Знаете ли, че спасителят на София е бил консул и в Бургас, и то цели 4 години?

Бургас има дълг към Леандър Леге. Той е не просто към един дипломат, а към човек, чието име е свързано с първите години на бургаската модерност

Ключови думи: Леандър Льо Ге, Леандър Леге Бургас, спасителят на София, Осман Нури паша, френски консул Бургас, история на Бургас, Виторио Позитано, Йозеф Валхард

Сигурно сте чували историята от януари 1878 година. Осман Нури паша отказва да предаде София на настъпващите руски войски на генерал Гурко и нарежда градът да бъде опожарен. Пред очите на историята тогава застават трима европейски дипломати – френският консул Леандър Льо Ге, австро-унгарският консул Йозеф Валхард и италианският консул Виторио Позитано. Те отказват да напуснат града, въпреки непосредствената опасност за живота си. Тяхното присъствие и категорична позиция възпират османските власти от изпълнението на заповедта. София е спасена.

Днес столицата пази паметта за тези достойни мъже. Улици носят техните имена, а благодарността към тях е вписана в градската памет. И все пак една важна подробност остава почти неизвестна извън тесния кръг на историците.

След Освобождението Леге, както го наричат българите, пристига в Бургас като френски консул и остава тук цели четири години – от 1878 до 1882 година. Това не е просто административен факт от дипломатическата му биография. Това са години, в които възкръсналата българска държава полага основите на своите институции, създава модерна администрация, изгражда икономически връзки и прави първите си решителни стъпки към Европа.

Тогавашният Бургас е далеч от динамичния морски град, който познаваме днес. Населението му е около три хиляди души, улиците са малко, а пристанищният му потенциал тепърва предстои да бъде разгърнат. И именно в този момент градът се превръща в дом на една от най-уважаваните фигури на европейската дипломация на Балканите.

Присъствието на Леге в Бургас е повече от дипломатическа мисия. То е символ на европейското доверие към младата българска държава и към нейното бъдеще. В епоха, когато България тепърва доказва своето място сред модерните европейски нации, личности като него се превръщат в естествени посредници между стария континент и възраждащата се страна.

Именно затова е трудно да се обясни защо паметта за Леандър Леге днес е почти напълно заличена от общественото съзнание на Бургас. Ако един от неговите наследници на консулския пост – Конт Андрованди, останал в местната история като Андрованти – има своя улица, носеща името му, то за човека, спасил София и работил четири години за укрепването на европейското присъствие в Бургас, няма дори възпоменателен надпис. Или поне аз не съм чувал за такъв.

Градовете се познават не само по сградите си, но и по паметта, която съхраняват. А Бургас има дълг към Леандър Леге. Дълг не просто към един дипломат. А към човек, чието име е свързано с първите години на бургаската модерност.