МВР затяга примката с нови санкции, ще отнемат точки вече и при висока скорост

Предвижда се при превишение с над 40 км/ч в населено място или над 50 км/ч извън него да се отнемат 18 контролни точки

Ключови думи: мвр, мерки, флагман, нови санкции

Министерството на вътрешните работи (МВР) предлага сериозни промени от май месец в режима на контролните точки, които ще засегнат пряко всички шофьори в България.

Основният акцент е върху въвеждането на санкции за превишена средна скорост и по-строго отнемане на точки, като в някои случаи едно нарушение може да доведе до загуба на книжка. Наред с това се разширява обхватът на контрола, а системата за санкции става по-строга и по-ясна.

Средната скорост вече води до отнемане на точки
Най-съществената промяна е въвеждането на отнемане на контролни точки при превишаване на средната скорост. До момента това нарушение се санкционира само с глоби, но без отражение върху точките на водача. С новите текстове то се приравнява напълно към класическите нарушения за превишена скорост, засечена с радар.

Предвижда се при превишение с над 40 км/ч в населено място или над 50 км/ч извън него да се отнемат 18 контролни точки. При повторно нарушение санкцията се увеличава на 21 точки, а при системно превишаване - до 26 точки.

Данните показват, че системата за средна скорост вече е в действие. От 7 септември 2025 г. до началото на април 2026 г. са регистрирани над 45 хиляди нарушения, което показва значителен обхват на контрола още в първите месеци.

В страната вече има 36 участъка със сертифицирана система за контрол на средната скорост с обща дължина 493 километра. Най-голяма концентрация има по автомагистрала „Тракия“, където са разположени осем от тези зони.

Според данните от тол управлението преди въвеждането на този контрол скоростта в тези участъци е била превишавана от приблизително всеки трети шофьор. След въвеждането на системата този дял спада до около един на десет, което показва измерим ефект върху поведението на водачите.

Как работи системата
Системата за измерване на средна скорост функционира чрез две последователни контролни точки, разположени на определено разстояние една от друга. При преминаване под първата рамка се записват регистрационният номер на автомобила и точният момент на преминаване, до секунда и дори милисекунда.

При излизане от участъка втората рамка отчита същите данни. Софтуерът изчислява времето, за което е изминато разстоянието между двете точки, и на тази база определя средната скорост.

Ако например участък с дължина около 14 километра бъде изминат за по-кратко време от необходимото при ограничение от 140 км/ч, системата отчита превишение. В такъв случай се генерира нарушение с конкретно изчислена средна скорост.

Системата създава пълен пакет от данни - снимки от влизането и излизането, регистрационен номер, точни времеви маркери и GPS координати. Тези данни се изпращат към „Пътна полиция“, пише Стандарт.

Важно е да се подчертае, че камерите сами по себе си не налагат санкции. За да бъдат използвани като доказателство, данните трябва да бъдат обработени и удостоверени, включително чрез сертифициране от Българския институт по метрология.

Именно поради това въвеждането на системата отне време, тъй като без сертификация снимките и измерванията не могат да се използват в наказателно производство. Това изискване гарантира, че санкциите ще бъдат базирани на проверими и признати данни.

Пътят обратно към книжката
Новите правила значително променят и режима на контролните точки. Всеки шофьор започва със 39 точки, а новите водачи - с 26, като след две години стаж достигат пълния максимум.

При изчерпване на всички точки шофьорът автоматично губи правоспособност. Възстановяването й изисква минимум 6 месеца изчакване от момента на отнемането на книжката. След този период водачът трябва да премине през психологическо изследване, както и през пълен курс за обучение, включващ теория и практика, с полагане на изпити.

Системата за санкции се затяга и при системни нарушения. За системен се счита шофьор, който получи три електронни фиша за превишена скорост в рамките на една година. В този случай глобите се увеличават - втората е двойна, а третата - тройна.

Възстановяването на точки остава възможно чрез допълнително обучение, при което може да се върне до една трета от максималния брой точки, но не повече от веднъж годишно.

Другият механизъм е служебното възстановяване след изтичане на две години от последното наказание. Важно уточнение е, че при ново нарушение този срок започва да тече отначало.

Това означава, че при последователни нарушения водачът може да се окаже в ситуация, в която практически не успява да възстанови точките си в продължение на години.

Повече контрол и прозрачност
Проектът предвижда и по-голяма прозрачност при санкционирането. Във всички наказателни постановления и фишове ще се посочва не само броят на отнетите точки, но и оставащият им брой. Това дава възможност на водачите да следят по-ясно състоянието си и да преценяват риска от загуба на правоспособност.

Промените са свързани с вече въведени изменения в Закона за движението по пътищата от 2025 г., при които част от глобите бяха увеличени значително. Статистиката показва, че през 2025 г. са регистрирани над 3,151 милиона нарушения, като наложените санкции възлизат на близо 153 милиона евро.

Електронните фишове за превишена скорост са над 1,43 милиона, което представлява значителна част от всички нарушения.

Данните сочат и положителен ефект от новите системи за контрол. В наблюдаваните участъци броят на нарушителите намалява, като паралелно с това се отчита спад в броя на тежките инциденти и жертвите.

През 2025 г. загиналите по пътищата са 456 души, при 478 година по-рано, което показва тенденция към леко подобрение.

Критики и въпроси
Въпреки целта за по-строг контрол, част от експертите поставят под съмнение ефективността на новите мерки. Според тях системата за отнемане на точки при средна скорост създава несъответствия, особено при младите водачи, които могат да загубят книжката си още при второ нарушение, без реално да достигнат до категорията „системен нарушител“.

Поставя се и въпросът за начина, по който се изчисляват санкциите. Експерти обръщат внимание, че при натрупване на нарушения общият брой отнети точки надхвърля максимума, което създава съмнения за логиката на системата.

Критики има и към режима за възстановяване на точки, който на практика съществува от години, но според специалисти не функционира достатъчно ефективно. Отбелязва се, че процедурите остават остарели, включително по отношение на формата на обучение и контрола върху него.

Според експерти фокусът остава повече върху глобите, отколкото върху превенцията. Те посочват, че отнемането на книжка е крайна мярка, която законът позволява и при други нарушения, но рядко се използва целенасочено като средство за превъзпитание на водачите.

Допълнително се поставя под въпрос и ефективността на системата за средна скорост. Според наблюденията първоначалният ефект е бил положителен, но извън контролираните участъци шофьорите бързо се връщат към рисково поведение.

Отделно се коментира и използването на данни от тол камерите, като се подчертава, че съдебната практика ограничава достъпа до информация само до конкретното нарушение, което поставя рамки пред контролните органи.

Част от специалистите в областта на пътната безопасност посочват още, че в редица европейски държави системите за средна скорост вече се преразглеждат или ограничават, именно заради спорния им дългосрочен ефект върху поведението на водачите. Според тях подобни мерки имат резултат само в конкретни участъци, но не водят до трайна промяна в навиците на шофьорите извън тях.

Други експерти подчертават, че без паралелни инвестиции в контрол на място, обучение и инфраструктура, ефектът от новите санкции ще остане ограничен.