Златна монета от IX век постави нови въпроси за връзките между викингите и християнството

Ключови думи: викинги, Йоан Кръстител, златна монета, Норфолк, Англия, християнство, археология, Саймън Купланд, IX век, викингска история

Уникална златна монета от IX век, открита в английското графство Норфолк, привлече вниманието на историци и нумизмати заради необичайното си изображение. Артефактът е намерен край село Дънтън и според специалисти датира от 860-те или 870-те години. На лицевата страна се вижда брадат мъж с надпис IOAN, а експертите разчитат това като препратка към Йоан Кръстител, предава Live Science.

Монетата е особено интересна, защото не става дума за стандартен владетелски образ, каквито преобладават в Западна Европа през този период. Според публикации по темата тя е била пробита и носена като медальон, което подсказва вторичен живот на предмета след отсичането му. Нумизматът Саймън Купланд я определя като необичайна и без ясен паралел от каролингския период, съобщава Popular Mechanics.

Според нумизмата д-р Саймън Купланд находката е необичайна за епохата, тъй като в Западна Европа през IX век монетите по правило носят образи на владетели, а не на светци. Той посочва, че подобни имитации на златни солиди често се свързват със скандинавска среда, което прави появата на Йоан Кръстител върху такъв предмет още по-необяснима. В предоставения настоящ текст също се подчертава, че това може да е един от най-ранните и най-загадъчни знаци за допир между викингския свят и християнската иконография. 

Според нумизмата д-р Саймън Купланд находката е необичайна за епохата, тъй като в Западна Европа през IX век монетите по правило носят образи на владетели, а не на светци. Той посочва, че подобни имитации на златни солиди често се свързват със скандинавска среда, което прави появата на Йоан Кръстител върху такъв предмет още по-необяснима. В предоставения настоящ текст също се подчертава, че това може да е един от най-ранните и най-загадъчни знаци за допир между викингския свят и християнската иконография. Източникът е настоящият текст.

Въпреки широката му известност, изображенията на светци или Исус са били по-често срещана гледка във Византийската империя, в днешна Турция и части от Източна Европа и Близкия изток.

Произходът на мистериозната монета обаче създава още по-голяма загадка, тъй като историкът на монетите д-р Саймън Купланд предполага, че създателят на медальона може да е бил викинг, който вече е приел християнството.

Купланд каза пред Би Би Си: „Тези имитации на златен солидус обикновено се правят от скандинавци, които по това време не са християни - така че какво правят, изобразявайки Йоан Кръстител?“

„Фигура на Йоан Кръстител върху монета е толкова необичайна и забележителна - не знам за друг Йоан Кръстител от каролингския период; странна е - не е като нищо друго, което познавам.“предават от DailyMail. 

Най-важното в случая е тълкуването на находката. Част от коментарите около откритието насочват към хипотезата, че контактът между викингите и християнската символика е започнал по-рано, отколкото се смяташе досега. Самите налични публикации обаче не дават основание да се твърди, че монетата доказва ранно масово приемане на християнството от скандинавците. По-скоро тя показва културен, търговски или личен допир до християнски образи и символи, предава Popular Science.

Това уточнение е съществено, защото викингите от втората половина на IX век обичайно се разглеждат като езичници, а по-широкото им покръстване се свързва с по-късен етап. 

Макар, че в най-популярната онлайн енциклопедия, пише че покръстването на скандинавските народи (датчани, норвежци и шведи) е постепенен процес, който протича основно между IX и XII век. Въпреки че мисионерската дейност започва по-рано (с архиепископ Ансгар през IX век), християнството се установява трайно едва след приемането му от местните владетели. 

Дания се смята се за първата покръстена скандинавска страна. Харалд Синезъбият официално приема християнството около 960-965 г..Докато процесът в Норвегия е дълъг и често насилствен, започвайки от края на X век и установявайки се през XI век при кралете Олаф Трюгвасон и Олаф Свети. В Швеция - християнизацията протича най-бавно, като страната става официално християнска чак през XI-XII век.

Именно затова и откритието буди интерес - не защото дава окончателен отговор, а защото поставя нов въпрос за начина, по който християнски изображения са попадали в среди, свързвани основно със скандинавския езически свят, предава Live Science.

Артефактът е открит в Норфолк, датиран е от края на IX век и е бил преработен в медальон. Все пак самата находка не доказва пряко, че викингите са приели християнството още през IX век

Очаква се монетата да премине през официална оценка по британското законодателство за археологически находки. Според публикациите Norwich Castle Museum има интерес към артефакта, а бъдещите експертизи ще са решаващи за по-точния му произход и исторически контекст, съобщава Live Science.