Търговският регистър заби: Фирми чакат по две седмици, сделки и кредити увисват

Ключови думи: Търговски регистър, Агенция по вписванията, забавени заявления, регистрация на фирма, бизнес, превалутиране на капитала, капитал в евро, годишни финансови отчети, Виктор Токушев, банков кредит, прехвърляне на дялове, Министерство на правосъдието

Вълна от недоволство се надига сред собственици на фирми, мениджъри и адвокати заради сериозно забавяне в работата на Търговския регистър. Процедури, които доскоро приключвали в рамките на законовите срокове, вече отнемат седмица, десет дни, а в отделни случаи и повече.

Проблемът не се изчерпва с чакане пред администрацията. Забавените вписвания блокират сделки, банкови кредити, прехвърляне на дялове, промени в управлението на дружества и провеждането на общи събрания.

Законът предвижда заявленията за първоначална регистрация на търговци да бъдат разглеждани до края на следващия работен ден. При заявленията за вписване, заличаване и обявяване на други обстоятелства произнасянето е незабавно след изтичането на три работни дни, освен когато за конкретното производство е определен друг срок.

На практика нови дружества чакат около седмица, а продажбата на дружествени дялове, увеличаването на капитала и други промени се проточват до десет и повече дни. Юристи съобщават и за заявления, по които няма произнасяне в продължение на две седмици.

Как се регистрират фирми у нас и защо бързото вписване е важно за бизнеса

Адвокат Виктор Токушев посочва, че заради натрупаната опашка длъжностните лица понякога постановяват директни откази при лесно поправими технически нередовности. Сред примерите е неточност при плащането на държавна такса, която при нормална организация би могла да бъде отстранена след дадени указания.

Отказът поставя фирмата в началото на процедурата. Тя трябва да подаде ново заявление, в определени случаи да плати нова такса и отново да чака документите да стигнат до длъжностно лице по регистрацията. Част от отказите впоследствие се отменят от съда, но съдебното обжалване изисква допълнително време и разходи.

Зад всяко забавено заявление стои конкретна стопанска дейност. При вписване на особен залог върху търговско предприятие например първо се чака произнасянето на Търговския регистър, след което следват допълнителни вписвания. Така усвояването на вече договорен банков кредит може да бъде блокирано за около две седмици.

Проблем възниква и при свикването на общи събрания на акционерни дружества. Поканата трябва да бъде обявена в Търговския регистър най-малко 30 дни преди заседанието. Ако администрацията я публикува със закъснение, законовият срок не е спазен и събранието трябва да бъде насрочено отново.

Това отлага решения за промени в управлението, разпределяне на печалба, увеличаване на капитала, инвестиции и сключване на важни договори. За бизнеса забавянето вече не е административно неудобство, а пряка финансова загуба.

От Агенцията по вписванията признават, че изоставането е средно с около четири дни. Като причина се посочва огромният брой заявления, постъпили през последните месеци. Кампанията за обявяване на годишните финансови отчети съвпада с допълнителната работа по преминаването от лев към евро.

Към регистъра вече са постъпили над 600 хиляди заявления. Срокът за обявяване на годишните финансови отчети за 2025 г. е 30 септември 2026 г. До 30 юни декларации за липса на дейност подаваха дружествата, които не са работили през предходната година и не са заявявали това обстоятелство по-рано. Тази декларация се подава еднократно, а не всяка година.

България вече е част от еврозоната - какво се промени от 1 януари 2026 г.

Допълнителното натоварване идва от задълженията на търговските дружества след въвеждането на еврото. През януари Агенцията по вписванията служебно превалутира вписания капитал на дружествата от левове в евро.

До края на 2026 г. фирмите трябва да приведат дружествените си договори, учредителните актове и уставите в съответствие с новата валута. Дружествата с ограничена отговорност трябва да представят заверен препис от актуализирания дружествен договор с отразени капитал и дялове в евро. Акционерните дружества трябва да обявят устав с превалутиран капитал и номинална стойност на акциите.

За обявяването на тези документи не се дължи държавна такса. Процедурата все пак изисква решения на компетентните органи на дружествата, подготовка на документи и подаването им в регистъра, което създава допълнителен поток от заявления.

Най-сериозният проблем остава кадровият дефицит. От 119 щатни места за длъжностни лица по регистрацията са заети само 60. Има незаети ръководни позиции, продължително отсъстващи служители и недостатъчна приемственост при организацията на отделни процеси.

В края на май е сменено и ръководството на Агенцията по вписванията. Новият управленски екип трябва да навакса натрупаното изоставане в момент, когато към регистъра постъпват стотици хиляди финансови отчети и документи, свързани с превалутирането.

Министерството на правосъдието подготвя законодателна промяна за удължаване на срока, в който дружествата трябва да актуализират документите за капитала си в евро. Подобна мярка се подкрепя и от Софийската адвокатска колегия.

Новото ръководство на Агенцията по вписванията планира среща с представители на адвокатурата и професионалните организации. Целта е да бъдат набелязани спешни мерки за наваксване на забавянето и връщане на обработката на заявленията в законовите срокове.

Докато това се случи, фирмите остават в административен капан. Всяко ново забавяне може да означава пропусната сделка, блокиран кредит, отложена инвестиция или корпоративно решение, което трябва да започне отначало.