Изкуствен интелект избира кандидатите за работа

Ключови думи: изкуствен интелект, кандидати за работа

Изкуственият интелект вече не е просто инструмент в ръцете на работодателите, а оръжие, което кандидатите също използват все по-смело. Автобиографии, мотивационни писма, дори отговори по време на видеоинтервюта - всичко това може да бъде генерирано от алгоритъм.

Според данни на платформата за набиране на персонал Dееl около три четвърти от анкетираните специалисти по подбор на кадри са забелязали рязък ръст на генерирани от изкуствен интелект кандидатури, а подобен дял смятат автобиографиите и мотивационните писма за по-малко надеждни, отколкото преди две години.
“Изкуственият интелект е разширил пропастта между това как кандидатите се представят и как реално се справят на работното място”, коментира пред “Файненшъл Таймс” Мат Монет от Dееl. Работодателите разбират истинските умения на хората едва след като ги наемат.

Порочният кръг е очевиден: автоматизираното отхвърляне кара кандидатите да изпращат все повече заявления, а масовото кандидатстване принуждава работодателите да разчитат на още по-голяма автоматизация при подбора и използват изкуствен интелект за отсяване на кандидатите.

“Преди се обръщахме към 50 души и наемахме един. Сега се обръщате към 500 и оставяте 499 разочаровани кандидати”, обясни пред “Би Би Си” главният изпълнителен директор на швейцарското предприятие Аdессо Grоuр Дени Машуел.

За да ограничат броя на автобиографиите, някои фирми залагат на по-строги филтри. Например рекламната агенция VМL е помолила кандидатите да запишат 60-секундно видео с обяснение защо са подходящи за работата. B резултат 40% са се отказали. Юридическата кантора Мishсоn dе Rеуа пък тества чатбот, който прави предварителен преглед и маркира части от документите на кандидатите, изглеждащи като генерирани от изкуствен интелект.

Други компании, като L'Оrїаl, акцентират върху личния разговор. За целта консултантска компания е обучила над 20 хил. интервюиращи да тестват мисленето на кандидатите в необичайни и стресови ситуации. “Не искаме да знаем какво сте правили - искаме да знаем как мислите, как вземате решения, как се справяте с конфликти”, обяснява пред “Файненшъл Таймс” Ирмгард Наудин тен Кате, глобален ръководител по подбор на таланти в компанията.

Оказва се, че единствените средства на кандидатите, с които могат да се откроят сред стотиците конкуренти, са автентичност и доказани умения. Компанията МсКinѕеу включва в процеса на подбор задача, при която кандидатите работят с вътрешния инструмент с изкуствен интелект Lilli, за да анализират казус. Целта е да се провери дали кандидатът умее да използва новата технология разумно.

Консултантска компания пък е създала виртуални симулации на работна среда, преминати от около 50 хил. студенти, което улеснява процеса и за работодателя, и за кандидата за работа.

Бхувана Чилукури - студентка по бизнес, която е получила над сто отказа при кандидатстване за работа, предпочита да говори с човек, но рядко получава тази възможност. “Разбирам защо компаниите използват изкуствен интелект. Но се стига до момент, в който студентите стават мързеливи. Ако ти ще ме оценяваш с изкуствен интелект, аз ще кандидатствам с него”, казва тя.

Дени Машуел от Аdессо смята, че решението не е в избора между човек и машина. “Трябва да интегрираш уменията на изкуствения интелект в правилния момент от процеса, така че да допълниш неговата ефективност с преценката и човешкия допир на хората”, обяснява тя.

Тенденцията на интегрирането на изкуствен интелект при кандидатстването за работа и наемането на персонал улеснява процеса, но крие и рискове. От една страна, алгоритъмът преценява кандидатите единствено като потенциални служители, а не като личности, което води и до изкривяването между представянето и реалните умения. Така кандидатстващите се превръщат в две страници сухи данни, а не в личности. От друга страна те сами се обезличават, използвайки шаблонни и безлични отговори, които изкуственият интелект им предлага, вместо да отговарят открито, честно и автентично.