мащабна здравна заплаха, която да обясни ръста през седмицата на рекордните температури.

Във Франция са отчетени 2025 повече смъртни случая от обичайното между 22 и 28 юни. Това е увеличение от 29% спрямо предходната седмица, като най-сериозно е засегнат районът около Париж.

Белгия регистрира 1747 извънредни смъртни случая между 18 юни и 1 юли. Здравният институт Sciensano определи периода като най-смъртоносната гореща вълна в страната от началото на подобно наблюдение през 2000 г.

В Германия общият брой на починалите над обичайното равнище е достигнал около 6800 само за седмицата от 22 до 28 юни. Отделната оценка на института „Роберт Кох“ свързва приблизително 5100 смъртни случая с високите температури от началото на 2026 г.

Испанската система за ежедневно наблюдение на смъртността е изчислила 812 смъртни случая, свързани с горещините, между 18 и 30 юни. В Англия и Уелс отделно проучване оценява на около 2700 жертвите на горещите периоди през май и юни.

Именно съчетаването на тези национални оценки стои зад числото от близо 14 000 жертви. То трябва да се разглежда като предварителна горна оценка, а не като окончателно потвърден брой.

Европа влиза в смъртоносни седмици, нова гореща вълна носи 43 градуса

България не присъства в общата статистика на EuroMOMO. Страната ни не е сред 27-те държави и територии, чиито текущи данни са използвани за изчисляването на 10 650 извънредни смъртни случая.

Това не означава, че в България няма жертви на високите температури. Означава, че към 14 юли няма публикувана съпоставима оценка, която да показва колко души у нас са починали в резултат от горещините през юни и началото на юли 2026 г.

Националният статистически институт публикува седмични данни за всички умирания, но причините за смъртта се обработват значително по-бавно. За да се установи реалното влияние на жегата, трябва да се сравнят смъртните случаи с обичайното равнище за същите седмици, възрастови групи и области.

България не беше засегната толкова тежко от късноюнската вълна, колкото Франция, Германия и Белгия. Според Националния институт по метеорология и хидрология средната температура през юни е била с около 1,2 градуса над нормата.

Най-високата измерена температура е 38,9 градуса в Свищов на 29 юни. В София максимумът е достигнал 33 градуса. НИМХ посочва, че юни 2026 г. е бил значително по-хладен от същия месец през 2024 и 2025 г.

По-слабата гореща вълна не премахва риска. Най-застрашени са възрастните хора, пациентите със сърдечносъдови, дихателни и бъбречни заболявания, бебетата, самотно живеещите и работещите продължително на открито.

Особено опасни са поредиците от горещи нощи, при които температурата не спада достатъчно и организмът не успява да се възстанови. Тогава натоварването се натрупва, дори дневните стойности да не поставят абсолютни рекорди.

Предварителен европейски анализ за лятото на 2025 г. оцени жертвите на горещините в българските градове на около 552 души. Числото постави България на осмо място сред изследваните европейски държави, но то не е официална национална статистика и не трябва да се пренася автоматично към настоящото лято.

552-ма са починали в България през лятото на 2025 г. заради жегите

Световната здравна организация предупреждава, че повече от 200 000 души са загинали вследствие на горещини в ЕС и свързаните с него държави само за четири години. Според организацията голяма част от тези смъртни случаи могат да бъдат предотвратени.

Сред препоръчваните мерки са ранни здравни предупреждения, готовност на спешната помощ, контрол върху условията за работа на открито, охлаждани обществени помещения и проверка на самотно живеещи възрастни хора.

За България първата необходима стъпка е по-бързо и прозрачно наблюдение на смъртността по време на горещи вълни. Без актуални данни държавата трудно може да установи кои области и групи са най-засегнати и дали предприетите предупреждения действително спасяват човешки животи.