Вдигат пенсиите със 7,8 % от 1 юли, но пак сме на дъното по този показател в ЕС

Ключови думи: минимална пенсия 2026, швейцарско правило, увеличение на пенсиите, пенсии в ЕС, Закон за удължителния бюджет, НОИ, минимална пенсия в Европа

Народното събрание одобри окончателно на първо четене предложението за регулярна актуализация на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст в страната. От 1 юли 2026 година те ще бъдат официално повишени със 7,8 на сто, като тази промяна се извършва по силата на дългогодишно утвърденото в родното законодателство „швейцарско правило“. Благодарение на гласуваните промени в текущия Закон за удължителния бюджет, най-ниският размер на пенсията у нас ще се увеличи от досегашните 322,37 евро на 347,51 евро.

Процедурата по индексация се базира на обективна макроикономическа формула, която отчита финансовите и социалните промени в държавата през изминалата календарна година. Коефициентът се изчислява автоматично като сбор от 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход и 50 на сто от хармонизирания индекс на потребителските цени. През изминалата 2025 година осигурителният доход в страната е нараснал с 12 на сто, а инфлацията е отчела нива от 3,5 %. Въпреки липсата на изцяло нов редовен държавен бюджет за настоящия период, нормативната уредба защитава правата на възрастните хора и гарантира автоматичното преизчисляване на сумите за всички граждани, чиито пенсии са били отпуснати до края на декември миналата година.

Въпреки редовните годишни актуализации по този механизъм, доходите на българските пенсионери продължават да бъдат на най-ниските нива в рамките на целия Европейски съюз. Една детайлна съпоставка с останалите страни членки показва сериозна разлика в стандарта на живот и покупателната способност на възрастните хора на Стария континент. В съседна Румъния например, след поредица от мащабни социални реформи и цялостни преизчисления на пенсионната система, минималните нива на плащанията отдавна изпревариха тези у нас и осигуряват много по-висока финансова стабилност за гражданите в третата възраст.

Още по-осезаема е разликата с икономиките в Южна Европа, където стандартите са коренно различни. В Гърция минималният размер на така наречената национална базова пенсия възлиза на 436,40 евро месечно, като към нея се добавят допълнителни бонуси и суми в зависимост от реалния трудов стаж.

В развитите западноевропейски държави като Германия, макар да липсва класическа дефинирана единна минимална пенсия, социалната система осигурява базова гарантирана подкрепа при старост. Тя подсигурява суми от порядъка на 450-520 евро единствено за покриване на лични нужди, като държавата поема отделно разходите за наем и отопление на жилището. На върха на европейската класация традиционно се нарежда Люксембург, където гарантираните суми за възрастните хора с пълен стаж надхвърлят значително средните нива за Източна Европа и достигат суми от 2000 до 3000 евро месечно. Тези статистически данни ясно демонстрират, че въпреки ежегодното прилагане на "швейцарското правило" и плавното догонване на европейските нива, българските пенсионери все още са изправени пред сериозни изпитания при покриването на своите ежедневни битови разходи.