Бяла смърт или бяло злато: Солта не е враг! Благодарение на нея България е станала монетният двор на Европа

Вместо със злато древните търгували с различни по размер кюлчета сол

Ключови думи: сол, провадия, солници, флагман, акад. николов, инж. петър кънев, флагман, ахтопол

Някои я наричат „бялата смърт”, други „бялото злато“. Оказва се обаче, че солта е свързана с развитието на най-ранната цивилизация на Стария континент, като следи от нея са открити край град Провадия. Благодарение на добива на сол преди повече от 6500 години в околностите на Варненското езеро възниква най-древният открит до момента град на Стария континент, а страната ни се превръща в „монетния двор“ на Европа. Интересни факти за Солницата край Провадия бяха изнесени от акад. Васил Николов на 25-ата научна конференция в Ахтопол, посветена на археологията и историята, под надслов „Бургаският залив и Странджа: факти и историческа събитийност“. Форумът събра учени и специалисти от цяла България, които представиха своите последни изследвания. Сред най-интересните доклади бе този на акад. Васил Николов – „Солта като пари“.

Научен форум събра учени от цяла България в Ахтопол (СНИМКИ)

Солта не е враг, тя играе фундаментална роля за живота на човека. „Хората обикновено имат негативна представа за солта – лекарите ни предупреждават да ограничаваме приема ѝ. Но без натриев хлорид животът е невъзможен. Осмотичните процеси в тялото се извършват благодарение на солта“, обясни акад. Николов пред Флагман.бг. Той уточни, че разбира се съществуват граници за употребата. „Получаваме сол от какво ли не – колбаси, банички, сиренето и т.нат. Но без сол не можем“, допълни той. Но солта не е само хранителен продукт – тя има физиологична, културна и обществена роля.

В райони, където солта е била рядка, тя се е използвала като средство за размяна и търговия – практически като пари.

„В Провадийската солница, действаща между 5600 и 4350 г. пр. Хр., солта се е използвала като пари. Там са открити солни кюлчета с различен номинал, които са можели да се пренасят на големи разстояния“, обясни академикът.

Производственият комплекс е бил част от богато селище с двуетажни и триетажни къщи, оградени с масивни каменни стени – за охрана на ценния ресурс.

„И именно на базата на търговията със солта се ражда един огромен културен регион в късния Халколит, обхващаща територия от Карпатите до Бяло море от Черно море, до Централните Балкани“.

Праисторическият солодобивен и градски център Провадия-Солницата е един от най-значимите археологически и туристически обекти в наши дни. Въпреки че не произвежда сол, съществуващото в района предприятие също играе важна роля в икономиката на страната. 

„Предприятието, което съществувало там, произвежда разсол, който се преработва в Девня, и се получава обикновена сода, сода каустик, пълнители за стъкларската промишленост. Това е много по-скъпо като производство и като продукт, защото обикновената сол по-лесно да се купува от там, където се произвежда на ниска цена, отколкото ние да произвеждаме“, допълни академикът.

Акад. Николов сподели и впечатленията си от конференцията, която се провежда за 25-и пореден път в Ахтопол и се организира от сдружение „Черноморска Странджа“, чийто председател е инж. Петър Кънев. 

„Това е едно от най-интересните събития, които посещавам всяка година. Форумът събира хора с идеи както за науката, така и за обществото. Мястото е изключително подходящо за историко-археологическа конференция, а разговорите преди и след докладите са вдъхновяващи. Благодаря на г-н Кънев и целия екип за 25-годишната традиция, която създават“, добави в заключение ученият.