Проф. Мишо Константинов пресметна: Президентските избори ще са на 15 ноември

Константинов предлага във всяка секция да има юрист и настоява да се обясни защо активността е спаднала след вота само с машини

Ключови думи: Михаил Константинов, Мишо Константинов, президентски избори, 15 ноември, машинно гласуване, Изборен кодекс, ЦИК, секционни комисии, юристи в секциите, избори 2026, Илияна Йотова, Румен Радев, гласуване от Турция

Президентските избори най-вероятно ще се проведат на 15 ноември. Това прогнозира изборният експерт проф. Михаил Константинов, който коментира предстоящия вот, промените в Изборния кодекс и новия спор около машинното гласуване. По думите му сегашната администрация има късмет, че първите избори, които ще трябва да организира, са именно президентските.

„Сегашната администрация има късмет, че първите избори, които ще трябва да произведе, са най-лесните избори, а именно президентските, които вероятно ще са на 15 ноември“, заяви проф. Константинов. Според него този тип вот е по-лесен за администриране от парламентарни или местни избори, защото бюлетината е по-проста, изборът е по-ясен, а броенето е по-малко натоварено.

Прогресивна България отваря Изборния кодекс на порции, нов ремонт идва след президентския вот

Темата идва в година на очакван президентски вот, след като през януари 2026 г. Конституционният съд одобри оставката на Румен Радев, а Илияна Йотова пое поста до изборите през ноември. Именно затова спорът около правилата, машините и секционните комисии вече не е теоретичен. Той пряко засяга начина, по който ще бъде организиран най-важният вот наесен.

Константинов отново постави под съмнение настойчивото връщане към изцяло машинно гласуване. Според него машините са се превърнали в „много хубав бизнес“, а аргументът, че България има нужда от тях, защото тук се лъже най-много, не издържа. Той призна, че нарушения има, но отхвърли внушението, че страната е изключение в Европа.

Бомба в парламента седмици преди вота: Изхвърлят изцяло хартиената бюлетина

„Обяснението защо в България се гласува с машини, а в Европа - не, е, че в страната ни много се лъже. Това просто не е вярно. В България се лъже, но не най-много. В някои съседни държави се лъже повече“, каза проф. Михаил Константинов.

По думите му големият проблем е дали машинният вот не затруднява част от избирателите. Той припомни, че в България има около 2 млн. пенсионери, като половината от тях получават пенсиите си в пощата. Според него значителна част от тези хора не са свикнали да работят с електронни устройства и това може да ги отблъсне от урните.

Защо машините за гласуване „Мадуровки“ са като сейф без ключ

„През април 2021 г. гласуваха 3,3 млн. души. Минаха два избора само с машини и с 600 000 трайно спадна броят на гласувалите“, заяви Константинов. Според него този спад трябва да бъде обяснен честно, защото спорът за машините не е само технически. Той е и спор за достъпа до изборния процес.

Математикът предложи във всяка секционна комисия да има поне един човек с юридическа подготовка. По думите му подобна практика съществува в Европа, където в изборните комисии често участват адвокати, юристи, нотариуси, а в някои случаи и съдии. Според него България може да намери около 12 000 юристи, които да поемат такава обществена роля.

Съдбоносен ден за България: Избираме нов парламент

Константинов свърза идеята не само с по-добрата организация на изборния ден, но и с обществената отговорност на юридическата общност. Според него присъствието на юрист в секцията би помогнало при спорни ситуации, тълкуване на правила, протоколи и жалби на място. Така част от напрежението в изборния ден може да бъде овладяно още в секционните комисии.

Изборният експерт коментира и традиционно чувствителната тема за гласуването от Турция. Според него политическият ефект от тези гласове често се преувеличава. „Относно гласовете от Турция, нека е ясно, че те произвеждат 1-2 мандата в парламент. Стига сме го раздували този въпрос“, каза проф. Константинов.

ДПС с пет мандата от чужбина, проф. Михаил Константинов смая с ясновидски способности

С това той опита да премести фокуса от политическите страхове към организацията на изборния процес. По думите му най-важни са ясните правила, добре подготвените комисии, достъпът на избирателите и доверието в начина на гласуване. Машините, хартиените бюлетини и секциите в чужбина са технически теми само на пръв поглед.

Ако прогнозата му се потвърди, 15 ноември ще бъде датата, около която администрацията, партиите и ЦИК ще трябва да подредят целия изборен календар. Президентският вот може да е по-лесен като процедура, но ще бъде тежък тест за новите правила и за доверието на гражданите. А спорът за машинното гласуване със сигурност ще остане една от големите теми до самия изборен ден.