Детски записки, ритуали и страх, ето какво извадиха новите ръкописи от „Петрохан“

Част от доказателствата са открити в къщата на Ивайло Калушев в с. Българи

Ключови думи: новини, Флагман, Българи, село Българи, Петрохан, Ивайло Калушев

Нови ръкописи, открити в хижа „Петрохан“ и в къща в село Българи, са сред най-коментираните материали по случая около Ивайло Калушев. Според публикация на breaking.bg и цитирани в нея първоначални графологични и психологически експертизи, документите очертават последователен модел на психологическо въздействие върху малолетни и непълнолетни момчета.

Централно място сред тях заемат три ръкописа, за които се предполага, че са писани в хижата и село Българи от самия Калушев, от 15-годишния Алекс Макулев и от 8-годишния Леон Варсано – детето, което „лама Иво“ е подготвял за най-вътрешния кръг на сектата си като следващ „прерожденец“ или „тулку“.

В единия ръкопис старателно е изписано заглавието „Свободата на Леон“ и подробно се описва как чрез ритуалния кинжал килая (пурба) детето трябва да „изпепели“ всичко старо в себе си. Ключовата фраза, изписана с ръката на Калушев, е кристално ясна: „Защитниците са Иво“.

В другия ръкопис – на страници от бележник – едно и също изречение е изписано четири пъти (веднъж от самия Калушев и още три пъти от Леон) с болезнена упоритост:

„Светът е едно чудовищно място“

Тези три ръкописа формират една затворена и изключително ефективна триада за манипулация:

– „Светът е едно чудовищно място“, зададено като тема от „ламата“ и повторено три пъти, създава тотален страх и отвращение към външния свят – семейство, баба и дядо, нормалния живот.

– „Защитниците са Иво“ превръща възрастния Калушев в единствената божествена защита и сила, от която детето може да „вземе сила“ за своето „отпускане“. Според тайната сексуална доктрина на ламата, „ниво на кеф и отпуснатост, което човек не е дори сънувал“ може да се постигне чрез специфичните сексуални практики на Калушев.

– Дзогченската родословна линия легитимира всичко това като „свещена трансмисия“ – 15-годишният Алекс се поставя в края на непрекъснатата верига от Първичния Будда до „Иво“, което прави всяка заповед и „ритуал“ от Калушев автоматично свещени и неоспорими.

Трите елемента работят в синхрон като психологическо оръжие за обработка на децата в Петроханската секта: първо се внушава страх (чудовищният свят), после се предлага единственото спасение (Защитниците = Иво), а накрая се дава „духовно оправдание“ чрез древната линия. Така момчетата са били препрограмирани да виждат Калушев не като човек, а като жив бог-защитник и единствена врата към „свобода“.

Тези три ръкописа, заедно с показанията на бивши „ученици“ като Валери Андреев, позволяват на разследващите да възстановят целия манипулативен механизъм, чрез който Калушев е разрушавал детските души, за да ги направи напълно зависими и да задоволява педофилския си нагон под прикритието на „тантрическо посвещение“.

От привързано към баба и дядо дете, Леон за по-малко от година е превърнат в момче, което вижда целия външен свят като заплаха и намира „свобода“ единствено в ритуалите и „защитата“ на „ламата“. Същото се случва и с Алекс, който бе застрелян от Калушев по време на медитация в кемпера под връх Околчица.

Графологичната експертиза

Графологичният анализ установява категорично, че трите ръкописа не са написани от ръката на един и същи човек. Почеркът в „Свободата на Леон“ (ритуалния текст с восъчен печат) е уверен, равен и зрял – съответства на почерка на възрастен човек и сочи 100% идентичност с ръкописните документи за сексуалните практики на Петроханската секта, писани лично от Калушев.

Повторенията на „Светът е едно чудовищно място“ показват два различни почерка: едното изречение е написано от ръката на Калушев, а останалите три – от детска ръка – най-вероятно тази на Леон. Дзогченската родословна линия е с автор по-голямо дете или по-зрял човек – почеркът е значително по-стабилен и уверен, и с голяма вероятност принадлежи на 15-годишния Алекс Макулев.

„Свободата на Леон“, „чудовищният свят“ и свещената линия – психо-оръжията на „ламата“

Първият лист, който носи заглавието „Свободата на Леон“, е ритуален текст с менторски „указания“ за детето и восъчен печат. В него Калушев описва тантрическа визуализация с ритуалния кинжал kилая – гневния ядам, който „пронизва и изпепелява“ препятствията. Ключовата фраза е лаконична и ужасяваща: „Защитниците са Иво“. Бялото „А“ (символ на празнотата) се „отпуска“, превръща се в кинжал и накрая „всичко се изпепелява“.

Всичко това, според експертизата, е персонализиран ритуал по Ваджракила. Съдържа мантрата „ОМ ВАДЖРА КИЛИ КИЛАЯ ХУМ ПХЕТ“, килая, Самантабхадра, Ваджрасатва и ритуал за „отпускане“. Ключовото „Повикване на Защитниците – ОМ А ХУМ АХО и „Защитниците са Иво“ директно деифицира Калушев като живото въплъщение на Дхармапалите – гневни мощни божества в тибетския будизъм и махаяна, които защитават практикуващите будисти.

Вторият ръкопис – страница от бележник – съдържа едно и също изречение, изписано четири пъти: „Светът е едно чудовищно място“. Според експертизите „темата“, че светът е чудовищно място е зададена от самия Калушев, защото първото изписано изречение е идентифицирано като написано от неговата ръка.

До повторенията и азбуката, писани от Леон, има рисунка на килая, декоративни „А“-та, думата „ангел“ и българската азбука. Този ръкопис е ярък пример за личен и групов синкретизъм, който е типичен за сектантските практики на Калушев и неговата т. нар. „Небесна Дхарма“.

На страниците на бележника класическите будистки елементи се преплитат с всекидневни български училищни упражнения и християнски символи. Но това не е случайно, а част от целенасочена манипулация.

Пълната българска азбука с печатни и ръкописни букви, някои зачеркнати или преправени, е типично училищно упражнение за дете във възрастта на Леон. Азбуката е „приземяване“ на духовното във всекидневието. Калушев и сектата му са използвали всекидневни училищни задължения, за да вградят своето учение в нормалния живот на детето. Вместо да отделят „духовната практика“ от училището, те са я вплитали директно в него.

Писането на азбуката е превърнато в ритуално упражнение – детето повтаря букви, докато в съзнанието му се закрепват ключови фрази като „Светът е едно чудовищно място“. Така „нормалното“ училище става инструмент за индоктринация. Това е класическа техника за тотален контрол: духовното не е нещо отделно, а пропива цялото всекидневие.

„Ангел А“ е типичен пример за синкретизъм. В класическия тибетски будизъм няма „ангели“ в християнския смисъл. Там има дхармапали, ядами и бодхисатви. Калушев обаче е смесвал традициите свободно – тибетски будизъм, западен окултизъм, елементи от християнството и дори стоицизъм.

„Ангел А“ най-вероятно комбинира будисткото бяло „А“ (символ на празнотата и изначалната природа в Дзогчен и Ваджракила, както се вижда в първия ръкопис) с християнския ангел – символ на чистота, защита и небесна сила, който е близък и разбираем за българско дете, отгледано в православна културна среда и традиции.

Това смесване прави учението по-достъпно и емоционално привлекателно за детето. „Ангелът“ звучи като нещо познато и добро, а „А“-то от будизма му придава „дълбок духовен смисъл“. Така Калушев е създавал усещане за универсална истина, която надхвърля една религия.

Общият ефект е тежка психологическа манипулация като смесването изпълнява няколко цели:

– Размиване на граници – детето вече не различава ясно будизъм от християнство или училище от ритуал. Всичко се слива в една „висша истина“.

– Укрепване на дуализма – „чудовищният свят“ (външният, включително семейството) се противопоставя на „свещеното“ (Иво като защитник + ангел + Дзогченска линия).

– Изграждане на лична идентичност – Леон се чувства избран и специален, защото практикува „по-висша“ смесена духовност, която обикновените хора не разбират.

– Подготовка за сексуална експлоатация – колкото по-синкретично и лично е учението, толкова по-лесно се размиват границите между „духовен ритуал“ и физическо посегателство, както описва Валери Андреев в показанията си.

Според експертизата на психолозите, този ръкопис не е случайна смесица, а съзнателно конструиран инструмент за контрол. Калушев е вземал познатото и обичайното за българско дете – азбуката и ангела, и го е вплитал в своята версия на тантрически будизъм. Така практиката става едновременно „екзотична и дълбока“ (будизъм и Дзогчен) и „близка и безопасна“ (българска азбука и християнски ангел).

Резултатът е дете, което живее в паралелна реалност: светът навън е чудовищен, а единствената светлина идва от „Иво“ и неговата синкретична „истина“. Това е класически механизъм за поставяне в изолация и зависимост при затворените общности и секти.

Третият ръкопис съдържа пълната Дзогченска родословна линия и молитва, според която Алекс Макулев приема убежище в Трите корена – Гуру, Дева и Акини – „за да мога да постигна състоянието на будата в полза на другите“. Следва пълното изброяване на Дзогченската линия: Самантабхадра – Ваджрасатва – Гараб Дордже – Манджушримитра – Шрисинха – Гуру Ринпоче -Вималамитра – Лонгчен Рабджам (Лонгченпа) и накрая имплицитно – Иво Калушев като жив носител.

Според близката до Петроханската секта София Андреева, Александър Макулев е „възмъжал много бързо“ благодарение на „тренинга на ума“ в групата. Тя подчертава, че за него се знаело, че е „конкретен учител лама“, а в йерархията най-високо са стоели именно Иво Калушев и двамата „тулковци“ – 15-годишният Александър и 22-годишният Николай Златков.

Тази висока позиция на Александър в сектата води разследващите и графолозите до извода, че той е авторът на Дзогченската родословна линия – текст, който изисква зрялост, разбиране и авторитет в учението.

Но ръкописът, приписван на Алекс, не е невинна духовна бележка. В контекста на манипулацията и подготовката за сексуална експлоатация от страна на Калушев този ръкопис служи като мощен инструмент за емоционално и когнитивно обвързване. Създава се „свещена верига“ и абсолютна авторитетност. Дзогченската линия е представена като непрекъсната, чиста трансмисия от Първичния Будда (Самантабхадра) до настоящия „гуру“.

Като кара децата да пишат и повтарят имената, Калушев се позиционира като единственото живо звено в тази древна верига. Това е класическа гуру-йога – преданост към учителя, но в изкривена форма – предаността не е към абстрактна Дхарма, а към конкретната личност на Калушев, защото „Защитниците са Иво“. От най-ранна възраст децата трябва да усвояват, че „Иво“ е продължение на Гуру Ринпоче и Лонгченпа.

Молитвата „в полза на всички същества“ звучи алтруистично, но в комбинация със „Светът е едно чудовищно място“, заучено като мантра, създава пълен когнитивен дисонанс: външният свят (биологично семейство и нормалният живот) е „чудовищен“ и опасен, докато единствената „чиста“ връзка е през линията към Калушев. При малкия Леон това директно подкопава връзката с родителите и с бабата и дядото, които се опитват да го изведат от Петроханската секта.

Психологическият анализ на съдържанието на трите ръкописа е категоричен:

– Леон не просто „практикува будизъм“. Той е наставляван да използва древна тантрическа ритуалистика като инструмент за унищожаване на предишната си идентичност – майка, баща, баба, дядо, нормално училище.

– Триадата „Светът е едно чудовищно място“ – „Защитниците са Иво“ – Дзогченската линия формира затворен манипулативен цикъл: страх от външния свят, абсолютна зависимост от Калушев като единствен защитник и легитимиране на тази зависимост чрез „свещената“ родословна линия, която го поставя в края на традицията от Самантабхадра и Лонгченпа.

Моделът на Калушев: препрограмирането на деца в „тулку-любовници„

Разследващите вече разполагат с модела на психологическа обработка за сексуална експлоатация, който е прилагал Калушев върху децата. Картината, разкривана от новите ръкописи в досиетата „Калушев“, съвпада напълно и със свидетелските показания на Валери Андреев, който през февруари публично призна сексуална връзка с Калушев в непълнолетна възраст, представена като „тантрическа практика“.

Показанията на Валери, дадени през 2022 г. пред ГДБОП, описват точно същия модел, за който са подготвяни Леон и Алекс: „сеанси за минали животи“, „тантрически практики“ и „духовни трансмисии“ са били използвани като входна врата към сексуални действия (взаимна мастурбация, вибратор като „духовен подарък“ за 17-ия рожден ден, епилация на интимни зони, забрана за връзки с момичета). Андреев подчертава, че Калушев е представял всичко като „необходима част от напредналата практика“.

София Андреева пък описва живота в хижата „Петрохан“ като относително спокоен и организиран при нейните кратки посещения там. Мъжете медитирали през нощта, а през деня част от тях работели или ходели на срещи в София. Алекс Макулев и Николай Златков умеели да медитират и да изпадат в „тъмен ритрийт“ в продължение на 10 часа, подчертава тя с възхищение.

София Андреева е майката на Валери, от когото се отрече и го нарочи за морален убиец на шестимата. Съпругът ѝ съобщи пред следствието, че тя е дала 600 хиляди евро от семейните сметки на Калушев за Мексико и още 200 хиляди, които взела от роднини.

Бившият ученик на Калушев Андреев, сега на 31 г., разказва пред разследващите и в медиите как на 14-15-годишна възраст майка му го оставя в сектата. Сексуалният му контакт с „гуруто“ започва след сеанси за „предишни животи“. Майката на Николай Златков – Ралица Асенова, пък го оставя при „ламата“ на 11-годишна възраст в Мексико. Според София Андреева, и Николай има спомени за „предишни животи“.

„Иво (Калушев – б.р.) тръгва на курс по хипноза, там попада на Ралица (Асенова – б.р.), която е професионален психолог. Тя му казва – знаеш ли моят син има спомени от предишни животи, и ги запознава двамата“, разказва София Андреева за начина, по който убитият от Калушев Николай Златков попада в Петроханската секта. Алекс Макулев също е оставен от родителите си в сектата, когато е бил малолетен – на 10 години, както и малкият Леон, който е сред оцелелите деца в аферата „Петрохан“.

Дзогченската молитва и родословието в ръкописа на Алекс всъщност са онези „предишни животи“, които са ключовият елемент от подготовката за сексуална експлоатация:

– Детето се чувства избрано и „специално“ – „ние сме в чистата линия“.

– Всяка следваща „тайна практика“, предложена от „защитника Иво“, автоматично се възприема като свещена трансмисия от Лонгченпа и Гуру Ринпоче. Неслучайно и сексуалните практики на Петроханската секта, са представени от Калушев като „устна традиция от времето на Гуру Ринпоче“.

– Границите се размиват постепенно: от писане на молитви, „енергетични сеанси“ и физически „ритуали“.

За деца това е особено опасно, защото за тях авторитетът на „духовния учител“ е абсолютен, а критичната мисъл все още не е развита. Така трите нови ръкописа от досиетата „Калушев“ формират класическа триада за манипулация. Те са и ключов елемент – „ритуалното препрограмиране“, от превръщането на децата в сексуални роби на Калушев или т. нар. „тулковци“. Този модел е изграден от няколко основни фази:

1. Изолация – прехвърляне в училище „Космос“(Осоица), „приключенските“ лагери „Роук“, 14-дневно пътуване в Непал, пътуванията в Мексико.
2. Дискредитиране на семейството.
3. Ритуално препрограмиране – точно каквото виждаме в новите ръкописи.
4. Сексуализация под формата на „духовно посвещение“.

Разследващите вече имат съответните доказателства и експертизи, че роденият през 1974 г. Ивайло Калушев е прилагал общ модел към Деян Илиев, Валери Андреев, Николай Златков, Александър Макулев и най-младия документиран случай – осемгодишния Леон Варсано.

Оглушителното мълчание на Дечев и Кандев

Ръкописите, намерени в Петрохан и село Българи, не са безобидни „детски драсканици“. Те са пряко доказателство за престъпна схема, в която древни тантрически форми са били използвани като инструмент за систематично сексуално примамване и манипулиране.

Защото когато едни деца, вместо да рисуват къщички и слънца, пишат с упоритост как светът е „чудовищен“, дават им указания как „Защитниците са Иво“ и повтарят свещената Дзогченска линия, това вече не е духовност. Това е жив вик за помощ, запечатан върху хартия. Това са свидетелства за едно от най-жестоките престъпления – кражбата на детството, душата и телата на момчетата, превърнали се в сексуални играчки на един болен „лама“.

И тези свидетелства – тези ръкописи, сега лежат на бюрото на разследващите. Известни са и на служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев и на изпълняващия функциите на зам.-главен секретар на МВР Георги Кандев, които вече два месеца мълчат оглушително за аферата „Петрохан“.

Защото ужасяващите детски записки може да се окажат гвоздеят в политическия ковчег на покровителите на Петроханската секта от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Политическата формация, на която Дечев, Кандев и премиерът Андрей Гюров дължат служебното си пребиваване във властта.

Обвързаностите са прекалено ясни. Столичният кмет Васил Терзиев от „Продължаваме промяната“. Бившият вицепремиер и екоминистър Борислав Сандов от „Демократична България“. Неговият заместник Тома Белев. Сегашният кандидат за народен представител Владислав Панев от „Демократична България“. И бизнесдамата на ПП-ДБ Саша Безуханова. Всички те са свързвани с Ивайло Калушев и Петроханската секта – било със снимки от празници и предизборни кампании, било с щедри дарения и финансиране.

Когато едно осемгодишно дете пише с трепереща ръка, че светът е „чудовищен“, а единственият му защитник е педофилският „лама“, мълчанието на тези хора и на назначените от тях днешни шефове на МВР не е просто срам. То е политическо престъпление. То е кръв по ръцете на цяла коалиция, която предпочита да защитава своя „лама“ и „нашето МВР“ вместо децата на България.

И този гвоздей в ковчега на ПП-ДБ вече е забит. Той ще ги погребе всички.