Педофилия по закон: истинското лице на Иран

Протестите срещу диктатурата в Иран бяха потопени в кръв в нощта на 8 януари 2026 г. На следващата сутрин военни бяха пратени да измият улиците.

Ключови думи: Иран, Хомейни, Рухола Хомейни, Али Хаменей, Моджтаба Хаменей, теокрация, диктатура, русофилия, русофили, български русофили

„Бракът може да се консумира след като съпругата навърши 9-годишна възраст. Ако мъжът все пак осъществи вагинален акт преди това и не причини ифда (сливане на пикочния и менструалния канал или на менструалния и аналния - б. а), носи само грях, но не и друго юридическо последствие.“ Откъсът е от основополагащия труд „Тахрир ал-уасила“ („Разяснение на пътя към спасението“) на първия диктатор на ислямистки Иран аятоллах Рухола Хомейни. Той го пише през 1968 година, когато е на 66 години. А след като завзема властта в Иран 11 години по-късно, текстът оказва силно влияние върху правната рамка на Ислямската република. 

Узаконената педофилия обаче е само едната страна на теократичен Иран. Другата е варварското насилие, в което вече десетилетия наред са принудени да живеят иначе гордите наследници на древна Персия. Тези два стълба представляват истинското лице на аллахакбарската диктатура, която засега оцеля във войната на САЩ и Израел. Те обаче обясняват защо огромните маси от самото население приветстваха тази война, пишеха графити в големите градове „Благодарим ти, Биби“ (по прозвището на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху) и крещяха по протестите, а след като те бяха потушени в кръв – и от балконите си – „Да живее шахът“. 

Всъщност удивителното е, че онези, които от сърце подкрепят иранската диктатура, са българските русофили. Вече дни наред чуваме и четем как техните лидери и медийните им рупори описват иранските власти като жертва. В същото време за тях временното примирие е повод за радост, защото е оцелял режим, който по същността си с нищо не се отличава от османските поробители навремето.

За да разпространяват тази теза, българските русофилски кръгове използват всички социални мрежи, които до една са отдавна забранени и блокирани в Иран. Те го правят в интернет, който любимите им ирански диктатори спряха в цялата страна на 8 януари вечерта и оттогава не са го пуснали. В онази нощ течаха масови протести срещу режима. Минути, след като световната мрежа бе изключена, властите изпратиха кръвожадния Корпус на стражите на Ислямската революция (който е същото като българската Държавна сигурност при комунизма, но разполага и със своя армия) да стреля на месо. Бяха убити стотици ирански протестиращи (цифрата се движи между 1500, според западни източници, и 30000, според наследния принц в изгнание Реза Пахлави). Това не са условия на живот, които самата българска русофилия, разположена и коментираща удобно от дивана, би харесала.

Докато САЩ и Израел бомбардират Техеран, хората в столицата крещят от балконите и прозорците си „Да живее шахът“.

Да започнем с педофилията. Защо ислямското духовенство така си е харесало точно възрастта 9 годинки? В най-цитираните ислямски сборници, като „Сахих Ал-Бухари“ („Достоверните предания на имам Ал-Бухари“) се разказва, че пророкът Мохамед си е взел за жена 8-годишната Айша бинт Абу Бакр и е консумирал брака си с нея веднага подир следващия ѝ рожден ден. А щом самият пророк го е направил, разсъждават те, значи това е закон за всеки друг правоверен мюсюлманин. 

Ето защо, докато е бил на 66 години, наместо да се грижи за внучките си, бъдещият диктатор Хомейни е сметнал за жизнено важно да изяснява как е най-правилно да се дефлорират малки момиченца. „Не е позволено да се осъществява вагинален полов акт със съпруга, преди тя да навърши 9 години, независимо дали бракът е постоянен или временен“, пише той в труда си, давайки при това да се разбере, че мъжът има право и да си взима за временно ползване дечурлигата, които си е харесал за педофилски секс. 

„ Що се отнася до други форми на удовлетворение – като докосване с похот, прегръщане и триене между бедрата — няма възражение срещу тях, дори и със сукалче (пеленаче). Ако причини ивда, във всички случаи жената не престава да бъде негова съпруга, така че върху нея се прилагат правилата на брака: наследяване, забрана да се съчетава със сестра ѝ и други правила. [...] Ако той осъществи полов акт със съпругата си след като тя навърши девет години и причини ифда, тя не става забранена за него и не се дължи дия (крлъвнина); въпреки това, предпазливото мнение е да ѝ се осигурява издръжка до края на живота ѝ, макар че по-силното мнение е, че това не е задължително“, гласят мъдрите мисли на Хомейни.

Когато завзема властта, този дядка отменя традиционното гражданско и наказателно право и въвежда шариат – юриспруденция, основана директно на текстовете на Корана. Но понеже някои от тях са витиевати, лично се е заел с тълкуването им, както прави и в „Разяснение на пътя към спасението“, превръщайки ги в част от законодателството. Всичко това е в сила и днес. Победа на Иран в тази война, която така би радвала българската русофилия, означава също така и победа за педофилията. 

Освен нея ислямистите в Иран много обичат и да бесят. Най-честата смъртна присъда се налага заради така наречените „морални престъпления“, което напомня за най-тъмните години на Османското владичество. Сред „престъпленията срещу Бога“, заложени в законодателството, са например влиза всяка сексуална връзка извън брака. От една страна можеш на воля да се жениш за дечица и да ги осакатяваш както си поискаш. От друга, ако простосмъртни връстници да влюбени и имат сексуална връзка преди да са се оженили, ще бъдат осъдени най-малко на 100 удара с камшик. Подобна „милост“ обаче се полага само три пъти.

Ако те хванат за четвърти път да правиш секс без да си встъпил в брак, наказанието е смърт чрез обесване. Тези екзекуции в Иран ги правят на подвижни строителни кранове, като телата на нещастниците остават да висят дълго след това за назидание на останалото население. Ако пък извънбрачен секс правят семейни хора, това, според шариата, е прелюбодеяние, за което законът предвижда смърт чрез пребиване с камъни. Мъжете се заравят в дупка до кръста, а жените – до гърдите, като ги оставят почти неспособни да се движат. В закона е упоменат дори какъв размер трябва да са камъните, които палачите ще използват. Те не бива да са толкова големи, че да убиват веднага, но и не прекалено малки. Целта, според закона, е да се удължи колкото се може повече болката и страданието на жертвата. 

Като цяло Иран надхвърля всякакви човешки представи за подобни убийства. През 2024 г. „Амнести интернешънъл“ регистрира над 1000 екзекуции. Дори обесването е така проектирано, че да причинява максимално страдание. Вместо бързо счупване на врата и внезапно изпадане в безсъзнание, както е в класическия случай, аллахакбарите в Иран вдигат с крана жертвата бавно във въздуха, причинявайки продължителна и мъчителна смърт от задушаване, която се точи няколко минути, докато събраната публика е принудена да гледа този ад. 

Шариатът е богат на всякакви изненадващи мъчения. Не по-малко шокиращ е така нареченият принцип „кисас“ (буквално „око за око“). Ако някой нарани окото на друг човек по време на бой, съдилищата в Техеран нареждат умишлено ослепяване на извършителя. Окото или се отстранява в присъствието на длъжностни лица, или се унищожава с химически вещества.

Фактът, че любимите на българската русофилия ислямисти в Иран са подложили жените на крайно потисничество, едва ли е изненада. Да си жена в Иран е проклятие. Нямаш право да се обличаш свободно, забранено ти е да пееш, главата и тялото ти трябва да са покрити (дори през знойното лято) с ислямски одежди. Това се прави, както обясняват ислямистите, за да не би жената да изкуши случаен минувач на улицата. Но в същото време този случаен минувач може да си прави каквото си поиска с 9-годишни момиченца. 

Законът за хиджаба и чистотата, допълнен през 2024 година от вече убития аятоллах Ами Хаменеи с „план за действие“, третира по-освободено облечените жени като престъпнички. Ако силите на Корпуса на стражите я заловят с непокрита коса, тя не рискува само затвор. Държавата замразява банкови сметки, конфискува автомобили, налага забрани за пътуване и изключва жени от университети и болници. В големите ирански градове преди войната наистина можеха да се видят жени, които смело са развели кичурите си, а ислямската забрадка са поставили както войник кепето си на уволнение. Но това е изключение, не правило.

За да бъдат следени жените, аллахакбарите в Иран въведоха приложението „Насер“ („Надзорник“). Чрез него верни на режима бдителни граждани – реално обикновени доносници, каквито всяко общество има – могат лесно с мобилните си телефони да качват в реално време снимки и местоположения на жени, които обвиняват, че не носят правилно хиджаб. Член 59 от иранското законодателство дори предоставя на тези информатори пълна безнаказаност, включително за насилствени нападения срещу жените, които залавят, докато член 60 заплашва с затвор граждани, които се намесват и искат да защитят жените.

Друг любим на ислямистите за потискане контингент са хомосексуалистите. Според ислямския наказателен кодекс хомосексуални актове между пълнолетни мъже се наказват автоматично с обесване на строителен кран. При женската хомосексуалност има известна „мекушавост“ – при първо провинение 100 удара с камшик, при следващо – обесване. Това обаче е само за простолюдието. При върхушката хомосексуализмът е не по-малко разпространен от педофилията. Разкритията за гей връзката на новия аятоллах Моджтаба Хомейни с неговия учител са само върхът на айсберга. 

Затова, когато българската русофилия и нейните вождове се радват от сърце на аллахакбарите в Иран и приветстват тяхното оставане на власт, все едно тайно си мечтаят Османската империя да бе оцеляла и да ни управляваше и днес.