Майката на Ники: Някой е бил Сашо, преди да го убие

Ключови думи: Евертон Бала, новини, Ивайло Калушев, Николай Златков, Флагман

Не само България загуби с убийството на тези изключителни деца, както и на четиримата невероятни мъже, а светът загуби безкрайно много – това написа Ралица Асенова, майката на Николай Златков, който загина заедно с Ивайло Калушев и 15-годишното момче в кемпера под връх "Околчица", в нов пост в социалните мрежи. Тя се пита и "дали все пак, ако разпространя снимки на т.нар. "охлузвания“ на сина ми, няма да се събудят всички от дълбокия сън на лъжите, в които живеем?“

Ето какво написа Ралица Асенова: 

"Ники не беше вече дете, но за всички нас те бяха децата. Двама братя, без да са биологични роднини. Двама другари, спътници в един път с душа. Всяка сутрин Ники сплиташе косата на Сашо на плитка. Когато имаше време, му правеше и повече плитки.

Ники беше суров, дисциплиниращ и нетърпящ лигавщини и въпреки това тази викингска броня се пропукваше ежедневно, защото под нея се криеше едно безкрайно меко сърце и изключителна любвеобилност. Когато Сашо излезеше от стаята, Ники ми казваше нещо от рода: "Ох, добре че излезе оттук, че вече ме заболяха зъбите от стискане (когато видеше нещо миловидно, малко и нежно, стискаше зъбите си още от съвсем мъничък). Толкова е сладък и мил този Сашо, че едвам се удържам да съм сериозен и да не му нащипя бузите.“ Ники го наричаше: "Талисмана на къщата“.

Сашо беше толкова мил и разбиращ, че на човек му беше трудно да възприеме как може едно дете, един тинейджър, да се интересува с толкова жив интерес от разговори между възрастни, както и от разкази за какво ли не. Живо се интересуваше от всичко, което човек имаше да каже. Винаги усещаше, ако на човек му се иска да се оттегли в стаята си или ако има нужда от вода и храна, и преди да понечиш да кажеш нещо, той ти предлагаше точно това, от което имаш нужда. Ако му направиш комплимент за нещо, той винаги прехвърляше комплимента към даденото нещо. Например, как добре кара мотор – това е защото моторът е много хубав и едва ли не сам се управлява.

Косата му е много красива – това е защото Ники много добре му я сплита. Храната е много вкусна, която е приготвил – това е заради продуктите, защото Иво и Ивей знаят откъде да ги купуват и т.н. Толкова беше мил, че веднъж, след като бяхме писали заедно диктовки, беше запазил моята и месеци след това, седейки всички заедно в хола, Иво изнамери листовете с моите писания и попита кой го е писал това, и Сашо каза, че съм аз. Разбира се, Иво попита и защо седят листове от преди месеци в хола на масата, и милият Сашо каза, че толкова красиви писания той не може да изхвърли. Ето такъв беше Сашо… каквото и да се каже за него, все няма да е достатъчно.

Ники… смел, непримирим, неуморен, добър… Ще ви разкажа за таралежчето Гимли, което беше намерил и се опита да спаси. Успя няколко дни да го гледа с много обич и грижа и почти не спеше, за да бди над него, ако успее да му помогне да оцелее. Гимли беше малко бебе таралежче, което освен това имаше и рана и най-вероятно заради това беше изоставено, но Ники го прибра и направи всичко възможно да го спаси. Не успя. Гимли почина в ръцете му, но Ники не се отдели от него.

Ще ви разкажа и за бай Крум, циганина овчар, за когото Ники даваше мило и драго. Седеше с часове с този възрастен и много болен човек горе високо в планината и го слушаше, за да може човекът да се облекчи и да си разкаже тегобите. Носеше му вода, готвеше понякога специално за него неща, които той му беше казал, че обича… С Ивей му ремонтираха навеса и колата, която, не знам изобщо как, беше в движение… Иво неведнъж ми е казвал, че не може да мине седмица без Ники да не каже, че е време да отиде да види бай Крум дали е добре и дали няма нужда от нещо. Лятото, когато им бях на гости в другата къща на морето, Ники ме запозна и с друг един старец, за когото се грижеха с всичко възможно, когато бяха там – техен съсед. Едната вечер отидох с много риба, която бях поръчала от един ресторант, и първата работа на Ники беше да отдели от всички видове риба, за да може да занесе на съседа им.

Ето това са двете деца, Ники и Сашо. Една малка част описах тук от това, което бяха те. Много малка част!

Тези две деца бяха жестоко убити! Те двамата имаха рани по телата си, за които никой не иска да говори. Сашо имаше и отоци, и кръвонасядания по дясното око. Някой го е бил преди да го убие. И ако има все още някой малоумник, който си мисли, че Иво е направил това, след като той именно отглеждаше тези деца и преписа всичко, което има, на тях и след като би дал живота си, без да се замисли, за да предпази всеки един от тях, е време да се засрами, защото това е пълна и тотална нелепица.

Не само България загуби с убийството на тези изключителни деца, както и на четиримата невероятни мъже, а светът загуби безкрайно много. Защото хора като тях са редки съкровища, които са ценени истински на много места по света, само нашата родина се отнесе по невъобразим начин към тях дори посмъртно. Някои хора не си отиват просто като хора… а като цели светове. Загубихме цели реалности – красиви, добри и мъдри реалности – заедно с тях.

Нека всички се вгледат добре в снимките въртящи се в публичното пространство на всички мои близки и най- вече на Ники и на Сашо. Вгледайте се добре и си задайте въпроса: Тези деца изглеждат ли ви по някакъв начин притеснени от нещо, насилени или да имат някакви притеснения??? Хубаво нека се вгледат в безкрайно многото снимки свободно въртящи се в публичното пространство особено тези, които твърдят, че Иво е убил Ники и Сашо, че са секта и не знам там още какво. Вгледайте се в очите и в усмивките им, вгледайте се в излъчването им.

Вижте всички занимания, които тези деца са имали защото е видно от снимките, на колко неща са били обучавани и са знаели. И след това си отговорете на въпроса: Не е ли време да си отворите очите и сърцата и да видите истината и да пуснете удобната илюзия-лъжа и невежеството, с което разглеждате този случай?

Много журналисти и медии ме караха и до ден днешен ме карат да им предоставя снимки от раните на Ники. Напоследък се чудя дали все пак това няма да събуди съзнанието на България, на българските журналисти и представителите на реда. Дали все пак, ако разпространя снимки на т.нар. "охлузвания“ на сина ми, няма да се събудят всички от дълбокия сън на лъжите, в които живеем? Младеж на 22 г. и дете на 15 г. бяха убити, заедно с четирима изключително интелигентни, образовани и добри мъже. Две прекрасни кучета бяха изгорени живи, а държавата ни спи…? Спи и бълнува за секти, педофилия и самоубийства… Това е немислимо и непростимо невежество. Това е тежко престъпление!