Брюксел въвежда пълен чат контрол с едноименен закон

Масовото следене в ЕС винаги е облечено в благи думи.

Ключови думи: Европарламент, либерал-глобалисти, чат контрол, социални мрежи, масово следене, цифров концлагер

Нов скандален закон, който либерал-глобалистите в европарламента прокараха в последния възможен момент днес, задължава всички мрежи да сканират личните разговори на потребителите за „вредно съдържание“. Той така се и нарича: „Чат контрол 1.0“. Номерацията в края подсказва, че приближените до Давос политици и евродепутати планират да надграждат закона с още възможности за следене. 

Текстовете бяха подложени на гласуване набързо, в последния работен ден на европарламента, когато много депутати не бяха в залата. Това гарантираше приемането им. Същият закон вече бе отхвърлен веднъж през март. За да са сигурни, че този път ще постигнат успех, либерал-глобалистите използваха специална хватка, заложена в правилника за работа на парламента. 

Европейската народна партия и поддръжниците на масовото следене задействаха рядка „спешна процедура“. При нея, за да се отхвърли дадено предложение, трябва противниците му да имат квалифицирано мнозинство. Гласуването бе вкарано в последната секунда тази сутрин, в последния работен ден на европарламента, когато много депутати са се прибрали в родните си места. По тази „извънредна“ причина то дори липсва в официалния дневен ред на европарламента за днес. При необходими 361 гласа „против“, срещу закона гласуваха 314 евродепутати. По-малко от тях, 276, бяха „за“. Въпреки това той влезе в сила.

Много показателно е, че точно след гласуването на „Чат контрол 1.0“ европарламентът разгледа и въпроса с предстоящото въвеждане на цифровото евро, което също изправя на нокти обикновените хора в ЕС. 

„Чат контрол“ предвижда доставчиците на услуги (имейл, чатове, облачни хранилища) да сканират личните съобщения, писма и файлове за CSAM и „вредно съдържание“. Официално вносителите бяха облекли текстовете с любимите си благи думи: защита на децата, борба с детската порнография, грууминг (съблазняване на деца онлайн), което никой разумен човек не би оспорил. „Вредно съдържание“ обаче за либерал-глобалистите е всяка критика на любимата им подмяна на държавотворните населения в страните членки с други хора. 

Практическото прилагане на нормативния акт ще доведе до автоматично сканиране на огромни обеми от лични данни с изкуствен интелект и хеш-таблици (супер бърз речник). Критиците вече предупредиха, че технологията е ненадеждна, генерира много фалшиви сигнали и на практика представлява масово наблюдение на всичко в Европейския съюз и не само, тъй като хората изпращат писма и водят чатове с живеещи извън неговите предели. 

Любителите на следене в Брюксел обаче не се задоволяват с днешното гласуване. В момента в кабинетите на неизбираните от никого чиновници в белгийската столица се подготвя следващият закон „Чат контрол 2.0“, който ще е още по-амбициозен 

Масовото наблюдение на поведението на хората, без да е издадена за това съдебна заповед, представлява подобие на самоволен обиск. На практика се въвежда общо претърсване на комуникацията на милиони невинни хора. Това нарушава презумпцията за невинност и основни права по Хартата на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека. 

Изкуственият интелект, който неминуемо ще бъде използван за изпълнение на закона, съвсем не е перфектен. Той с лекота може да приеме нормални семейни снимки, медицински изображения или политически дискусии за „вредно съдържание“. Практиката на „Мета“ подсказва, че веднъж плъзнала се към подобни цензорни похвати, те трудно се изкореняват. Въпреки обещанията на Марк Зукърбърг, дадени на Доналд Тръмп в началото на 2025 година, че неговите платформи вече няма да прилагат цензура и да изтриват профили, и фейсбук, и инстаграм продължават да го правят систематично за потребители н Европа. 

От друга страна, точно престъпните мрежи, които уж трябва да бъдат засичани чрез „Чат контрол 1.0“, лесно ще преминат в дарк нета и ще действат там, където няма да бъдат сканирани и следени. Днешните текстове удрят най-вече законопослушните граждани, докато големите платформи (като „Мета“ и „Гугъл“) и без това събират масиви от данни. 

Днешното прокарване на удобни за либерал-глобалистката идеология текстове се превърна вече в практика. През 2024 година по същия начин, с ускорена процедура, бе прокаран и Пактът за имграцията. Гласуването се проведе в напрегната обстановка, с много отсъстващи и под натиска на „неотложност“ заради миграционната криза. То бе причината страни като Полша да заявят, че няма да му се подчинят и няма да го прилагат на своя територия.