Николай Попов изригна срещу джигита, убил трима в автобус при катастрофа
Ние сме си виновни, защото допуснахме да ни превземат такива, коментира бащата на Сияна
Бащата на трагично убитата в катастрофа Сияна Николай Попов изригна с гневна публикация по повод водача на автомобила, убил при катастрофа трима пътници в автобус. Ето какво написа той:
Това е Васко – един от снощните джигити, които обърнаха градски автобус.
Васко не е малцинство. Васко и тези като него вече станаха мнозинство.
Васко е диагноза за цяло едно общество, в което татуирани, агресивни вандали тормозят останалите.
Васко е пример за подражание – за младите Васковци, които все още нямат ланец, пачки и кола.
Кой ли е виновен?
Ние сме си виновни. Защото допускаме Васковците и васковщината да ни превземат.
Мълчим, търпим, отвръщаме поглед и се правим, че проблемът е нечий друг.
А после се чудим защо агресията, простащината и безнаказаността вече са навсякъде около нас.
Президентският вот през октомври: Първият голям тест за стабилността на управляващите
Абсурдно убийство: Мъж удуши майка си, а в участъка се престори на заспал
Кървава драма: Млада жена загина след шокиращо нападение
Ива Петрова: Политическият разговор трябва да отстъпи място на експертния в името на устойчивото бъдеще на комплекса "Марица-изток"
Радев бистри футбола с делегация на Барса
След скандал в мрежата: Глобиха Александър Кадиев
Огнен ад в Банкок: 28 загинаха в бар, десетки са в болница
Като в хорър филм: Слон-убиец погуби 4 човека от едно семейство
АЕЦ „Козлодуй“ затъва в дългове, проф. Касчиев алармира за раздути обществени поръчки
Секс скандал съсипа живота на елитен съдия, намериха го мъртъв седмици след като го изхвърлиха от Световното първенство
Вълна от обири по гръцките плажове: Десетки българи ужилени само за два уикенда
Лудост на АМ Тракия: Дете с крака през прозореца при 130 км/ч
Техноевгениката, лансирана от „олимпийци“ и „герои“, действа едновременно като идеология и като инструмент за управление. Чрез нея страните са подложени на „национално самоизтриване“. Под влияние на техноевгениката, България престава да бъде активен субект, а пасивна платформа за реализация на чужди визии. Все пак, страната може да премине по две траектории: на ускорен разпад или на биокултурна съпротива. Елементите на такава съпротива могат да включват: образователна реформа, фокусирана върху националната история, културна дълбочина и стратегическо мислене; етос на паметта, който се противопоставя на дигиталната амнезия; икономически модели въз основа на локална автономия, устойчиво земеделие, хранителен и енергиен суверенитет; институционална независимост, в която изкуственият интелект се използва като инструмент, а не като заместваш агент на политическата воля. Обратно, националната държава се оказва паразитен агент в глобалната дигитална среда, като има ясни задължения към своите граждани, но няма власт над платформите, които дигитално ги моделират.
.... в условията на глобалната технократична подмяна България се оказва не просто пасивен получател на чужди модели, а активен участник в адаптирането и инсталирането на социално-инженерни практики. Целта е ерозия на идентичността, подриване на социалното доверие и подмяна на историческия субект с управляваме масово от функционални индивиди. Последният акт на разпад е чрез нормативна евгеника, при която самото право започва да става оръжие срещу възпроизводството на културната към, морална отговорност и социална идентичност. Що се отнася до елита, неговото разграждане не е просто кадрови процес на смяна на един с друг човек, а евгенична подмяна на лидерството си институционализирана посредственост, водеща до стратегическа импотентност.
Ако сме народ, а не мърша, ще издигнем защитни стени и ще пазим родовата памет!
Но погледнато от пиедестала на народа, мислите се насочват към едно сравнително ново понятие – „културната евгеника“. която се проявява като мека сила: пренаписване на учебници, подмяна на исторически наративи, преструктуриране на езиковия код, заменяне с антисоциални или антиобществени поведения, въвеждане на законодателни рамки, които правят невъзможно възпроизводството на традиционната културна матрица. Това е тип мек тоталитаризъм, при който външно наложените норми заменят вътрешната културна спойка. По тази логика България, като открита система, е подложена на дългосрочен културен реинженеринг, провеждан от външни, транснационални механизми. Българското общество е свидетел на все по-интензивно разхлабване на културните, историческите и нравствените връзки, съпътствано от замяната им с генерализирани универсалистки концепти като „инклузивност“, „толерантност“, „мултикултурализъм“, „глобално инженерство“. Освен това, много честно се приема и институционализирана вина, при която всяко припомняне на традиционни или национални ценности се маркира като „ретроградно“, „консервативно“ или „опасно за демокрацията“. Цялата тази културна дерегулация протича под маската на „демократизация“, която раздава оценки за „толерантност“ или „език на омразата“.
В резултат на тази културна евгеника правото става инструмент на транснационалните норми (задавани отвън), а не на народния суверенитет. За успеха на транснационалните идеологии и „правила“ най-често работят местни граждански организации (НПО), чиято зловредна дейност прокарва външни норми на местна почва, разбира се, щедро възнаградени отвън, от едрия местен капитал и даже от държавата. Тези организации създават „граждански експертен елит“ (юпита, Gen Z, „умнокрасивитет“, който получава одобрена легитимност отвън и отвътре. и т.н.). Например, ЕС настоява неизменно за „хармонизация“, „модернизация“, „устойчивост“; НАТО – за „когнитивна устойчивост“ и налагане на „общи ценности“. В европейската практика рядко се срещат национални прегради пред тази евгеника, но такива случаи има в Унгария, в Полша, даже в България (при опита за ратификация на Истанбулската конвенция Конституционният съд реагира негативно).
Зловреден и разрушителен ефект има „социалното инженерство“, провеждано отвън, чрез съвети за добро управление, стратегически комуникации и политически „нормализации“, често управлявани от международни структури и национални регулатори. Първата фаза е внедряването на нов език (напр. „семейство“ се заменя с „родител 1“ и „родител 2“), следвана от втората фаза – подмяната на ценностите (честността става „наивност“, патриотизмът - „национализъм“, държавните регулации – „комунизъм“, общността - „заплаха за инклузивността“, алчността - добра), третата фаза е институционализиране на новите парадигми чрез правото и административната практика (представени като „европеизация“, „приобщаване“, „модернизация“, „актуализация“ и т.н.), накрая идва културната деконструкция (Пренаписване на историята, унифициране на учебните програми с минимални национални елементи, деконструкция на празници, ритуали и исторически паметници). България не е подмината от този процес на социално инженерство, понеже всяко стратегическо решение се оценява според европейски индикатори, а не според националния интерес.
ПП. Само пълни олигофрени могат да реват из форумите да смъртно наказание, докато сме в ес.
"или скоро народа ще вземе закона в свои ръце и ще горят цигански махали" - хахаха... къф народ бе, стадо европеидно?!
Osobeno teq ot KTB
ПРАВОВАТА И МВР които се оставят да бъдат купени от тези престъпници
Беззаконието в БГ роди тези самозабравили се паразити
ПОЛИЦИЯТА ДА СЕ РЕФОРМИРА !
ЧИСТКА В СЪДИЛИЩАТА !
Виновни сме, че никой не им търси отговорност за несвършената работа. Това, да
Полиция, спите!
Мотористи, джигисти мутри каратисти... Обществото е едно огледало на грознато корумпирано и отвратително гнусно държавно управление което имаме ... За жалост.
Има идиот,има проблем..........няма идиот,няма проблем!!!!