Джордж Харисън чакал 20 г. да срещне Янка Рупкина, мъчил се да свири „Полегнала е Тодора“

Янка Рупкина си отиде на 87-годишна възраст след продължително боледуване, оставяйки след себе си изключително богато творчество и незаличима следа в българския фолклор

Ключови думи: Янка Рупкина, Бийтълс, Джордж Харисън, Полегнала е Тодора, флагман

Легендарният китарист на „Бийтълс“ Джордж Харисън се е мъчил да свири прочутата ни народна песен „Полегнала е Тодора“. Това разкрива самият той в едно от своите интервюта приживе, а поводът за откровенията му е запознанството с голямата народна певица Янка Рупкина, която загубихме в Страстната седмица. 

„В края на 1968, около Коледа, мой приятел ми подари няколко плочи, като отдели една от тях на някакъв български фолклорен хор и ми каза: „Чуй това! - и допълни - когато си сам“. Още с първите излизащи звуци от тази плоча бях изумен! Какво чувам, Господи?! ...Та това е... нямам думи... От този момент тази плоча стоеше като корица пред моята музикална колекция от винили и записи, като чашата с вода върху нощното ми шкафче. Лягах и ставах с прекрасните звуци и мелодии в този запис. Колкото повече слушах музиката в тази плоча, толкова повече се надявах и се питах дали един ден ще имам късмета да чуя и видя на живо изпълнителите на тези прекрасни и нереални звуци. Неведнъж съм опитвал с китарата ми или с пианото да доловя мелодията на "Полегнала е Тодора" и да усетя дълбоко в мен подредбата на тази топла и уютна звукова картина. Беше несравнимо! Задавах си въпрос след въпрос как е възможно, на кого му е хрумнало да създаде такова музикално произведение и да го изпълни с такава изумителна гласова мистика и мелодичност. Това ме грабна и влезе дълбоко в душата ми. Благодаря на съдбата, че години по-късно сбъдна мечтата ми да срещна на живо тези мои музикални съкровища, скътани дълбоко в сърцето ми! Една от най-прекрасните и вълнуващи вечери в моя живот бе, когато отворих широко вратата на дома ми в Хенли и посрещнах моята чаровна приятелка Янка Рупкина, виртуоза на тамбурата Румен Сираков и страхотните им колеги от българския ансамбъл. Та аз мечтах за тази среща и живеех с тези хора повече от 20 години, без те дори да подозират. А може би и те бяха чували нещичко за мен. Завинаги в сърцето ми!", разказва Джордж Харисън.

Сълзи в Бургас за Янка Рупкина, България изпраща гласа на Странджа

Срещата между него и Янка Рупкина се случва на 21 юни 1988 г. след концерта „Балкана – музиката на България“ в култовата зала “Роял фестивал хол“. Първите си впечатления българката споделя в петия брой на списание „Ритъм“ от 1988 г.: „Когато бяхме в Лондон, участвахме в 500-ото предаване на тв шоуто на Тери Оугдън. Харисън го гледал в Калифорния по спътниковата телевизия и поискал да посети наш концерт на живо, а Джо Бойд го покани. Беше много приятно и вълнуващо. Защото да се вдигне човек от толкова хиляди километри, това значи, че много обича музиката. Трябва да кажа, че и аз от своя страна харесвам рок музиката, особено когато е поднесена от добър изпълнител. Няма лоши песни, както няма и лоша музика. Има слаби изпълнители. А Джордж Харисън уважавам като един прекрасен музикант и колега“.

Димитър Николов: Янка Рупкина беше голям приятел на Бургас и региона, ще я помним вечно

В публикацията, озаглавена „С Янка при янките“, Рупкина разказва и за скорошното турне в САЩ: “Още като слязохме от самолета в Бостън, чухме българска народна музика. Помислихме, че са пуснали магнетофон, но след това видяхме посрещачите, облечени в нашенски носии, с хляб и сол, с гайди и кавали. Беше много вълнуващо. В Ню Йорк пък имахме час и половина интервю по радиото, илюстрирано с наши песни. След това се състоя концертът, който продължи близо два часа и половина пред препълнена зала“.

На въпроса с какво толкова пленявате публиката в тези страни, Славея на Странджа, отговаря: „С български народни песни. Но трябваше ли от Англия и Америка да научим колко хубава е народната ни музика, та и у нас да заговорим за нея? С колегите излизаме по пет-десет пъти годишно в чужбина, там нашите концерти се отразяват широко с какви ли не похвали, но в България рядко става дума къде сме и какво сме направили“.

А коя е песента с най-голям успех сред западната публика? „Според мен „Калиманку, Денку“. Тя е една от най-хубавите ми песни. Изпълнявам я сама, без съпровод. Обикновено концертите ни започват така, че аз пея сама. Сетне с гайдаря Костадин Варимезов, в дует със Стоянка Бонева, с оркестъра. С трио „Българка“ излизам няколко пъти. Фактически непрекъснато съм на сцената. Като цяло групата ни е много силна – Стоян Величков е известен кавалджия, Румен Сираков е майстор на тамбурата. Михаил Маринов е прекрасен гъдулар, а Огнян Василев е любимец на публиката по цял свят. Ева Георгиева и Стоянка са отлични певици – едната от Добруджа, другата от Пиринския край“.

До средата на 1988 г. Янка Рупкина е записала в Англия две дългосвирещи грамофонни плочи. „Те се търсят много и непрекъснато се преиздават. Точни цифри не мога да ви кажа. Обаче упоменете, че бих пожелала на всички импресарии по света да бъдат така етични, коректни и точни като Джо Бойд – един истински приятел на България и българската народна музика“, добавя Янка Рупкина. 

В дългата си музикална кариера Янка Рупкина е работила с много световноизвестни творци. Гласът й звучи в китайски филми, както и в саундтрака на „Лара Крофт“. Нейната „Калиманку Денку“ пък е звучала на сватбата на Дейвид Бауи вместо Менделсон.

„Сега, малко преди да почине, пак е пуснал “Калиманку Денку” и на сребърната си сватба. Ние се чухме малко преди да почине, жалко, че си отиде много рано. Може би ще направя среща с неговото семейство, както направих и със семейството на Джордж Харисън в неговия дом“, разказа приживе пред „Телеграф“ странджанският славей.